Определение № 26170 от 20.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26170 гр. С*, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110148359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 139369/04.05.2026 г. от ответника „А*" ЕООД, чрез адв. Т. П. от САК, с искане за отмяна на определение № 12098/26.03.2026 г. в частта, с която е осъден да плати на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата от 9,98 евро – за заповедното производство. Изложени са съображения за допусната грешка при изчисляване на дължимите суми, тъй като ответникът е погасил изцяло задължението си. На следващо място на ответникът не му е предоставена възможност да изрази становище по направеното бланкетно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство от ищеца.

Постъпил е отговор от ищеца, с който се оспорва жалбата като неоснователна.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

В настоящия случай в изпълнение на задължителните указания, дадени в определение №13571/23.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 6426/2026 на СГС, II Б въззивен състав, частната жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските, поради което следва да бъде разгледана от СРС.

Съгласно чл. 248, ал. 1 в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Съгласно ал. 2 съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

Препис от определението е връчено на ответника„А*" ЕООД, чрез адв.

1

Т. П. от САК, на посочения в отговора на л. 95 от делото съдебен адрес, на 23.04.2026 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена едва на 30.04.2026 г., чрез ЕПЕП, поради което е подадена в законовия срок.

Разгледана по същество молбата е частично основателна.

С обжалваното определение е прието, че „ищецът има право на разноски, доколкото плащането е извършено в хода на процеса и ответникът е дал повод за завеждане на делото по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК . Този извод е направен с оглед на обстоятелството, че извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса, по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. В този смисъл е съдебната практика - определение № 2841/31.10.2024 г. по ч. т. д. № 1660/2024 г. по описа на ВКС, I т. о. и цитираните в него, определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и др. Ищецът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК , вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 51,50 евро за исковото производство и в размер на 25,56 евро в заповедното производство, част от която сума е погасена от ответника, като останал непогасен остатък е в размер на 9,98 евро“.

С исковата молба е направено искане за присъждане на разноски в полза на ищеца за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ГПК.

Съдът констатира, че производството е образувано по искова молба, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на парични вземания по заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4568/2025 г. по описа на РС – Русе за следните суми:

13.31 лева – стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 01.12.2022г. – 29.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2025г. до окончателното й изплащане; 6.81 лева – мораторна лихва за периода 31.01.2023г. – 31.07.2025г. върху главницата за топлинна енергия; 0.15 лева – мораторна лихва за периода 01.04.2023г. – 08.01.2024г. върху главницата за услугата дялово разпределение; направените по делото разноски в размер на: 21.25 лева – заплатена държавна и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Общата сума по заповедта е в размер на 91,52 лева или 46,79 евро.

Към отговора на исковата молба е приложено платежно нареждане за извършен превод на 09.02.2026 г. на сумата от 50 евро в полза на ищеца.

Предвид изложеното съдът констатира, че действително са платени всички суми по заповедта за изпълнение, в т. ч. и за разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и че е налице надплатена сума от 3,21 евро.

С оглед трайната съдебна практика е прието, че ищецът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, с оглед извършеното плащане от ответника след образувано на производството по делото на - 05.08.2025 г.

/по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/, което определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 2

ГПК в минимален размер възлиза на 51,13 евро. От тази сума съдът намира, че следва да се приспадне надвнесена сума от ответника, поради което остава непогасен остатък от задължение за юрисконсултско възнаграждение в размер на 47, 92 евро за исковото производство, който следва да се възложи в тежест на ответната страна. В този смисъл и постановеното по делото определение следва да бъде изменено в тази част.

По отношение на изложените доводи за недължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство частната жалба /молба по чл. 248 ГПК/ следва да бъде оставена без уважение в тази част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248ГПК определение № 12098/26.03.2026 г. по гр. д. № 48359/2025 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „А*“ ЕООД, ЕИК: 1315*, със седалище и адрес на управление: гр. С*, ж. к. „О*“ № 1, бул. „П* Вл*“ до бл. 118, чрез адв. Т. П. от САК да заплати на „Т* С*“ ЕАД, ЕИК: 83160* сумата от 47,92 евро за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 139369/04.05.2026 г.

(молба по чл. 248 ГПК) от ответника „А*“ ЕООД, чрез адв. Т. П. от САК в останалата част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3