Решение № 4 от 04.01.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Плевен, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20234400100324 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД-гр.

София, представлявано от изп.директори П. Д. и Д. Ш., чрез пълномощникът му адв.С. З. от САК, с която срещу П. С. Б. и А. М. Б. е предявен установителен иск по чл.422 вр. чл.415 и чл.124, ал.1 ГПК, за установяване на вземането, за което срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 552/2023г. на РС-Плевен, а именно вземане на стойност 62 112.95лв., в т.ч.:

58 792, 22 лв. - главница по Договор за банков кредит НL *** от 16.09.2016г. за периода от

01.06.2022 г. до 18.01.2023 г.;

- 2 357, 88 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.06.2022 г. до 09.01.2023 г.;

- 398, 22 лв. - мораторна лихва за периода от 01.06.2022г. до 18.01.2023 г.;

- 184, 50 лв. - такси за периода от 02.06.2022г. до 18.01.2023г.;

- 104, 13 лв. - обезщетение за заплатени застрахователни премии за периода от 23.09.2022 г. до 18.01.2023 г.;

- 276, 00 лв. - разноски по кредит за периода от 02.06.2022г. до 1

18.01.2023 г.; законна лихва върху претендираната главница, считано от 30.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 16.09.2016г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, от една страна, в качеството му на кредитодател и П. С. Б. и А. М. Б., от друга страна, в качеството им на кредитополучатели, е сключен Договор за банков кредит НL ***. По силата на чл. 1, ал. 1 банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 65 000 лв., а от своя страна кредитополучателите солидарно са се задължили да върнат така предоставения им кредит, ведно с дължимите по договора лихви в срок от 360 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка (арг. от чл. 1, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 7 от процесния договор за банков кредит). В изпълнение на чл. 7, изр. 3 от процесния договор за банков кредит, при откриване на заемната сметка на страните е подписано Приложение към Договор за банков кредит НL ***/16.09.2016г., с което е удостоверено, че заемната сметка по кредита е открита на 17.09.2016г. На същата дата кредитополучателите са усвоили сума по кредита в размер на 65 000лв., съгл. банково бордеро № ***/17.09.2016г. Кредита е обезпечен с договорна ипотека. Подкрепя твърденията си с приложените към исковата молба писмени доказателства:

Договор за банков кредит НL *** от

16.09.2016 г., Приложение към Договор за банков кредит НL ***/16.09.2016г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 105, том V, рег. № 6878, дело № 588 от 2016г. на нотариус П.Ц. с рег. № 467 в НК и район на действие Районен съд - гр. Плевен, както и банково бордеро № ***/17.09.2016г.

Поради просрочие на седем вноски за главница, считано от 01.06.2022г. и на 7 вноски за лихва, считано от 01.06.2022 г., банката е установила, че е налице трайно забавяне в плащането на дължимите погасителни вноски по договора за банков кредит. Поради това и на основание чл. 21, ал. 1 от същия договор, банката е упражнила право си да обяви за изцяло предсрочно изискуем кредита. На солидарно задължените лица са били връчени уведомления за предсрочна изискуемост, чрез ЧСИ В.С., с рег. № 804 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд - гр. Плевен, считано от 09.01.2023г., - датата на връчване на уведомленията.След 2 обявяване на предсрочната изискуемост и поради липса на плащане, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е подала заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу задължените лица. Заявлението е било уважено и полза на ищеца са били издадени Заповед № 307 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.01.2023г. и изпълнителен лист от 30.01.2023 г. по ч.гр.д. № 552/2023г. по описа на Районен съд-гр. Плевен, XI граждански състав, за солидарно заплащане на следните суми: 58 792, 22 лв. - главница по Договор за банков кредит НL *** от 16.09.2016г. за периода от 01.06.2022 г. до 18.01.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.01.2023г. /датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК/до окончателното изплащане на вземането; 2 357, 88 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.06.2022 г. до 09.01.2023 г., 398, 22 лв. - мораторна лихва за периода от 01.06.2022 г. до 18.01.2023 г., 184, 50 лв. -такси за периода от 02.06.2022 г. до 18.01.2023 г., 104, 13 лв. обезщетение за заплатени застрахователни премии за периода от 23.09.2022г. до 18.01.2023 г., 276, 00лв. - разноски по кредит за периода от 02.06.2022 г. до 18.01.2023 г., както и за разноските в заповедното производство - 1 242.26 лв. платена държавна такса и 2 848, 74 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че процесиите суми са дължими на следните основания: Възнаградителната лихва по кредита е дължими на основание на основание чл. 3 от договора. Мораторната лихва по кредита е дължима на основание чл. 4 от същия. Таксите по кредит са дължими на основание чл. 6 от Договора за банков кредит. Обезщетението за заплатени застрахователни премии са дължими на основание чл. 17, ал. 7 от договора. Разноските по кредита са дължими на основание чл. 78 от ЗЗД, с оглед на заплащането на разходи за връчване на покани чрез ЧСИ В.С. в общ размер на 276,00 лв.За точния размер на задълженията, на основание чл. 366 ГПК е приложена справка. В исковата молба се твърди, че Заповедта за изпълнение е връчена на ответниците П. С. Б. и А. М. Б., които са подали възражения по 414 ГПК.

Поради това и на основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, заповедния съд е указал на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на своите вземания срещу двамата ответници, от което и произтича правния интерес от предявяване на иска.

