Решение № 97 от 08.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Велико Търново, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.ЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г.ЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600050 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното:

НПК.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от Въззивното производство е образувано по протест от Окръжна прокуратура-гр.Русе, по жалба от адвокат М. В. от АК-Велико Търново, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия П. К. Е. и по жалба от частния обвинител и граждански ищец В. И. К., чрез повереника му адвокат Д. Т. от АК-Русе, срещу присъда № 29 от 05.11.2024год., постановена по НОХД № 865/2023год. по описа на Окръжен съд- гр.Русе.

С присъдата си Русенския окръжен съд направил следното:

ПРИЗНАЛ подсъдимия П. К. Е., роден на 21.01.1971 г. в Армения, с ЕГН: **********, арменски гражданин, с разрешение за постоянно пребиваване в България, с висше образование, женен, неосъждан, работещ, живущ в гр.Русе, за виновен в това, че на 30.06.2022 година, в гр.Русе, направил опит умишлено да умъртви В. И. К. от гр.Русе, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.303, ал.2 от НПК вр. с чл. 115 вр. с чл.18, ал.1 от НК вр. с чл.55, ал.1, т.1 го ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ ГОДИНИ.

ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ ГОДИНИ да 1 бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ РЕЖИМ“.

ПРИСПАДНАЛ на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК времето, през което подсъдимият П. К. Е. е бил фактически задържан по реда на ЗМВР от 03.00 часа на 30.06.2022 година до 14.30 часа на 30.06.2022 година.

ОСЪДИЛ подсъдимия П. К. Е. да заплати на В. И. К. от гр.Русе, с ЕГН: **********, сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 115 вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 30.06.2022 година, до окончателното й изплащане, както и направените от К. разноски за повереник в размер на 3000 лева, като ОТХВЪРЛИЛ гражданския иск над уважения размер от 50 000 лева до предявения размер от 80 000 лева.

ОСЪДИЛ подсъдимия П. К. Е. да заплати по сметка на Окръжен съд Русе сумата от 2000 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на предявения от К. гражданския иск.

ОСЪДИЛ, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия П. К. Е. да заплати разноските от досъдебното производство - сумата от 244 лева по сметка на ОДМВР - Русе и сумата от 2 596,81 лева по сметка на Окръжна прокуратура - Русе, а разноските в съдебното производство в размер на 5 511,60 лева да заплати по сметка на Окръжен съд - Русе, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - да заплати по сметка на Окръжен съд - Русе държавна такса в размер на по 5 лева при служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

ОТНЕЛ в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК вещественото доказателство 1 брой сгъваем нож с обща дължина 19 см., предаден с протокол за доброволно предаване от 30.06.2022 година.

Постановил веществените доказателства: 3 броя обтривки от петна с тъмночервен цвят, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 30.06.2022 година и 1 брой обтривка от джобен нож с кафяво червеникава течност иззета при оглед на веществено доказателство от 04.07.2022 година, като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

С въззивния протест горепосочената първоинстанционна присъда е протестирана само в частта на наложеното наказание, като е заявено оплакване, че в тази част присъдата е неправилна, тъй като наложеното наказание лишаване от свобода в размер на шест години е явно несправедливо, като се твърди, че наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.

Иска се въззивният съд да измени присъдата на първоинстанционния съд като увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК от шест години лишаване от свобода на десет години лишаване от свобода.

В подадени от Окръжна прокуратура-гр.Русе допълнителни писмени изложения към подадения протест, са изложени подробни доводи в подкрепа на заявеното с протеста оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.

Излага се, че първоинстанционният съд е мотивирал определения размер на наложеното с присъдата наказание „лишаване от свобода” от 6 2 години с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най- лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко и поради това приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

ОП-Русе счита, че тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни и водят до несправедливо наложено наказание лишаване от свобода, което необосновано е определено значително под минимума от 10 години лишаване от свобода, предвиден за престъплението.

Излагат се съображения, че на първо място не може да се приеме и да се отдаде такова голямо значение като смекчаващо отговорността обстоятелство на направеното самопризнание от страна на подсъдимия Е., защото обясненията дадени от него в досъдебната и съдебната фаза обслужват основно защитната му теза, а тя е, че се защитавал от непредизвиканото от него поведение на пострадалия, като му нанесъл единичен удар с нож.

Посочва се, че по време на цялото досъдебно производство и по време на съдебното следствие подсъдимия Е. не се е признал за виновен. Твърди се, че изявлението на подсъдимия в хода на съдебната прения, че съжалява за станалото и заявеното в последната дума, че иска да бъда оправдан, са само и единствено защитна теза и израз на неговото желание да му бъде наложено по-ниско по размер наказание „лишаване от свобода” и по този начин да понесе по-лека наказателна отговорност. Според ОП-Русе това е така, защото в хода на съдебното следствие на подсъдимия му било станало пределно известно, че спрямо него са събрани достатъчни и категорични обвинителни доказателства за признаване за виновен и налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода”.

