Решение № 114 от 24.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Иванов Махмудиев (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за възобновяване № 20215000600514 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 1, вр. с чл. 422, ал.

1, т. 5 вр. с чл. 419 ал.1, изр.2 от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на НОХД /БП/ № 5197/2021г. по описа на РС-Пловдив. Главният прокурор счита, че определението, постановено по реда на чл.382, ал.7 от НПК – за одобряване на постигнато между РП – Пловдив и М. Й. К. споразумение, страда от съществени нарушения на процесуалните правила и на материалният закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че при осъждане за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК задължително е налагането на предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от права, дори и в хипотезата на чл.55, ал.3 от НК. И след като кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, не е било включено в съдържанието на постигнатото между страните в процеса споразумение, съдът е следвало, или, да предложи промяна в съдържанието на споразумението, или, да откаже одобряването му. На тази база се прави искане делото да се възобнови, да се отмени определението по чл.382, ал.7 от НПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа искането по 1 изложените в него съображения.

Осъденият К., лично и чрез защитника си – адв. К., счита искането за неоснователно и моли да не се уважава.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е направено от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420, ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, а предмет на искането е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал.1 от НПК. Поради това искането за възобновяване е ДОПУСТИМО, но разгледано по същество, в контекста на очертаната с него аргументация, е НЕОСНОВАТЕЛНО.

НОХД /БП/ № 5197/2021г. по описа на РС-Пловдив е образувано по внесено в РС – Пловдив предложение за одобряване на постигнато между РП – Пловдив и М. Й. К. споразумение. Страните са се споразумели за извършеното от М.К. престъпление по чл.343б, ал.4 вр. с ал.3 от НК да му се наложи наказание при условията на чл.55, ал.1 от НК - 9м. лишаване от свобода при първоначален „ Строг“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 400 лв., както и лишаване от правоуправление за срок от 1г. и 2м. В съдебно заседание представителят на държавното обвинение е направил искане за промени в съдържанието на споразумението с отпадане на кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК на основание чл.55, ал.3 от НК.

Според този съдебен състав, одобрявайки споразумението в коригираният му вид, районният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила и на материалният закон, защото разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК е приложена правилно. Единственият аргумент, изложен в искането за възобновяване е, че нормата на чл. 343г от НК е правило, изключващо приложението на чл.55, ал.3 от НК и по него Апелативният съд дължи произнасяне в това производство. Изложената теза не може да се сподели.

Не може да има спор, че чл.55 от НК е общо правило за индивидуализиране на наказателната отговорност и предвижда смекчаване на наказателната санкция при несъразмерността й с извършеното деяние, като част от нея е и регламентираната в чл.

55, ал. 3 от НК възможност за неналагане на по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Именно тази процесуална възможност е приложена спрямо осъденият К., който, според постигнатото между страните и одобреното от съда споразумение следва да изтърпи единствено наказанията лишаване от свобода и глоба, без да изтърпява допълнителното, и по-леко, наказание, визираното в чл. 343г от НК вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК - лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

2

Идеята на закона е да се придаде всеобхватен характер на алтернативата по чл. 55, ал. 3 НК. Ето защо нито в общата, нито в специалната част на НК има правило, изключващо нейното приложение. Що се отнася до смисъла на указанието в чл. 343г от НК във „всички случаи“, настоящият състав на ПАС напълно се солидаризира с разяснението на ВКС на РБ в решение № 532 от 21.12.12г. по н.д. № 1874/12г. на трето н.о., че то няма друга цел, освен да се обхванат всички възможни хипотези на изброените в него транспортни престъпления. С други думи, алтернативата да не се определи кумулативното наказание, може да бъде приложена винаги когато се следва редът на чл. 55 от НК независимо от вида на престъпното деяние. В подобен смисъл са и решенията на върховната инстанция по наказателни дела – Р. 544/16.12.13г. по н.д.

№2065/13г. на трето н.о., Р.179/29.06.12 г. по н.д. № 445/12 г. на трето н.о., Р.243/18.07.14г. по н.д. № 671/14г. на трето н.о., Р. 197/10.10.18г. по н.д. № 790/18г. на второ н.о., Р.15/27.11.19г. по н.д. № 5/19г. на второ н.о., Р. 37/25.03.21г. по н.д. № 24/21г. на второ н.о., Р.57/25.03.21г. по н.д. № 178/21г. на първо н.о., а също решението по НОХД/В/ № 21/21г. на Пловдивския апелативен съд, с което сходно искане за възобновяване на наказателно дело е оставено без уважение.

Настоящият състав не намира основание да се противопостави на изобилната съдебна практика в коментираният й аспект, независимо от откриващите се съдебни решения в обратният смисъл, цитирани и в искането за възобновяване. Освен, че са изолирани, тези решения са част от по-старата съдебна практика по този въпрос, която очевидно е претърпяла съществена и трайна еволюция във времето.

Мотивиран от казаното, Пловдивският Апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД /БП/ № 5197/2021г. по описа на РС-Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3