Решение № 263520 от 19.12.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 2022 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА БОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБКА ГОЛАКОВА

ЯНА

ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Екатерина

Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Яна Владимирова в. гр. дело № 6219 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Ж.А.Ш. и А.С.Ш., в качеството им на наследници на С.Ш., конституиран като ответник по делото в качеството си на ЕТ „С.Ш.“, срещу решение № 2083 от 6.01.2020 г. по гр.д.№ 56220/2015 г. на Софийски районен съд, 77 състав, в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че по исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД Ж.А.Ш. и А.С.Ш. в качеството им на наследници на С.Г.Ш., дължат на „Б.“ ООД – всеки по ½ част от сумите, както следва: сумата от 18 000 лв., представляваща възнаграждение за извършени услуги, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.10.2014 г. до плащането, както и сумата от 4500 лв., представляваща мораторна лихва за периода 29.10.2011 г. – 29.10.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 12.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 58728/2014 г. на СРС, 77 състав.

С решението са отхвърлени исковете срещу Г.С.Ш. и С.С.Ш., конституирани като ответници в първоинстанционното производство. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Оспорват се изводите на съда, че е имало валидно сключен договор за изработка, че работата по него е била реално извършена, че същата е била приета без възражения от първоначалния ответник, като в тази връзка се излагат подробни съображения. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил релевираните в отговора на исковата молба възражения за нищожност на договора и на части от представения от ищеца протокол, носещ подписа на наследодателя. Направено е доказателствено искане за приемане по делото на писмени доказателства. Сочи се, че искане за приемането им е направено пред първоинстанционния съд. Прави се искане решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба не е подаден от въззиваемия.

Г.С.Ш. и С.С.Ш., конституирани като ответници в първоинстанционното производство, не са взели становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Предявени по реда на чл. 422 ГПК са искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът „Б.“ ООД е направил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 58728/2014 г. на Софийски районен съд, 77 състав. В заявлението е посочено, че обстоятелствата, от които произтичат вземанията (18 000 лв. главница и 4 500 лв. лихва за забава за периода м.11.2009 г. до м.05.2014 г.) са издаване на фактура № 4 от 10.11.2019 г. за сумата от 18 000 лв. – частично плащане по протокол от 3.11.2019 г., изготвен за искова молба, разлика от фактура № 3 от 3.11.2009 г. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение от 12.12.2014 г. по посоченото частно гражданско дело. Срещу заповедта своевременно е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника ЕТ „С.Ш.“.

Ищецът твърди, че е изготвил искова молба по искане на ответника за завеждане на дело срещу Столична община по чл. 124, ал. 5 ГПК с интерес земята и мястото на бул. „******с пазарна стойност 1 500 000 евро и сградата върху него, като услугата била предоставена съгласно списъка на услугите на фирмата, приет от ответника, за 30% интерес, т.е. за изготвянето на исковата молба се дължало възнаграждение в размер от 570 000 евро. Във връзка с предоставената от търговското дружество услуга, ЕТ „С.Ш.“, представляван лично от С.Ш., подписал протокол от 3.11.2009 г. за получаване на исковата молба, както и фактура № 3 от 3.11.2009 г. съставена по повод частично плащане по протокола от 3.11.2009 г. в размер от 20 000 лв. Във връзка с този протокол била подготвена и фактура № 4 от 10.11.209 г. за сумата от 18 000 лв., представляваща частично плащане по протокол от 3.11.2009 г. за изготвената искова молба по фактура № 3 от 3.11.2009 г. На 25.12.2009 г. сумите били предявени и длъжникът поканен да ги заплати.

Представен е двустранно подписан протокол, от който е видно, че С.Ш. е потвърдил, че е получил изготвена искова молба от фирмата му ЕТ „С.Ш.“*** чл. 124, ал. 5 ГПК с интерес земята и мястото на бул. „******с пазарна стойност 1 500 000 евро и сградата върху него от фирма „Б.– ММ“ ООД, представлявана от М.Д.Д. – управител, изготвена във връзка с искане за това и съгласно списъка на услугите на фирмата, приет от подписалия С.Ш., за 30% интерес. С добавка, нанесена с химикал, е посочено, че плащането следва да е до 7-9 дни. Протоколът е подписан от управителя на дружеството ищец и от С.Ш. – в тази връзка по делото е изслушано заключение на съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено и обосновано, от което се установява, че подписът, положен срещу текста „получил изготвената искова молба“ в протокол за получена искова молба от 3.11.2009 г., намиращ се на л.

225 от делото, е положен от С.Г.Ш..

По делото е представена фактура известие към фактура № 3 от 3.11.2019 г. на стойност от 500 лв. и посочен вид на стоката или услугата /основание/ - плащане по протокол от 3.11.2009г. за изготвена искова молба, разлика от фактура 3/3.11.2009г. Като срок за плащане е посочено «30 дни». Фактурата е подписана от първоначалния ответник С.Ш.. От заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписът, положен под името „С.Ш.“ във Фактура № 3/ 3.11.2009 г. е положен от първоначалния ответник С.Ш..

По делото е представена фактура известие към фактура № 4/10.11.2009г., издадена от дружеството ищец, с получател ЕТ „С.Ш.“ за сумата от 18 000 лв. и посочен вид на стоката или услугата /основание/ - частично плащане по протокол от 3.11.2009 г. за изготвена искова молба, частично плащане от 20 000 лв. като срок за плащане е посочено «30 дни». Фактурата не е подписана от първоначалния ответник.

