Решение № 172 от 16.10.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Ловеч, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200375 по описа за 2024 година

С Електронен фиш Серия К №7358118 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на П. М. С., ЕГН ********** от гр. ********, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 800.00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 18.04.2023 г. в 06.27 часа в обл. Ловеч на ВП IІ –35, км. 44+217, с АТСС СПУКС„ ARH CAM S1”, насочено в посока гр. ********, в посока гр. Троян, при максимално разрешена скорост 50 км.ч., въведено с п.з. В-26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3%, е установено, че с МПС л.а.

***** с рег. № *********** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120cd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 94 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 44 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5715097 на 28.06.2022 г.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят П. М. С., който го обжалва в срок и излага, че изписаното във фиша нарушение е квалифицирано цифрово като такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, с препращане към чл.21, ал.1 от ЗДвП, но тази разпоредба гласяла, че „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак", и била не е относима към деянието. Сочи, че видно от текста на цитираната разпоредба тя не въвежда за водачите каквото и да е задължение, поради което било невъзможно и нейното нарушаване. С оглед на което посочената правна квалификация на нарушението е невярна и води до липса на единство и непротиворечивост между текстовото изписване на твърдяното нарушение и цифровата квалификация на последното, с което се нарушавало правото му на защита, тъй като не ставало ясно за какво нарушение му се вменява вина. Сочи, че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДВП, основен реквизит на ЕФ следва да бъде „описание на нарушението и нарушените разпоредби", а липсата на описание на нарушението и нарушените разпоредби от фактическа и правна страна или несъответствието помежду им представлявало нарушение на материалния закон, водещо до съществено нарушение на процесуалните правила, 1 ограничаващо правото ми да разбере какво предполагаемо нарушение съм извършил. Сочи, че издадения ЕФ не е издаден по реда, посочен от ЗДВП и от компетентния орган, както и че в случая, видно от ЕФ и записаното в него, нарушението било установено с АТСС СПУКС ARH CAM S1 „насочено" към гр. ********, снимащо в посока гр. Троян, от което следвало извод, че АТСС е мобилно, и нарушението е установено в присъствие на контролен орган.

Сочи, че при констатираното нарушение е следвало контролните органи да изпълнят общата процедура по ЗДвП и ЗАНН - съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи, че не е спазена Наредба 8123з-532 от 12 май 2015 за АТТС, и че съгласно чл. 8 АТТС-трябва да заснема след влизане на МПС в обсега на пътния знак, поради което не ставало ясно от фиша на какво разстояние е било установено инкриминираното нарушение, респективно къде се е намирал автомобила, тоест нарушението оставало недоказано. Излага, че в ЕФ не посочено с каква скорост от посочените в чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДВП е превишил тази на пътния участък, като посочването на чл. 182, ал. 4 от ЗДВП не отстранявал този недостатък, доколкото алинеята 4 отново препращала към ал. 2, което водело до съществено процесуално нарушение. Излага, че в ЕФ не е посочено, че може да бъде обжалван в 14-дневен срок пред съответния районен съд или в 7-дневен срок пред административния орган, на основание чл. 189, ал. 6 и ал. 8 от ЗДВП. С оглед на гореизложеното, моли на основание чл.

63, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, съдът да отмени посочения ЕФ, тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на материални закон и нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят на 08.04.2024 г., а жалбата въз основа на която е образувано настоящето дело е с вх. №УРИ295000-5134/22.04.2024 г. С оглед на така ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, и се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 94 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, въведена с п.з. В-26. Разрешената скорост за пътния участък е въведена с п.з. В-26 и е 50 км/ч , видно от представената схема на пътния участък /л.18 от делото/ и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС, като посоченото място на извършване на нарушението – ВП IІ –35 км. 44+217 е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 96 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е 2 приближаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока гр. ******** и е снимало в посока гр. Троян и заснетия автомобил е приближаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр. Троян. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в участък от пътя за който максимално разрешената скорост е била 50 км.ч., въведено с п.з. В-26. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 97 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 94 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в обл. Ловеч, ВП IІ –35 км. 44+217, като правилно е посочена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, която предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В - 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по – горе, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в участък от пътя в който максимално разрешената скорост е била 50 км.ч., въведено с п.з. В-26, поради което направените в тази връзка с жалбата възражения се явяват неоснователни, тъй като правилно АНО, на база събраните доказателства е квалифицирал нарушението като такова по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От обективна страна е налице управление на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП, с превишена скорост от 94 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч., въведено с п.з. В-26. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип СПУКС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол от проверка № 58-СГ-ИСИС/17.05.2022 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 120cd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от 3 автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).