3

В заключение ищецът моли съдът да постанови решение, по силата на което да се приеме за установено, че ответниците дължат солидарно на банката исковите суми посочени по-горе, както и сторените в заповедното производство съдебни и деловодни разноски. Към исковата молба са приложени и приети: Договор за банков кредит НL *** от 16.09.2016г., доказващ валидно възникнало облигационно правоотношение между ищеца и ответниците; Искане за усвояване на суми по кредит от 17.09.2016 г., с което кредитополучателите са поискали тяхната банкова сметка да бъде заверена с 65 000 лв.;Молба за отпускане на кредит от 31.05.2016 г.;Застрахователни документи във връзка със сключване на застраховка относно ипотекирания по кредита недвижим имот; броя уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост, връчени на задължените по кредита лица чрез ЧСИ В.С., с рег. № *** в КЧСИ и район на действие Окръжен съд - гр. Плевен, с които е обявена предсрочната изискуемост на процесния кредит;Нотариално заверено пълномощно, рег. № 365 от 01.02.2013 г. на нотариус М. Г.а, нотариус № *** в регистъра на НК /заверено копие/, упълномощаващо адв. С. Г. З.;Нотариално заверено пълномощно рег. № *** и рег. № *** от 12.02.2020 г. на нотариус М.Г.

/заверено копие/ на лицата, подписали справката по чл. 366 ГПК;Справка по чл. 366 ГПК, изготвена въз основа на счетоводните записвания в счетоводството на ищеца и установяваща дълга по договора за кредит;Банково бордеро № ***/17.09.2016 г. за усвояване на главница по договора в размер на 65 000 лв.Приложено е и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците П. С. Б. и А. М. Б., чрез процесуалния им представител адв. С. А.

М. от САК, в който не се правят възражения относно допустимостта на иска, а се възразява само по отношение на неговата основателност. Възразяват относно размера на вземането за главница. Възразяват, че вземането за лихви, такси и разноски се основава на неравноправни клаузи в договора и същите противоречат на добрите нрави.Позовават се на Закона за защита на потребителите, като считат, че за тях е приложима общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне на основание параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, както и чл. 143, т. 5, 9 и 12 и ал. 3, чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 4, чл.

146, чл. 147 от ЗЗП, както и възприетото в Европейското общностно право, а именно тълкуванията дадени от СЕС по реда на преюдициални 4 запитвания.Твърдят, че настоящият договор е сключен при общи условия, тъй като е изготвен бланково и те не са имали възможност да влияят върху съдържанието му и без възможност за какъвто и да е коментар по клаузите му, в т.ч. и на условията за преференции и отстъпки, предоставени по кредита, а последните са едностранно и предварително определени от Банката, като при неизпълнение на заложените в договора условия се променя размерът на анюитетната вноска.Начина на сключване на процесния договор изключва възможността за индивидуално формиране на волята на кредитополучателите по клаузите от договора. Считат клаузата на чл. За, ал. 2 от Договора за неравноправна, доколкото лихвената надбавка е поставена в зависимост от: Прекратяване на договора за пакетна програма по ал.1, т.1 от Договора; Преустановяване на постъпването на средства, представляващи възнаграждение по трудово или служебно правоотношение по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката; Прекратяване на застрахователното покритие по Лична застраховка и в случай, че Кредитополучателя прекрати договора (регистрацията) за услугата SМS известяване.Твърдят, че лихвената надбавка е величина, която се променя своеволно и едностранно от кредитора, въз основа на едностранни негови решения и неясна методология и че тя е поставена в зависимост единствено от волята на кредитора, като промените в нея стават автоматично задължителни за потребителите и те нямат право да възразят или да се откажат от договора за кредит.

В отговора на исковата молба се твърди и това, че клаузата на чл.

5, ал. 1 и ал. 2 от Договора също е неравноправна, като се позовават на чл.22 и чл.19, ал.1 от ЗПК.Макар че в договора за потребителски паричен кредит е посочено, че ГПР е в размер на 5,83 %, считат че липсва каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. ГЛП не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин те са поставени в невъзможност да разберат какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от тях финансов продукт. Считат, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 , ал. 1 ,т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ответникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на 5 кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.От изложеното, ответниците формират извода си, че на основание чл. 22 от ЗПК, при незпазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал.1, т.7-9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на годишният процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Доводите са подробно развити в отговора.

Ответниците твърдят, че и чл. 6, ал. 1 от Договора също представлява неравноправна клауза, защото не са били надлежно запознати с тарифите на банката за таксите и комисионните към датата на сключване на договора и не са имали възможност да влияят върху размера на събираните от кредитора такси и комисионни.Позовават се на чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП и на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по приложението на чл. 146, ал.2 и ал.4 ЗЗП - решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО, в която се приема, че тежестта за доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца/доставчика - чл.146, ал.4 ЗЗП, а също и на приложимо право на ЕС. Молят съда, ако установи и други неравноправни клаузи в договора, служебно да ги обяви за нищожни и да не ги прилага.Ответниците възразяват, че претендираните от ищеца такси не са дължими в посочения размер. Изхождайки от чл. 6 от договора за кредит, от разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Закона за кредитните институции и от Справката по чл. 366 ГПК, раздел "Начислени такси", ответниците твърдят, че ищецът претендира такси, които не са предвидени в договора за кредит, и които не е ясно на какво основание е начислил. Сумата за тези такси е включена и в Извлечението от счетоводните книги, въз основа на което е издадена Заповедта за изпълнение и такива непредвидени в договора за кредит такси са начислявани и събирани през целия срок на действие на договора, като оспорват тяхната дължимост. Изрично е оспорено изцяло съдържанието на справката по чл. 366 ГПК.Ответниците молят предявените 6 срещу тях искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждание.