Решение № 354 от 12.06.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./........ 06.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело №790 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „ВГ-5” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”

АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата 122 476,91 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м. септември 2015г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа - ВяЕЦ „ВГ 12” и „ВГ 13” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находяща се в поземлен имот с номер №018036 по плана за земеразделяне на гр. Каварна, за която е издадено дебитно известие №83/31.10.2015г. към фактура №82/12.10.2015г., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2015г. до окончателното й плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба (30.05.2018г., вкл.) е 30 899,74 лева.

Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството.

Ищецът „ВГ-5” ЕООД твърди в исковата си молба, че съгласно клаузите на сключения с ответното дружество Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №87/17.02.2010г. (“договора за изкупуване”) дължимата цена за количествата електрическа енергия, произведени и доставени от ищеца на ответника, е преференциалната цена, определена с Решение на ДКЕВР №Ц-10 от 30.03.2011г. (“Решение Ц-10”), като същата не се изменя за срока на договора. Определените с това решение преференциални цени са както следва: - за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа – 188,29 лв./MWh (по т.8), съответно за вятърни електрически централи работещи над 2

250 часа – 172,95 лв./MWh (по т.9). Съгласно изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015г., в сила от 24.07.2015г.) общественият доставчик („НЕК” ЕАД), съответно крайните снабдители (каквото е ответното дружество) следва да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Нетното специфично производство на електрическа енергия е определено в § 1, т. 29 от ЗЕВИ, като в съответствие с изискването на § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката КЕВР е постановила Решение №СП-1/31.07.2015г. (“Решение СП-1”), с което установява нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода 2008-2015г. за изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. В т.1.7 и т.1.8 от това решение е установено, че нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР са в размери 2 000 kWh, при определената цена - 188,29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа, съответно 2 300 kWh, при определената цена – 172,95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа. С оглед на това ответникът следва да изкупува количествата електрическа енергия, произведени от вятърната електрическа централа на ищеца, по преференциална цена до достигане на максималното количество от 2000 kWh при условие, че вятърната електрическа централа не достигне 2 250 ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната електрическа централа достигне и надхвърли 2 250 ефективни годишни часове работа, то ответникът следва да изкупува количествата електрическата енергия произведени от вятърната електрическа централа на ищеца по преференциална цена по т. 9 от Решение Ц-10.

Ищецът твърди, че през м. септември 2015г. вятърната електрическа централа на ищеца не е била достигнала 2 250 ефективни часа работа, поради което се е прилагало нетното специфично производство от 2000 kWh (като максимално количество подлежащо на изкупуване по преференциална цена). През м. октомври 2015г., обаче, вятърната електрическа централа на ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа, поради което следва да се прилага нетното специфично производство от 2300 kWh, което не е било достигнато през месец септември 2015г. С оглед на това дължима за произведеното през м. септември 2015г. и доставено на ответника количество ел. енергия в размер на 527,740 MWh е преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-10, а именно 188,29 лв./MWh, без ДДС. Общият размер на дължимата цена за така произведеното и доставено на ответника количество електрическа енергия от 527,740 MWh е 129 409,45 лева (с ДДС).

Първоначално ищецът е издал фактура №82/12.10.2015г. на стойност 6 932,54 лв.

(с ДДС) при единична цена от 10,0868 лв./MWh, без ДДС (т.е. по цена за излишък на балансиращия пазар). Впоследствие, след като през м. октомври 2015г. вятърната електрическа централа на ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа, страните са започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично производство от 2 300 kWh (т.1.8 от Решение СП-1), с оглед на което цялото количество електрическа енергия, произведена от ищеца през месец септември 2015г. е следвало да бъде изкупено по преференциална цена, а не по цена за излишък на балансиращ пазар. Поради това ищецът издал дебитно известие №83/31.10.2015г. към фактура №82/12.10.2015г. на стойност 122 476,91 лева

(с ДДС), с което цената за електрическата енергия, доставена на ответника през месец септември 2015г. в размер на 527,740

MWh, е била увеличена (допълнително е приложена единична цена за MWh в размер на 178,2032 лв. без ДДС). Както фактурата, така и дебитното известие са били изпратени и получени от ответника, признание за което се съдържа и в негово писмо с изх.

№K-EPRS-2723-11/11.11.2015г. Дължимите по тях суми е следвало да бъдат заплатени в 15-дневен срок от получаването, т.е. до 06.11.2015г. (сумата от 6 932,54 лв. по фактура №82/12.10.2015г.), съответно до 30.11.2015г. (сумата от 122

476,91 лв. по дебитно известие №83/31.10.2015г.).

От ответника била заплатена само сумата 6

932,54 лв., като остатъка от дължимата продажна цена в размер на 122 476,91 лева ответникът отказал да заплати. В разменена между страните кореспонденция, ответното дружество, обосновавайки се със становище на обществения доставчик НЕК ЕАД, изразено в негово писмо с изх. №26-1632-130/28.10.2015г. и липсата на становище по казуса от страна на КЕВР, отстоявало позиция, че „при липсата на изрично становище по тълкуването на Решение Ц-10/30.3.2011г. и Решение СП-1/31.7.2015г. от страна на КЕВР, Енерго-Про Продажби АД е принудено да заплаща по цени за излишък произведената електрическа енергия над 2 000 KWh нетно специфично производство ”, поради което със свое писмо до ищеца от 11.11.2015г. върнал издаденото дебитно известие №83/31.10.2015г. към фактура №82/12.10.2015г.

Като твърди, че позицията на НЕК не може да служи като основание на ответника за неизпълнение на задълженията му по сключения с ищеца договор, тъй като, от една страна, НЕК не е страна по този договор, а договорните му отношения с ответното дружество не пораждат действия спрямо ищеца, а от друга, неговата позиция и тълкуване на законодателството не са обвързващи за трети лица, ищецът счита отказът на ответника да заплати остатъка от дължимата цена за доставената ел. енергия за м. септември 2015г. в размер на 122 476,91 лева за неоснователен.

С оглед на това ищецът „ВГ-5” ЕООД претендира осъждането на ответника да плати остатъка от дължимата продажна цена за електрическата енергия, произведена през м. септември 2015г., общият размер на която от 129

409,45 лева (с ДДС) се определя при прилагането на преференциална цена 188,29 лв./MWh без ДДС

(по т.9 от Решение Ц-10), след приспадане на платената продажна цена в размер на 6 932,54 лева.

Като не оспорва основните фактически твърдения на ищеца, ответникът

„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД аргументира становище, че не дължи заплащане на произведената електрическа енергия от ищеца по посочената в процесното дебитно известие цена, доколкото същото не е съобразено с императивни правни норми, с Решение №СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, както и с индивидуалните договорености между страните по Договора за изкупуване. Изразява несъгласие с твърдението на ищеца, че т.1.7. и т.1.8. от Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР са приложими към една и съща ВяЕЦ, като счита, че същото противоречи на заложеното в решението диференциране и обособяване на отделни групи производители въз основа на специални критерии, а именно производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник. Твърди, че с решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР размерът на нетното специфично производство е въведен не само като ценообразуващ елемент, но и като праг на произведената ел. енергия, изкупувана по преференциални цени, като тази регулация съответства напълно на закона и в частност на нормата на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ в относимата й към релевантния за делото период редакция. Ето защо след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на електрическа енергия по т.1.7. от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, а след преминаването на този праг произведената ел. енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Да се приеме противното, според ответника, т.е. да се възприеме разбирането на ищеца, че след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ (в сила от 24.07.2015г., обн. ДВ бр.56/2015г.) и въведената с него нова редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ е допустимо преминаването от една категория на Решение СП-1 в друга категория след достигането на годишните ефективни часове по първата категория, означава да се позволи постигането на резултат, който противоречи на целите на закона, определени от законодателя в мотивите на законопроекта.

Допълнително е обосновано и становище, че с издаването на процесното дебитно известие, с което е направено последващо изменение на продажната цена по извършената доставка на ел. енергия, ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения по сключения с ответника договор за изкупуване, доколкото не са приложени чл.18 от него и Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, поради което не разполага с правото на иск по чл.79 от ЗЗД.

Моли за отхвърляне на предявените искове, като се позовава и на установена съдебна практика по сходни дела на Варненски Окръжен съд и Варненски Апелативен съд (Решение №15/12.01.2018 по в.т.д.527/2017 по описа на ВАпС; Решение №284/18.12. 2017г. по в.т.д.354/2017 на ВАпС, Решение №890/20.12.2017г. по т.д. №336/2017г. по описа на ВОС, Решение №15/12.01.2018г. по в.т.д., Решение №226 от 09.11.2017г. по в.т.д. №303/2017г. на ВАпС).

Становище за неоснователност на предявените искове изразява и третото лице – помагач на страната на ответника „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *********, седалище гр. София. Сочи, че дължимата преференциална цена по Решение №Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР следва да бъде определена след категоризиране на централата в годишен или по-дългосрочен аспект като работеща до или над 2250 пълни ефективни работни часа в година.

Преференциалната цена за един производител е една и се прилага за съответното нетно специфично производство, след което се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар, която винаги е значително по-ниска. Нито в Решение Ц-10, нито в което и да е друго ценово решение на регулатора се предвижда прилагането на две преференциални цени за една и съща централа, а точно обратното - решенията разделят производителите в отделни подточки именно като са съобразени критериите за определяне на преференциалната цена до и над 2250 часа. При определяне на преференциалната цена за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 пълни ефективни часа годишно, КЕВР е отчела по-малък наличен ресурс на първичния енергиен източник и затова е определила по-високата преференциална цена. По-ниската преференциална цена е определена за централите, разполагащи с по-голям наличен ресурс на първичния енергиен източник и съответно над 2 250 часове на работа на номинална мощност. В конкретния случай производителят е определил, че наличният ресурс на първичния енергиен източник за централата, е последната да работи до 2 250 часове на работа на номинална мощност, което предполага да се ползва от по-високата преференциална цена. Именно по този начин е фактурирал произведената и продадена на ответника електрическа енергия от началото на 2015 година до м. септември същата година, поради което и след достигането на определеното с Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетно специфично производство 2000 kWh произвежданата ел. енергия следва да се изкупува по цената по чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ, а именно цена за излишък на балансиращия пазар.

Разпечатката съдържа 32 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b220256-b882-4331-b44b-14e0d2ec521b