Решение № 3096 от 09.07.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5729/2024
- Вид
- Решение № 3096
- Подписан
- 09.07.2024
- В сила
- 27.07.2024
- Състав
- Александър Венков Точевски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3096 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330105729 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, вр. 45 и чл. 50 от ЗЗД.
Ищецът „Агрожитари“ ООД, ЕИК: 205739506, със седалище и адрес на управление: село Житница, община Калояново, област Пловдив, ул. „Девета“ № 2, представлявано от ***, е предявил против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от ***, иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 2 075 лева, представляваща пазарна стойност на нанесени щети в наети от ищеца ПИ с идентификатори *** и ***, находящи се в землището на село Ж., в размер на общо 8 дка увредена земеделска земя за периода 29.03.2019 г.- 29.03.2024 г., както и сумата от 970 левапазарна стойност за възстановяване на земеделските земи (ниви) в нормално агротехническо състояние, ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба29.03.2024 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба е посочено, че 10.06.2023 г. ищецът сключил договор за наем ***, в качеството си на наемател с И.А.С., ЕГН: **********, за 4 земеделски земи (ниви), находящи се в землището на село Ж., сред които и ПИ идентификатор ***. На 29.06.2023 г. ищецът сключил друг договор за наем ***, в качеството си на наемател с П.Й.С., ЕГН:
**********, за 35 земеделски земи (ниви), находящи се в землището на село Ж., сред които и ПИ идентификатор ***. На 29.08.2023 г. цитираните два имота били наводнени и посадената и отглеждана в тях реколта за стопанската 2022 г./ 2023 г. била напълно унищожена.
1
Наводнението станало от преминаваща през земеделските земи тръба на ответника, която била повредена, като аварията се случвала за поредна година. Освен че била наводнена, земята била разкопана и с техника на ВиК, което довело до допълнителни щети, а пък служители на ответника били влезли в нивите без предупреждение. Ответникът бил многократно уведомяван за щетите, които настъпвали вече повече от 6 стопански години, като все било обещавано, че ще се предприемат необходимите действия по отстраняване на проблема, но такива не били предприемани и ищецът продължавал да търпи вреди от противоправните действия на ответника. За обезпечаване на доказателства се образувало производство по частно гр. дело № 12882/ 2023 г. по описа на ПРС, XVII гр. с-в, по което вещото лице в заключението посочило, че причината за наводнението бил амортизиран водопровод, който изпускал вода, като процесът на наводняването продължавал повече от 5 години. В тази връзка моли за осъждане на ответника да заплати пазарната стойност на нанесените щети по земеделската земя, както и да заплати разходите за възстановяването й, а сумите се определяли от заключението на вещото лице по предходното дело. Претендират се разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Оспорва размера на претендираната щета, като счита, че обезщетението било силно завишено, а доказателствата не доказвали иска по основание и размер. Също така не било доказано какво за период от 5 години било увредено на земеделската земя, че да се търси такова голямо обезщетение. Нямало доказателства за размера на вредите и за възстановяване на земеделската земя след възстановяване на аварията. Моли за отхвърляне на исковете, или алтернативно- за намаляване на размера им. Претендира и разноски. В съдебно заседание страната не се явява, не се представлява и не взема писмено становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Като писмени доказателства са представени два договора за наем на земеделски земи, по които наемател на имотите е ищецът.
Представени са и нотариални актове за собственост на отдадените под наем ниви, ведно със схема от кадастъра за земите.
По частно гр. дело № 12882/ 2023 г. по описа на ПРС, XVII гр. с-в, е допуснато предварително обезпечение на иска, чрез приемане на съдебна агро- техническа и оценителна експертиза, по която вещото след извършен оглед на място е констатирал нанесени щети в имоти с идентификатор *** и идентификатор ***, находящи се в землището на село Ж. (които имоти са част от отдадените под наем на ищеца с договорите), причината за които е продължително наводняване от подземен тръбопровод, който е амортизиран и изпуска вода. При огледа се констатирала около 8 дка засегната растителност (треви, храсти, дървета), като наводнението било от повече от 5 години. Пазарната стойност за възстановяване на земеделските земи (ниви) в нормално агротехническо състояние се изчислява в размер на 970 лева, а пазарната стойност на нанесените щети- на 415 лева/ 100 кг. рента, като тези засегнати площи не можело да се ползват по предназначение и не 2 получавали субсидия.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
По смисъла на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като по чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на едно лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на възложената работа.
