Решение № 198 от 18.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Бургас, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100500186 по описа за 2025 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Н. Г. Н., ЕГН: ********, от гр. ****, ж.к. „ *****“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, чрез адв. Борислав Янков от БАК , със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „ Генерал Гурко“ №18, ет,2, против решение №2495/25.11.2024 г., постановено по гр.д. №4062/2024 г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил иска на въззивника за осъждане на прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 2500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образуваното и водено срещу него досъдебно производство № 3292 – ЗМ 155/2021 г. по описа на 04 Районно управление – гр. Бургас, порт.№ 497/2021 г. на Районна прокуратура – гр.Бургас за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, прекратено с влязло в сила постановление, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.09.2021 г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита същото за неправилно и постановено в противоречие с установената практика на ВКС. Посочва, че първоинстанционния съд се е позовал на решение № 50047/10.03.2023 г. по гр.д. № 3092/2022 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС, досежно приложението и тълкуването на чл.2, ал. 1, т.3, приложение 2 от ЗОДОВ, 1 което представлявало инцидентна практика противоречаща на дългогодишната такава, залегнала в решенията на ВКС. Цитира съдебна практика в подкрепа на тезата си. Оспорва становището на първостепенния съд, че действията срещу въззивника от страна на полицейските органи по образуване на наказателно производство, задържане за срок от 24 часа, личен обиск, отнемане на свидетелство за правоуправление и спиране на регистрацията на автомобил не влизат в правомощията на прокуратурата и тя не може да отговоря за тези последици. Счита, че неправилно съдът не е зачел свидетелските показания на свидетеля Д. М., които заедно със събраните по делото писмени доказателства водят до категоричния извод за претърпени неимуществени вреди. Посочва практика на БОС по сходни дела решени по различен начин в сравнение с обжалвания съдебен акт. Моли съда за отмяна на решението и постановяване на друго, с което претенцията от 2500 лева да бъде удовлетворена. Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор от прокуратурата на Република България.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл.259 и следващите от ГПК.

Предявеният пред БРС иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предложение 2 от ЗОДОВ.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Няма спор по делото, че на 09.03.2021 г. около 21 часа полицейски служители от четвърто РУ гр. Бургас са спрели за проверка в гр. Бургас, ж. к.

„Меден Рудник“, бул.“Александър Г. Коджакафалията“ до бл. 67, жалбоподателя Н., който е управлявал собствения си лек автомобил марка „******“, модел“*****“ с регистрационен № А*****НН, като лицето е пътувало с К. Р. и М. С.. При извършване на проверката полицейските служители са поискали съдействие на сектор ПП при ОДМВР гр. Бургас, който е изпратил двама служители. Жалбоподателят е тестван с дрегер за употреба на алкохол, който е дал отрицателен резултат и с техническо средство „Dreger Drug test 5000“, с фабричен № ARL B0021, което е отчело употреба на „бензодиазепини“. След констатацията на служителите за употреба на наркотично вещество, на жалбоподателя е съставен АУАН № 788121 по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, образувано е досъдебно производство, отнета му е книжката и автомобилът е спрян от движение, като жолбоподателят е задържан за срок от 24 часа. След като е дал кръвна проба 2 за химически анализ в 22.25 часа в УМБАЛ- Бургас и е прегледан от дежурния лекар, жалбоподателят е съобщил за приета таблетка диазепам, причина за приема не е посочил, но е казал че е по лекарско предписание.Съдебнохимикотоксикологичната експретиза е изготвена от вещи лица от Военно медицинска академия на 26.05.2021 г. и е посочила, че в кръвта на лицето не се установява наличие на алкохол, наркотични вещества или психоактивни медикаменти. Експертизата е получена на 31.05.2024 г. в хода на досъдебното производство. Досъдебното производство е прекратено с постановление на БРП от 07.09.2021 г., съобщено на жалбоподателя на 17.09.2021 г., като постановлението е влязло в сила на 25.09.2021 г.

Следва да се отбележи, че страните нямат възражения по отношение на фактическата обстановка, изложена от първата инстанция. В този смисъл съдът е изяснил изцяло делото от фактическа страна,вземайки пред вид всички обстоятелства по делото. Основното оплакване по делото е свързано с обстоятелството, че първата инстанция е отхвърлила претенцията, позовавайки се на решение № 50047/10.03.2023 г. по гр.д. № 3092/2022 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС.