Възразява се, че при определяне на наказанието първоинстанционният съд само е маркирал отегчаващите отговорността обстоятелства, за разлика от коментара му на смекчаващите. Посочва се, че необосновано и неоснователно първоинстанционният съд е оставил извън категорията на отегчаващите отговорността следните обстоятелства: че в резултат на престъплението пострадалият е претърпял оперативни интервенции за лечение на причинените му увреждания, като и към момента той продължава да търпи неблагоприятните последици от тях върху своето здраве и има усложнения в резултат на причинените му травми. Тези обстоятелства обаче били оценени от първоинстанционния съд като смекчаващи отговорността на подсъдимия за получените от него телесни увреждания, причинени му от пострадалия, но за пострадалия били останали без коментар. Възразява се, че по същия начин необосновано и неоснователно първоинстанционният съд е оставил извън категорията на отегчаващите отговорността обстоятелства безспорният факт, че пострадалият е самотен баща, който сам се грижи за непълнолетното си дете, като по отношение на подсъдимия, обстоятелството, че той е баща на три деца, едно от които е непълнолетно и едно малолетно, за които полага грижи, заедно със съпругата си, е взето като смекчаващо такова.

Излага се, че първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема в предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено, като е приел, че деянието на подсъдимия Е. е довършено като поведение и физически действия с ножа, но 3 резултата от него не е настъпил поради независещи от него причини своевременното откарване на пострадалия в болницата от група свидетели и оказаната му спешна болнична медицинска помощ. акцентира се, че само и единствено тези обстоятелства били предотвратили настъпване на престъпния резултат - смъртта на пострадалия. В този смисъл според ОП-Русе действително е налице довършен опит, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, но се възразява, че съдът неправилно не е оценил и не е предал на това обстоятелство тежестта на такова отегчаващо отговорността за подсъдимия, което да бъде преценено при определяне на размера на наказанието.

По изложените съображения автора на допълнението към протеста заявява, че не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието „лишаване от свобода” в размер на 6 години, тъй като счита, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, което дава основание да се определи наказание лишаване от свобода ориентирано към предвидения минимум от 10 години.

Твърди се, че с приетото от първоинстанционния съд, че по отношение на подсъдимия Е. са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства се нарушават целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, защото е нарушен баланса при определяне на наказанието между индивидуалната и генералната превенция, като това нарушение е в полза на индивидуалната.

Възразява се, че неправилно първоинстанционният съд е преценил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и ниска степен на обществена опасност на личността на дееца, като е оставил извън категорията на отегчаващи отговорността обстоятелства горепосочените, които безспорно са установени по делото.

Излага се, че поради това първоинстанционният съд е определил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от 6 години, като по този начин „го е привел към изпълнение на индивидуалната превенция на наказанието“.

Излага се, че по този начин първоинстанционният съд е игнорирал целите на наказанието, изразяващи се в упражняване на генералната превенция по отношение на останалите членове на обществото, като едновременно с това не е отчел достатъчно обществената опасност на престъплението и отегчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия подробно посочени по-горе.

Според ОП-Русе не без значение е самия начин на осъществяване на самото престъпление, което според държавното обвинение е извършено от подсъдимия Е. хладнокръвно, което било неразбираемо за един възрастен мъж, баща на три деца, с добри характеристични данни, който би следвало да има друг тип поведение и манталитет в обществото. Излага се, че подсъдимият решил да нанесе ударите с ножа в момент, в който конфликта между него и пострадалия вече е бил прекратен и двамата са се намирали на значително разстояние един от друг - първия в градината на заведението, втория на улицата, като това решение било взето от него самостоятелно при липсата на каквито и да е други странични въздействия.

Ето защо ОП-Русе счита, че наложеното наказание на подсъдимия Е. не е справедливо и целесъобразно. Излага се, че справедливо е това наказание, 4 което съответства на обществената опасност на престъплението и на обществената опасност на дееца, законът изисква наказанието да съответства на престъплението, а в настоящият казус това не е така. Посочва се, че извършеното от подсъдимия Е. деяние определя не само основанието да му се търси наказателна отговорност, но определя и мярката за нея.

Посочва се, че решаващият фактор при определяне размера на наказанието е тежестта на извършеното престъпление, а престъплението по чл.115 вр.чл.18 ал.1 от НК е тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 10 години до 20 години.