Представена е и покана за плащане от 23.12.2009 г., с която управителят на дружество ищец е поканил ответника да му заплати дължимите суми по фактура № 3 от 3.11.2009г. и фактура № 4 от 10.11.2009г. в срок от 7 дни след получаване на поканата. Поканата е получена от ответника на 25.12.2009 г.

По делото от ищеца е представена искова молба, с посочен в нея ищец ЕТ „С.Ш.“***(л. 160 и сл. от делото на СРС). Няма данни същата да е била депозирана в съда. С исковата молба е направено искане да бъде признато за установено по отношение на Столична община, че е извършено престъпление от Д.Л.при попълването на декларация по чл.

313 от НК по т. 3 от 35 ПМС относно идентичност на имената на Н.П.Л.и Н.Н.Л., с цел незаконно и неоснователно облагодетелстване и придобиване на чужд недвижим имот, при което престъпление са въведени в заблуда служители на Столична община, за да издадат заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-576 от 2.09.1993 г.

Във въззивното производство са представени и приети писмени доказателства – искова молба вх. № 64127/28.12.2009 г., подадена до Софийски районен съд, с посочен ищец ЕТ „С.Ш.“***/2020 г. на СГС). Като правно основание на иска е посочен чл. 124, ал. 5 ГПК. Направеното искане е за признаване за установено, че е налице незаконосъобразно издадена заповед № РД-43-576 от 22.09.1993 г. на Столична община и да бъде същата отменена. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 57508/2009 г. по описа на Софийски районен съд. С определение № 1 от 25.01.2010 г. по гр.д. № 57508/2009 г. на Софийски районен съд производството по делото е прекратено и е изпратено по компетентност на Административен съд София-град. Образувано е адм.д. № 1935/2010 г. на Административен съд София-град, по което е постановено представеното по настоящето дело определение № 3531 от 25.10.2020 г. за оставяне без разглеждане жалбата на ЕТ „С.Ш.“ против посочената заповед на кмета на Столична община и е прекратено производството по делото. Представено е и определение № 4358 от 28.03.2011 г. по адм.д.№ 1129/2011 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 3531 от 25.10.2020 г. по адм.д. № 1935/2010 г. на Административен съд София-град. В определението на ВАС е посочено, че производството е образувано по частна жалба на ЕТ „С.Ш.“, подадена чрез адв. Н.П..

От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 31.12.2009 г. дружеството ищец няма вземания от клиенти. Вещото лице е посочило, че от наличните документи по делото и в Търговския регистър не може да бъде дадено заключение дали процесните фактури № 3 от 3.11.2009 г. и № 4 от 10.11.2019 г. са осчетоводени в ответното дружество.

От заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно представената от ищеца по делото „Книга за приходите“ и Мемориален ордер, фактури № 3 от 3.11.2009 г. и № 4 от 10.11.2019 г. са вписани в регистъра на първичните счетоводни документи на ищеца за 2009 г. От представения мемориален ордер се установява, че по фактурите няма осчетоводени плащания, поради което сумите по тях следва да се водят като „вземания от клиенти“ към 31.12.2009 г. по дебита на сметка 411 – „Клиенти“. От баланса за 2009 г. към подадения в търговския регистър финансов отчет се установява, че към 31.12.2009г. дружеството няма вземания от клиенти. В актива на баланса е посочена единствено в статия „Касова наличност в лева“ сумата от 5,050 хил. лв. това не съответства на записите в представения по делото Мемориален ордер, съгласно който би следвало в баланса за 2009 г. да има в актива

„Вземания от клиенти“ в размер на 43 500 лв.

От разпита на свидетелите Г., И.и К.-Й.се установява, че между управителя на дружеството ищец и първоначалния ответник са съществували отношения във връзка с възлагане от страна на ЕТ „С.Ш.“ на управителя на дружеството ищец М.Д. изготвянето на искова молба по повод имот, находящ се на бул. „Княз Александър Дондуков“.

Свидетелите И.и К.-Й.сочат, че първоначалният ответник не е останал доволен от постигнатия от управителя на ищеца резултат.

При така установеното, следва извод, че между дружеството ищец и първоначалния ответник ЕТ „С.Ш.“ са съществували договорни правоотношения във връзка с възложена от ответника работа – изготвяне на искова молба с предмет предявяване на иск по чл. 124, ал. 5 ГПК срещу Столична община по повод недвижим имот, находящ се на бул.

„******. Дължимото възнаграждение страните са уговорили да е в размер на 30% от материалния интерес.

Въпреки че се установява възлагането на работа (макар да не става ясно какъв е точният вид и характер на възложената работа) от страна на ЕТ „С.Ш.“, не е доказано наличието на валидно договорно правоотношение между страните, по силата на което ответниците да дължат процесните суми.

Въззивният съд намира, че договорът, с който е възложено на търговското дружество „Б.“ ООД изготвяне на искова молба за завеждане на гражданско дело, независимо какъв е предметът делото, е нищожен, поради противоречието му със закона. Това възражение е релевирано от ответника с отговора на исковата молба (стр. 44 и стр. 51 от отговора, респ. л. 34 и л. 38 от гр.д. № 56220/2015 г. на СРС). Същевременно въззивният съд съобразява и приетото в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.