Пред първата инстанция е разпитан свидетелят Д. М., който е установил пред съда, че вследствие предприетите действия спрямо жалбоподателя, същият е останал без книжка в периода м. март-м. септември 2021 г., загубил е работата си, тъй като е работил като шофьор, изпаднал е в депресия,спря е да си вдига телефона, не отговарял в социалните мрежи.

Приятелите му го мислели за наркоман, започнали подигравки, а свидетелят посочва, че лично многократно го е превозвал до центъра на града, тъй като е нямал книжка.

При така установената обстановка по делото, настоящата инстанция намира следното от правна страна:

В разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ е предвидено, че държавата отговаря за вреди причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано , 3 след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В конкретния случай формално наказателното производство е образувано против неизвестен извършител и ищецът не е бил привлечен като обвиняем по него, нито е участвал в извършените процесуални действия. От друга страна няма съмнение, че именно срещу жалбоподателя като автор на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е заведено досъдебното производство и въпреки че той не е привлечен като обвиняем, а наказателното производство е прекратено, ангажирането на отговорността на държавата е на лице. С решение № 50084/30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/22 г. на ВКС, ІІІ гр. отделение е прието,че прокуратурата на РБ отговаря по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, причинени от наложените принудителни мерки „задържане за 24 часа“ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността по чл. 171, ал.1,т.1б.“Б“ ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343б, ал.3 от НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.Посочено е в мотивите на съдебния акт, че искът по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, отговорността е на прокуратурата по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В обобщение следва да се посочи, че отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала, което е от значение само за процесуалната легитимация.

В този смисъл са решение № 34/01.02.2010 г., по гр. д.№ 2007/2008,ІV гр. о.,решение № 4/24.01.2011 г. по гр. д. № 855/2010 г. ІV гр. о. и решение № 310/29.10.2013 г. по гр. д. № 1384/2012 г., ІV г. о.

В тази връзка е и приетото в Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, като в мотивите на акта е посочено, че прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията,има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по 4 делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинение от доказателствата по делото.

Изложеното сочи на резултат различен от приетия от първата инстанция, като съдът счита, че решението следва да бъде отменено частично.

В понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпени болки и страдания, които формират общото негативно въздействие върху физиката и психиката на потърпевшия.

Фактът на незаконното обвинение, задържане за 24 часа, отнемане на свидетелството за правоуправление и спиране на автомобила от движение са изиграли негативна роля и са довели до ограничаване възможността за водене на обичайния начин на живот.Съвсем естествено е страната да се е чувствала неловко пред близки и познати и да ограничи социалните си контакти, в какъвто дух са показанията на разпитания свидетел.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази всички обстоятелства по делото, разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/23.12.1968 г. във връзка с ТР № 3/22.04.2005 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, и изхождайки от това, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, намира че в конкретния случай дължимото обезщетение е в размер на 1000 лв. Тава налага отмяна на решението в тази му част и присъждане на определената сума, ведно със законната лихва от 25.09.2021 г.-датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като решението в останалата му част следва да бъде потвърдено. На въззивника се дължи сумата от 426 лв.-разноски поделото по чл. 78, ал.1 от ГПК.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 2495 от 25.11.2024 г., постановено по гр.дело № 4062/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлен иска на Н. Г. Н. против Прокуратурата на Република България за сума в размер на 1000 лв., представляваща претендирани неимуществени вреди, претърпени от образуваното и водено срещу него досъдебно производство за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, за периода от 09.03.2021г.до 25.09.2021 г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на 5 наказателното производство, както и в частта за лихвата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Г. Н., ЕГН: ********, от гр. *****, ж.к. „ *****“, бл.**, вх.**, ет.**, ап. **, чрез адв.

Борислав Янков от БАК , със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „ Генерал Гурко“ №18, ет,2, сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 09.03.2021г.до 25.09.2021 г., от образуваното и водено срещу него досъдебно производство № 3292 – ЗМ 155/2021 г. по описа на 04 Районно управление – гр. Бургас, порт.№ 497/2021 г. на Районна прокуратура – гр.Бургас за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, прекратено с влязло в сила постановление, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв., считано от 25.09.2021 г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.