Протокол № 428 от 04.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 428 гр. Пазарджик, 03.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20225200100205 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът С. Ю. С. се явява лично и с адв. В. редовно упълномощен.

За Прокуратурата на РБългария и Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор Петърнейчева.

Адв. В.: - Да се даде ход на делото.

Прокурорът: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА:

На 30.09.2022г. е постъпило становище по приемане на доказателствата от Прокуратурата.

Адв. В.: - Поддържам ИМ. Нямам допълнения.

Прокурорът: - Поддържаме отговора и оспорваме ИМ като неоснователна и недоказана. Поддържам писмения отговор и допълнително представеното становище по приемане на доказателствата съдържащо възражения относно основателността и доказателствената обезпеченост на претендирания размер на обезщетението и за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ, които моля да бъдат включени в доклада Ви. Моля, да бъдат приети като писмени доказателства и представените актуално извлечение от страницата на НСИ с оглед 1 твърдението в писмения отговор, че размера на обезщетението не е съобразен с официалния стандарт на живота и икономическия живот в страната, както и справка относно регистрирани прояви в масивите на МВР за водене на наказателно производство в исковия период, справка за съдимост и справка от УИС, от които е видно, че срещу ищеца в исковия период е водено и друго наказателно производство. Считам, че следва да приемете постъпилото НОХД №787 ведно с приложенията. Нямам други доказателства.

Адв. В.: - Представям удостоверение, което касае наложената забрана по време на воденото наказателно производство спрямо подзащитният ми и моля да бъде прието. Във връзка с направените доказателствени искания от прокурора считам, че същите е следвало да се представят с писмения отговор, а относно това да се приеме изцяло НОХД № 787 считам, че на практика поголяма част от събраните материали няма как да се приобщят към доказателствения материал по гр.дело и ще моля прокуратурата да уточни кои точно доказателства ще полза от него. Считам изложените от прокурора доводи в становището за неоснователни. Относно изложението доводи от прокурора, друг прокурор от РП е имал възможност да се произнесе, като е приел, че поведението му е несъставомерно от гледна точка на твърдения като деяния, като лъжесвидетелство цяла поредица от деяния, по които наказателното производство е прекратено включително включват и такова деяние за лъжесвидетелство и няма как да се приеме, че е въвел някого в заблуждение. В прокурорското постановление на ОП по чл. 286 от НК за лъжесвидетелстване е прекратено производството в тази част. Приложено е по делото. Генералното ми становище е, че няма поведение от страна на доверителят ми, което може да се квалифицира като съпричиняване.

Прокурорът: - Да се приеме представеното удостоверение, относимо е.

Съдът при условията на чл. 146 от ГПК след провеждане на процедурата по чл. 143 от ГПК пристъпи към доклад по делото.

Производството по делото е о бразувано е по предявен иск от С. Ю. С., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, бул. „Г.Бенковски” № 151 против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша“ № 2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че с постановление от 22.03.2018 г. на следовател от НСлС ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП - сл.д.№2/17г. на НСлС, пр.пр.

2

№4684/16г. на ОП-Пазарджик, за извършени престъпления по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4; чл.137; чл.319; чл.286, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.290 НК.

С постановление на ОП-Пазарджик от 10.10.2018г. наказателното производство по отношение на ищеца било частично прекратено, като прекратяването се изразявало в промяна на правната квалификация на грабежа от деяние по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 НК на такова по чл.198, ал.1, т.4 НК, при което делото било изпратено по компетентност на РП-Пазарджик.

С постановление на РП-Пазарджик от 18.10.2018 г., наказателното производство срещу ищеца отново било частично прекратено за престъпленията по чл.319; чл.286, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.290 от НК и продължило да се води за деянията по чл.198, ал.1, т.4 от НК и чл. 137 от НК, а именно: затова, че на 07.12.2014 г. в съучастие с Георги Дочев, използвайки физическа сила срещу Владко Николов е отнел движими вещи от владението на последния и затова, че на същата дата двамата са изоставили същия в беззащитно съС.ие, излагайки живота му на опасност.

Твърди се, че на 18.04.2018 г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт за престъпленията по чл.198, ал.1, т.4 и чл.137 от НК. Било образувано НОХД №787/19 г. на РС-Пазарджик, в хода на което се провели общо 15 съдебни заседания.

С присъда № 260024/26.04.2021 г. ищецът бил признат за невиновен за това, че е извършил грабеж в съучастие с Дочев, като бил осъден за кражбата и за престъплението по чл.137 НК. Впоследствие, с присъда № 12/12.10.2021 г., постановена по ВНОХД № 474/2021 г. на ОС[1]Пазарджик, ищецът бил изцяло оневинен и за грабежа. В тази част присъдата станала окончателна след произнасяне на ВКС с решение №16/24.02.2022 г. по НД № 1098/2021 г.

Сочи се, че за престъплението по чл.137 от НК на ищеца било наложено наказание от административен характер - глоба в размер на 2 000 лв. Твърди се, че за престъпленията по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 и по чл.198, ал.1, т.4 НК законодателят предвиждал наказания лишаване от свобода от 5 до 15 години и от 3 до 10 години, а за това по чл. 137 от НК - до 3 години и в тази връзка основните притеснения на ищеца били обусловени от повдигнатото обвинение за грабеж и най-вече от страха, че ще бъде осъден 3 ефективно. Според него възможността да влезе в пенитерциарно заведение била съвсем реална.