В случая няма спор, че ищецът е наемател на земеделски земи, през които минава подземен тръбопровод, собственост на ответника. Вещото лице по приключилото производство по обезпечаване на доказателства е извършило оглед на процесните два имота, като на място е установило наличие на авария- тръбата е изпускала водни маси, защото водопроводът бил стар и амортизиран. Там е имало и техника- багер, работещ по отстраняване на авариите. И двата имота се наводнявали, като видно от растителността в тях- треви, храсти, дървета, наводнението датирало от повече от пет години. До момента не са били предприети действия по отстраняване на проблема, нито пък са взети мерки от оператора на ВиК мрежата за подмяна на тръбата, източник на аварията. Заключението на вещото лице по предходното дело е прието от страните без възражения или въпроси към него, т.е. и представителят на ответника се е съгласил с констатациите на експерта, поради което за доказани в настоящия процес следва да се приемат тези обстоятелства, установени от вещото лице. В този смисъл е налице фактическият състав на деликта, доколкото собствена на ответника вещ е причинила имуществени вреди на ползван от ищеца имот и отговорност за нанесените щети следва да носи именно дружеството, което стопанисва съоръжението. Ответникът в отговора дори и не оспорва, че от негов тръбопровод е причинена авария в наетите от ищеца имоти, като единствените възражения са досежно размера на иска. При това положение претенцията се явява доказана по основание, предвид СТЕ от предходното дело.
По отношение на размера на иска- предявени са две претенции: първата- за пазарната стойност на нанесените щети и втората- за пазарната стойност за възстановяване на продукцията. И по двата въпроса вече се е произнесло вещото лице в СТЕ по предходното дело, като и тези му изчисления не са били оспорени. Досежно стойността на щетите, те са изчислени на база цената на арендата (100 кг./ дка жито), като вещото лице е посочило, че площта от земята, която е наводнена, не може да се използва по предназначение, доколкото почвата е увредена и няма да има годна и качествена продукция, а и обработващият не може да ползва субсидия за нея. За една година загубата се определя на стойност 415 лева (средната цена на тон жито за 2023 г.), като за процесния период от 5 години, от колкото датира наводнението назад, сумата е в размер на 2 075 лева (5 х 415).
По отношение на втората претенция- за пазарната стойност за възстановяването на земеделската земя в нормално агротехническо състояние в СТЕ са описани всички 3 необходими мероприятия, които следва да се извършат, като тук вещото лице приема, че съответната сума възлиза в общ размер на 970 лева. Както вече по- горе се посочи, няма насрещно оспорване на тези констатации на вещото лице от ответника в предходното дело, поради което те няма пречка да се ползват и в настоящия процес, като по този начин искът се явява доказан и по размер.
С оглед изхода на делото- уважаването на иска изцяло, ответникът на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК дължи направените разноски от ищеца в пълен размер. Такива се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че те са реално заплатени: държавна такса от 122 лева, както и адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната от 650 лева.
Наред с това, на основание т. 5 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски в обезпечителното производство по обезпечаване на доказателства. По частно гр. дело № 12882/ 2023 г. на ПРС, XVII гр. с-в, молителят е внесъл държавна такса от 40 лева- за образуване на делото и депозит за вещо лице от 486 лева, които разноски му се дължат с оглед крайния изход от спора.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от ***, да заплати на „Агрожитари“ ООД, ЕИК: 205739506, със седалище и адрес на управление: село Житница, община Калояново, област Пловдив, ул. „Девета“ № 2, представлявано от ***, следните суми: сумата от 2 075 (две хиляди и седемдесет и пет) лева, представляваща пазарна стойност на нанесени щети в наети от ищеца ПИ с идентификатори *** и ***, находящи се в землището на село Ж., в размер на общо 8 дка увредена земеделска земя за периода 29.03.2019 г.- 29.03.2024 г. и сумата от 970 (деветстотин и седемдесет) лева- пазарна стойност за възстановяване на земеделските земи (ниви) в нормално агротехническо състояние, ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба29.03.2024 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от ***, да заплати на „Агрожитари“ ООД, ЕИК: 205739506, със седалище и адрес на управление: село Житница, община Калояново, област Пловдив, ул. „Девета“ № 2, представлявано от ***, направените по делото разноски, както следва: сумата от 122 (сто двадесет и два) левадържавна такса и сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева- адвокатско възнаграждение, както и направените разноски в производството по частно гр. дело № 12882/ 2023 г. на ПРС, XVII гр. с-в, по допускане на обезпечение на доказателства: държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева и депозит за вещо лице в размер на 486 (четиристотин осемдесет и шест) 4 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5