Решение № 5155 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5155 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110143036 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Д. Й. П. е предявил срещу В. Л. С. в условията на обективно кумулативно съединяване следните осъдителни искове: иск с правно основание 82, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата в размер на 800 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2025 г. до окончателното плащане на вземането, представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на задължението на ответницата да закупи притежаваните от ищеца преди напускането на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ 80 броя дружествени дялове във „Ф..“ ООД, което задължение е било поето със споразумението за прекратяване на брака между страните по чл. 51, ал. 1 СК, одобрено с решението по гр.д. № 396/2023 г. по описа на РС-Б..; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата в размер на 238, 90 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 800 лв. за периода от 03.06.2023 г. до 10.08.2025 г.; иск с правно основание чл. 82, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата в размер на 1179, 40 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2025 г., до окончателното плащане на вземането, представляваща обезщетение за претърпяна загуба вследствие неизпълнение на задължението на ответницата да закупи притежаваните от ищеца преди напускането на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ 80 броя дружествени дялове във „Ф..“ ООД, което задължение е било поето със споразумението за прекратяване на брака между страните по чл. 51, ал. 1 СК, одобрено с решението по гр.д. № 396/2023 г. по описа на РС-Б.., състояща се в сторени разходи за нотариални такси (общо 224, 40 лв.), за заплатени адвокатски възнаграждения по сключени договори за правна защита (общо 900 лв.), за такси към ТРРЮЛНЦ (общо 45 лв.), както и за държавна такса към РС – гр. П.. (15 лв.).

Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение № 73/03.05.2023 г. по гр.д. № 396/2023 г. по описа на РС-Б.. бракът му с ответницата бил прекратен по взаимно съгласие на основание чл. 50 СК, а помежду им било утвърдено от съда споразумение по чл. 50 от СК, в което били инкорпорирани уговорки, уреждащи имуществените им отношения. Съгласно раздел III, т.

1.3 от решението, бившите съпрузи се договорили, че ищецът ще прехвърли притежаваните от него 80 броя дружествени дялове от „Ф..“ ООД, а ответницата ще му заплати продажна 1 цена в размер на 800 лева. Излага, че ответницата не оказвала съдействие за уговаряне на ден и час, в които заедно с ищеца ще се явяват пред нотариус и ще подпишат договора за прехвърляне на дружествените дялове, с оглед на което на 18.03.2024 г. Д. Й. П. изпратил до нея две нотариални покани /до постоянния й адрес и до седалището на дружеството/, с които я поканил да се яви на 15.05.2024 г. от 14:00 в кантората на Нотариус Д.. за изповядване на сделката за прехвърляне на дружествени дялове. Сочи, че поканата била редовно връчена на ответницата на 30.04.2024 г., но в указания ден и час същата не се явила. Въз основа на продължителното бездействие на В. Л.ов С., ищецът инициирал процедура по напускане на „Ф..“ ООД като на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ изпратил до същото тримесечно предизвестие за напускане. Въз основа на това към настоящия момент посочва, че едноличен собственик на капитала на дружеството е останала ответницата. Излага твърдения, че бившата му съпруга не е изпълнила задължението си по т. 1.3, раздел III от бракоразводното решение да заплати продажната цена за дружествените дялове, с оглед на което обуславя правния си интерес от предявяване на исковата претенция на това основание в размер на 800 лв.

Уточнява, че въз основа на неизпълнението на ответницата не е получил уговорената в споразумението продажна цена, а освен това е бил принуден да стори разноски за нотариални такси във връзка с изпращаните нотариални покани, за сключване на договори за правна защита, както и да заплаща такси към ТРРЮЛНЦ при напускането му на „Ф..“ ООД.

С оглед на това претендира и обезщетение за претърпяната от него загуба в размер на 1179, 40 лв.. Претендира и мораторна лихва върху сумата от 800 лв. в размер на 238, 90 лв., тъй като ответницата била в забава след изтичане на едномесечния срок от влизане в сила на Решение № 73/03.05.2023 г., а именно от 03.06.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че по силата на бракоразводното решение се е задължила да заплати продажна цена на ищеца в размер на 800 лв. срещу прехвърлени 80 броя дружествени дялове от „Ф..“ ООД. Уточнява обаче, че умишленото неизпълнение на това задължение от нейна страна е с оглед отказа на ищеца от негова страна да изпълни инкорпорираното в т.6, раздел III от решението задължение да заплати сума в размер на 3500 лв. за погасяване на неговата част от потребителски кредит, отпуснат по време на брака. Твърди, че поради бездействието на ищеца била принудена да погаси целия кредит сама, поради което за частта, която следвало да бъде заплатена от него, потърсила правата си по съдебен ред. Непосредствено след образуване на гражданското дело, с платежни нареждания от 11.04.2025 г. и от 14.07.2025 г. ищецът удовлетворил претенцията на ответницата в пълен размер, което според нея представлявало само по себе си и признание за неизпълненото му задължение, вменено с решението от 03.05.2023 г. С отговора на исковата молба ответницата изразява готовност да изпълни задължението си да заплати продажна цена в размер на 800 лв. при условие, че ищецът се съгласи да се сключи договор за прехвърляне на дружествени дялове. Оспорва, че дължи претендираните от ищеца суми за сторените от него разноски за нотариални такси, договори за правна помощ и държавни такси, с доводи, че те са направени единствено по негова инициатива, без да е имало необходимост. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между разноските и неизпълнението на ответницата да заплати продажната цена, доколкото ищецът е можел да ги спести като не напуска „Ф..“ ООД, вземайки предвид обстоятелството, че същият притежава 80 % от неговия капитал. Оспорва, че дължи и сумата за мораторна лихва. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 82, изр. 1 ЗЗД за обезщетение за пропуснати ползи е да докаже, че между страните с влязло в сила Решение № 73/03.05.2023 г. по гр.д. № 396/2023 г. по описа на РС-Б.., е било одобрено споразумение, съгласно което ответницата се е задължила да заплати сума в размер на 800 лв. при прехвърляне от ищеца на притежаваните от него 80 броя дружествени дялове от „Ф..“ ООД;