Твърди, че от 2014 г. живеел на съпружески начала с Ивелина Барева, а на 15.10.2015 г. се родило и детето им Николай С.ов С.. Затова и най-големия му кошмар бил, че ще бъде разделен от семейството си, че няма да може да ги вижда, а детето му за неопределено време ще расте без бащини грижи.

Твърди, че в резултат на поС.ния стрес се променил, станал сприхав и раздразнителен. Без причина повишавал тон на близките си. Предпочитал да е сам и почти престанал да общува с приятелите си. Притесненията му станали причина за липса на нормален сън, често безпокойство и проблеми в общуването с хората.

Твърди, че преди да бъде привлечен като обвиняем работел във Великобритания. Заради обвинението в грабеж бил обявен за издирване и след като се прибирал в страната, му била наложена забрана да пътува в чужбина. Тази забрана била отменена от ПзОС. Забраната попречила на намеренията, които семейството имало да отидат във Великобритания, където да се установят за поС.но.

Твърди се, че са налице предпоставките по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като отговорността на Прокуратурата в случая произтичала от конкретните й действия - под неин надзор и указания, на ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 от НК, преквалифицирано на такова по чл.198, ал.1, т.4 от НК, за което бил предаден на съд, а впоследствие и оправдан.

Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.4 от НК и незаконното предаване на съд за престъпление по чл. 198, ал.1, т.4 от НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.02.2022 г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.

Становището е, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва се и размера на претенцията, а също и че същата кореспондира 4 като пряка последица с действията на Прокуратурата.

Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Не се сочели доказателства и фактически твърдения за реално претърпени морални вреди, които да са пряка непосредствена последица от незаконно обвинение по чл.198, ал.1, т.4 НК, доколкото ищецът бил признат за виновен по повдигнатото обвинение по реда на чл. 137 от НК.

По този повод се изтъква, че ако в процесния период са търпени вреди, то те не са били единствено и само резултат от действията на ответника. В тежест на ищеца било да докаже и установи твърдяните неимуществени вреди, размерът на обезщетението на които не следвало да служи като източник за обогатяване.

Наред с това се сочи, че липсвали доказателства за прекомерна интензивност на упражнената наказателна репресия спрямо ищеца. В случая се касаело за престъпление, по отношение на което били приложими условията на чл.66 НК за условно осъждане. Също така, по отношение на ищеца била приложена една от най-леките мерки за неотклонение - „парична гаранция“.

Излагат се съображения, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, в разглежданата хипотеза, производството е протекло в разумен срок, поради което липсвали предпоставките за отправяне на претенция по чл. 2б ЗОДОВ. Възразява се, че изложените в ИМ твърдения, описващи характера на претърпените неимуществени вреди, в т.ч. тези за поведението на ищеца в близкото му обкръжение, за засягането на личния му и професионален профил, не били подкрепени с никакви доказателства. Не били приложени и медицински документи за твърдяното влошаване на неговото психо емоционалното съС.ие.

Като неоснователни и недоказани се оспорват и претенциите за претърпени вреди от наложена процесуална мярка „Забрана за напускане пределите на РБ“. Липсвали доказателства за налагането на такава – дата, орган и основание. Наред с това се сочи, че нормата на чл. 68, ал.3 от НПК допускала възможност за получаване на разрешение за напускане на страната, а при отказ – и за обжалване и отмяна на този отказ от съда.

Възразява се, че размера на претенцията е прекомерен и не е несъобразен с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна 5 практика по аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите условия в страната. Сочат се съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС, възприети с т. ІІ на Постановление № 4/23.12.1968 г. Цитира се и практика на ВКС. Липсвали доказателства за направени от ищеца разноски в настоящото производство, освен платената ДТ в размер на 10 лв.

Направено е евентуално възражение за прекомерност на дължимия адв. хонорар.

В д.с.з. от взетото становище от прокуратурата на 30.09.2022г. е наведено ново възражение, а именно за съпричиняване по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ.

В тази връзка се твърди, че воденото наказателно производство и наложената мярка за процесуална принуда е по изключителна вина на ищеца чл.5 ал. 1 от ЗОДОВ. Фактически той сам се е поставил в положение да бъде образувано и водено срещу него наказателно производство. Алтернативно се поддържа наличие на предпоставки на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, а именно, че ищецът е причинил увреждането си с неправомерното си поведение изразяващо се в недобросъвестно създаване на предпоставки за повдигане и поддържане на обвинение за грабеж, недобросъвестно е дал неистински твърдения на ДП като свидетел, а в съдебната фаза като обвиняем. Въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства – дали в инкриминираната нощ е имало огнестрелно оръжие и държано ли е то от пострадалия, т.е. обобщено прокуратурата твърди, че това са съпричиняващи фактори, които от една страна са причина за налагане на мярка за процесуална принуда, а от и друга касаят продължителността на досъдебната фаза на процеса.

Наред с това удължаването на досъдебната фаза се твърди да е в резултат на обстоятелството, че ищецът се е укривал, а това е дало основание за предприемане на действие за неговото издирване и призоваване, както и за връчване на книжа, което също е недобросъвестно поведение водещо до този резултат.