Решение № 3949 от 21.11.2019, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 9233/2018
- Вид
- Решение № 3949
- Подписан
- 21.11.2019
- В сила
- 04.02.2020
- Състав
- МИХАИЛ АНГЕЛОВ АЛЕКСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№1691 гр. Перник, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Михаил
Алексов
При участието на секретаря Даниела Благоева като разгледа гр. д. № 09233 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България”
№ 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева – управители чрез юрисконсулт Краси Красимиров Ангелов срещу С. т.с., ЕГН ********** *** за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 2415,84лв. представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за потребителски кредит № ********** от 13.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането за които суми е издадена ЗИПЗ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 4043/2018г. по описа на ПРС.
Ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева – управители чрез юрисконсулт Краси Красимиров Ангелов твърди, че между него и ответника С. т.с. ЕГН ********** *** е налице обигационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит №********** /13.09.2017г.. Въз основа на
Договора “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД кредитор е предоставил на кредитополучателя С. т.с. ЕГН ********** *** кредит в размер на 900,00лв. /деветстотин лева/,със срок на издължаване 24 месеца и размер на вноската 55,64 лв.,при годишен процент /ГПР/ на разходите 49,90%, годишен лихвен процент 41.17%, лихвен процент на ден 0,11% с общо задължение по кредита сумата от 1335,36лв./хиляда триста тридесет и пет лева и 36ст./ и сумата от закупен пакет от допълнителни услуги в размер от 1080.48лв. /хиляда и осемдесет лева и 48ст./. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 2415,84лв./две хиляди четристотин и петнадесет лева и 84ст./, размера на месечната вноска е 100.66лв. и дата на погасяване/падеж/ – 1-ви ден от месеца.Съгласно Договора кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на разрешения кредит на кредитополучателя с лимит в размер на 900,00лв/петстотин лева/. От своя страна ответникът, не е изпълнил задължението си да погасява паричното задължение по разрешения и договорен размер на кредита съгласно Договор за потребителски кредит №30223610674 погасителен план, неразделна част от договора, като не е погасил нито една вноска. На 03.01.2018г. договора е прекратен автоматично от страна на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 09.01.2019г. на С. т.с. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, че договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост. “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е пристъпило към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК . По образуваното в ПРС ч.гр.д. № 04043 по описа на съда за 2018г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 3038 от 11.06.1018г. за сумата от 2415,84лв /две хиляди четристотин и петнадесет лева и 0,84ст/ представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 14.09.2017г., сумата от 30,00лв./тридесет лева/, представляваща такси по тарифа за извън съдебно събиране на вземането, начислени за периода от 02.11.2017г.до 03.01.2018г., сумата от 5,48лв./ пет лева и 48ст./ - законна лихва за периода от 02.11.2018г.до 03.01.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата от 2415,84лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 18.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 49,03лв държавна такса и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение.
При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да призне за установено съществуването по отношение на ответника съществуването вземанията по издадената заповед за изпълнение, а именно, за сумата от 2415,84 лева, представляваща неизплатено задължение по договора за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Към исковата молба са приложени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д. № 04043/2018г. на РС-Перник, по което се е развило заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника С. т.с. чрез назначеният му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. С.В. е постъпил отговор на исковата молба, в който дават становище за допустимост на ищцовите претенции. Сочи се, че не е налице надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорена е дължимостта на сумите включени в пакет допълнителни услуги.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Профи кредит
България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу С. т.с. за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 3038 от 11.06.2018г. по ч. гр. д. № 04043 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.
По делото е представен договор за кредит № ********** от 13.09.2017г., сключен между Профи кредит България” ЕООД като кредитор и С. т.с. като кредитополучател. По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 900,00 лева. В т. VI „Параметри“ от договора се съдържа следното: сума на кредита: 900,00 лева; срок на заема: 24 месеца; размер на вноска 55,64 лева; ГПР 49,90 %; годишен лихвен процент 41,17 % и общо задължение: 1335,36лева. Съдържа се още клауза за поето задължение за заплащане на сума в размер на 1080,48 лева за предоставен пакет от допълнителни услуги „Бонус“.
Предоставено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, от което се установява, че обсъжданите услугите на стойност 1080,48 лева се изразяват в следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Приложени са още общи условия към договор за кредит, както и погасителен план подписани от страните по делото.
Представено е банково извлечение от 14.09.2017 г., от което се установява, че ответникът С. т.с. е получил сумата в размер на 900,00 лева, която е предмет на обсъждания кредит.
В материалите по делото се намира уведомление от ищеца, адресирано до ответника, с което го информира, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Обсъжданото уведомително писмо е получено на 07.06.2019 г. от назначения особен представител на ответника, доколкото този документ е приложен към исковата молба.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства и съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
По делото се установи, че ответната страна е получила 900,00лева, представляваща заемна сума по кредита. Уговореният размер на възнаградителната лихва възлиза на 435,36лева, а ГПР е 49,90
%, което е съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Видно от приобщените доказателства по делото и изслушаната съдебно икономическа експертиза ответникът С. т.с. не е погасил нито една вноска по предоставеният кредит.
Налице е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Нейното обявяване става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на кредитора следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. Исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай назначеният особен представител е получил на 07.06.2019 г. исковата молба заедно с уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуемост. Връчването на особения представител представлява лично връчване на ответната страна (в този смисъл разясненията в решение от 10.08.2018 г. по в. гр. д. № 41 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Перник; по този въпрос е образувано т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I – во т. о., но към настоящия момент не е поставено решение).
Горното налга извод, че главницата по кредита в размер на 900,00 лева е с настъпил падеж, което налага нейното връщане, тъй като не се представиха доказателства за нейното връщане. В този смисъл е основателна исковата претенция за главница. Предвид уважаване на главния иск, в посочения размер следва да бъде уважен и акцесорния иск за заплащане на дължимата възнаградителна лихва, който съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 435.36 лв.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).