Определение № 21243 от 29.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21243 гр. София, 29.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20241100512290 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.423 ал.1 от ГПК.

Образувано е по възражение от Б. В. Б., като се твърди, че Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4834/2017г. по описа на СРС, 140 състав, не е била връчена надлежно на баща му и длъжник в заповедното производство В.Н. Б., като се поддържа, че са налице предпоставките по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Излага се, че за издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист от 19.05.2017г. е узнал на 10.09.2024г. в офиса на работодателя му „СОТ - СИГНАЛНО-ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА" ЕООД - София. При посещение в кантората на ЧСИ Г.К. на 19.09.2024г. поискал да се запознае с материалите по изп.дело № 1189/2018г., но му обяснили, че следва да депозира молба. Твърди се, че заповедта за изпълнение не е била връчвана лично или чрез друго лице на баща му, като не е била спазена и процедурата по чл.47 от ГПК, предвид извършеното отразяване върху приложеното съобщение в заповедното производство от длъжностното лице по призоваването. Твърди се, че В.Н. Б. е живял на посочения в заповедта адрес до 2010г., а след това се е преместил да живее в с. Круша, община Драгоман, област Софийска, където останал до смъртта си на 29.10.2021г., както и че през 2016г. е продал имота, като не е търсен по настоящ адрес или месторабота. Поддържа се, че вземанията по заповедта са посочени като възникнали преди повече от шест години преди образуване на заповедното производство, поради което не са налице ликвидни и изискуеми задължения. Правят се искания за приемане на възражението, за спиране на изпълнението по заповедта и за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания по прилагане на разпоредбата на чл.415 ал.1 от ГПК.

Другата страна – "Булпойнт 2015“ ЕООД, е депозирала отговор на възражението, в който изразява становище за липсата на основания да се приеме, че не е налице редовно връчване на длъжника в заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложеното във възражението относно датата на узнаване на Заповедта за изпълнение, като съобрази, че заявителят в заповедното производство не е оспорил твърдението за начина и датата на уведомяване на подалото възражението лице – наследник по закон на починалия длъжник в заповедното производство, приема, че възражението е подадено в едномесечния срок по чл.423 ал.1 от ГПК, поради което и се явява процесуално допустимо, а по същество същото е основателно, поради следното:

От приложеното ч.гр.дело № 4834/2017г. на СРС, 140 състав, се установява, че по 1 заявление от 25.01.2017г., подадено от "Булпойнт 2015“ ЕООД, е издадена Заповед от 01.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е разпоредено длъжникът В.Н. Б. да заплати на кредитора "Булпойнт 2015“ ЕООД, сумата от 239лв., представляваща непогасена главница по договор за телекомуникационни услуги от 06.07.2009г., сключен между „Космо България Мобайл“ ЕАС и В.Н. Б., за отчетен период от 17.06.2010г. до 17.08.2011г., ведно със законна лихва за периода от 25.01.2017г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 168,35лв. за периода от 06.08.2010г. до 16.01.2017г. и 75лв.разноски по делото, а именно: 25лв. държавна такса и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Видно от приложеното съобщение до длъжника е, че същото е било изпратено на адреса му в гр. София, посочен в заявлението и съвпадащ с данните от НБД „Население“ с постоянния и настоящ адрес на лицето – гр. София, ж.к.********, като съобщението е върнато в цялост, ведно с поставено уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК на входната врата/без да е уточнено на апартамента или на блока/ и е пуснат екземпляр от уведомлението в пощенска кутия, на която няма имена. Отразено е върху уведомлението от длъжностното лице по призоваването, че адреса е посетен на 10.02.2017г., 19.02.2017г. и 15.03.2017г. и след като не е открито лице, което да получи съобщението, на 15.03.2017г. е залепено уведомление на входната врата и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия, като е посочено и че ап.15 се намира във вход „А“ и лицето не живее на посочения адрес по сведение на съседи.

С разпореждане от 19.05.2017г. съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника въз основа на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По делото е представен нот.акт № 63, том II, рег.№ 5426, нот.дело № 235/2016г., видно от който е, че длъжникът в заповедното производство В.Н. Б. е продал имота, на чийто адрес е бил регистриран постоянния и настоящия му адрес, на 24.10.2016г., т.е. още преди подаването на заявлението от 25.01.2017г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Съдът, като съобрази горното, намира, че са налице предпоставките по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК за приемане на подаденото възражение, доколкото се установи, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника, поради следното:

При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като адресатът не е намерен, фикцията на чл.47 ал.5 от ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното за пребиваване на адреса. Длъжностното лице по призоваването следва да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително тези обстоятелства, които са от значение за приложението на чл.47 ал.1 от ГПК, в това число по сведения на кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. В случая, макар да са извършени три посещения на адреса на длъжника в продължение на един месец, от отразеното в уведомлението не става ясно по кое време на деня са били извършени те, не са събрани сведения откога лицето не живее на адреса, не са дадени указания от заповедния съд на заявителя да представи справка за адресната регистрация на длъжника, както повелява нормата на чл.47 ал.4 от ГПК в редакцията преди изменението с ДВ, бр.86/2017г., като приложената по заповедното производство справка е актуална към 27.01.2017г. – дата, предхождаща датата на издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Предвид горното, съдът счита, че не може да се направи извод, че са били налице предпоставките по чл.47 от ГПК за поставяне на уведомление до длъжника за издадената заповед за изпълнение, поради което и се налага извода, че заповедта за изпълнение не е 2 била връчена надлежно на длъжника- наследодателя на подалото възражението лице.

С оглед изложеното и на основание чл.423 ал.3 изр.2 от ГПК следва да бъде спряно изпълнението на заповедта по чл.410 от ГПК, като на основание чл.423 ал.4 от ГПК делото следва да бъде върнато на СРС за даване на указания от първоинстанционния съд на заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК, без да се обсъждат всички доводи във възражението, доколкото в настоящото производство не може да се прави преценка относно обстоятелството дали вземането не е погасено по давност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението по чл.423 ал.1 от ГПК на Б. В. Б. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.02.2017г. , издадена по ч.гр.дело № 4834/2017г. по описа на СРС, 140 състав.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.02.2017г. по ч.гр.дело № 4834/2017г. по описа на СРС, 140 състав, на основание чл.423 ал.3 изр.2 от ГПК.

ВРЪЩА делото на СРС за даване на указания до заявителя по реда на чл.415 ал.1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3