2 че е налице неизпълнение на това задължение от страна на ответницата, вследствие на което ищецът е претърпял заявените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, като е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото му в претендирания размер.

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 82, изр. 1 ЗЗД за обезщетение за претърпяна загуба е да установи, че между страните с влязло в сила Решение № 73/03.05.2023 г. по гр.д. № 396/2023 г. по описа на РС-Б.., е било одобрено споразумение, съгласно което ответницата се е задължила да заплати сума в размер на 800 лв. при прехвърляне от ищеца на притежаваните от него 80 броя дружествени дялове от „Ф..“ ООД; че е налице неизпълнение на това задължение от страна на ответницата, вследствие на което ищецът е претърпял заявените имуществени вреди под формата на извършени разноски за заплатени такси и адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

В тежест на ищеца по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличие на главно задължение и изпадането на ответника в забава, както и размера на дължимото обезщетение.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е заплатил процесните суми или че са налице основания, изключващи дължимостта им.

С оглед становищата на страните за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК с доклада по делото е отделено обстоятелството, че между страните е влязло в сила Решение № 73/03.05.2023 г. по описа на РС-Б.., съгласно което ответницата се е задължила да заплати сума в размер на 800 лв. при прехвърляне от ищеца на притежаваните от него 80 броя дружествени дялове от „Ф..“ ООД.

От фактическа страна

С влязло в сила решение № 73 от 03.05.2023 г. по гр.д. № 396/2023 г. по описа на РС – Б.., е прекратен сключеният между страните граждански брак по взаимно съгласие на основание чл. 50 СК, като е утвърдено и постигнатото между тях споразумение по чл. 51, ал.

1 СК. Съгласно пар. III, т. 1.3. от решението по отношение участието на двамата в капитала на търговско дружество „Ф..“ ООД, ЕИК .., страните са се споразумели, че в срок до един месец след прекратяване на брака с влязло в сила решение Д. П. ще прехвърли на В. П.а по предвидения в закона ред притежаваните от него 80 броя дружествени дяла от капитала на дружеството на цена, равняваща се на тяхната номинална стойност от 800 лв. В пар. III, т.

1.6. от решението страните са декларирали, че по време на брака е отпуснат потребителски кредит с кредитополучател В. П.а по договор за кредит, сключен с „П...“ АД, като след прекратяването на брака съпругът Д. П. ще погаси частично кредита в размер на 3500 лв.

На 30.04.2024 г. на ответницата е била връчена нотариална покана от ищеца, с която я е поканил да се яви лично на 15.05.2024 г. в 14:00 ч. в кантората на нотариус, за да й прехвърли процесните 80 дружествени дялове от капитала на „Ф..“ ООД. Съгласно протокол от 15.05.2024 г., съставен от посочения в нотариалната покана нотариус, до 14:20 ч. на въпросната дата ответницата или упълномощено от нея лице не са се явили в нотариалната кантора.

На 10.05.2024 г. на ищеца е бил връчен отговор на нотариалната покана от ответницата, с който тя претендира сумата от 3500 лв., уговорена в споразумението за прекратяване на брака като плащане от страна на ищеца по договора за потребителски кредит и която ответницата твърди, че е заплатила вместо ищеца. Съгласно отговора в случай че ответницата получи в срок посочената сума, ще се яви на указаната в нотариалната покана дата за сключване на договор за прехвърляне на дружествените дялове, а в случай че не й възстанови претендираната сума, заявява, че няма да подпише договора за прехвърляне на дялове.

На 13.05.2024 г. ищецът в качеството му на съдружник във „Ф..“ ООД е изпратил до дружеството писмено предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ за прекратяване на участието му като съдружник в дружеството. Предизвестието е било получено от самия него в качеството му 3 на управител на дружеството на 13.05.2024 г.

По делото са приети сметки за платена нотариална такса, платежни нареждания за заплатени в полза на АВ – Търговски регистър такси и за държавна такса в полза на ОС – П.. за обжалване на отказ за вписване, както и договори за правна защита и съдействие за изготвяне на документи и заявяване за вписване на промени по партидата на „Ф..“ ООД.

От приложения по делото дружествен договор на „Ф..“ ООД от 26.08.2019 г. се установява, че страните по делото са били съдружници в дружеството като ищецът е притежавал 80 дяла на стойност от по 10 лв. всеки, а ответницата 20 дяла на същата стойност.

Представените наказателни постановления от 2022 г. съдът намира за неотносими към предмета на спора, тъй като са издадени преди страните да прекратят гражданския си брак.