Решение № 33 от 13.12.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Първомай, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Административно наказателно дело № 20245340200001 по описа за 2024 година

Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с Жалба вх. № 4355/28.12.2023 г., с която М. М. Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ************, процесуално представляван по пълномощие от адв. М. И.

З., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, моли съда да отмени Наказателно постановление № 230325-000899/10.08.2023 г., издадено от Началника на Районно управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив, с доводи за неговата процесуална незаконосъобразност, доколкото съдържанието му не удовлетворява изискванията на ЗАНН.

Релевира, че в него е отразена невярна фактическа обстановка, от която остава неясен начинът, по който са констатирани времето, мястото и субектът на провинението. В тази връзка изтъква, че на същата дата наред с процесния му е съставен и друг акт за установяване на административно нарушение за управление в същия ден и час на същия влекач в състав с полуремарке.

Отделно от горното, позовавайки се на нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, счита за отпаднала отговорността за деянието по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с изменението му от ДВ, бр. 67 от 2023 г.

С Молба-становище рег. № 325000-73/04.01.2024 г. въззиваемият пледира за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и за редуциране на евентуално претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до 1 нормативно предведения минимум.

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата, в подкрепа на която допълва, че посочената дата на нарушението в издадения за санкционирането му акт и наказателно постановление – 14.07.2023 г., не е действителната, както и че според показанията на актосъставителя поведение, изразяващо се в неносене на контролен талон, изобщо не е било установявано. Редовно призована, въззиваемата страна, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди съображенията на страните, приема от фактическа страна следното:

През месец юни или юли 2023 г. свид. И. И. В., който изпълнявал длъжостта „Младши автоконтрольор“ в РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив и бил овластен с правомощия по осъществяване на контролна дейност и актосъставяне по ЗДвП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл.

165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), чл. 37, ал. 1, б. „б”, чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2, във вр. с ал. 1, б. „а” от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т.

13 от Правилника за устройството и дейността на МВР и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, предприел проверка по разпределена му преписка за идентифициране на субекта на нарушение въз основа на публикувани в социалната мрежа „Фейсбук” снимки на задната част на влекач с полуремарке с рег. № *******, минаващ по моста на р. Марица между гр. Първомай, обл.

Пловдив, и с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, за зоната на който била въведена забрана с пътен знак В18. След беседа с автора на фотосите – Т. К. М., преглед на записите на пътните преброителни камери, проследяващи движението на състава от пътни превозни средства през кръстовището на път 667 с улиците „Княз Борис І“ и ул. „Васил Левски“ в гр.

Първомай и справка в автоматизираната информационната система на МВР полицейският служител установил, че се касае за притежаван от „Я. Т.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:

*******, товарен автомобил тип „влекач“ марка и модел „С.“ с рег. № ******* и маса 11 075, който не е преминал годишен технически преглед. Издирил и собственика на тегленото от него полуремарке като такова с марка и модел „В.“, с рег. № ******* и маса 13 660, от когото се информирал, че е отстъпено на жалбоподателя. Между 12 и 14 юли 2024 г. провел с последния телефонен разговор, при който му разяснил предмета на проверовъчните си действия и след като той признал, че ползва ремаркето, и пожелал да поеме следващата се за водача на камиона административноказателната отговорност, на 14.07.2024 г. в полицейския участък в гр. Първомай чрез служебен таблет съставил против него в негово присъствие и в това на един свидетел в лицето съответно на Г. С. П. и Т. К. М. Актове серия GA № № 1009646 и 1009647 за установяване на административно нарушение. Предявил ги и предоставил препис от тях на нарушителя, който подписал с възражението „Не съм управлявал аз“ първия, с който му било вменено извършването на нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗдвП за това, че на 14.07.2023 г. в 14:58 часа в Община Първомай на 7 км на път 667 (Чирпан – Поповица) Плодовитово – Градина – Първомай – Дълбок извор (Болярци – Асеновград) в посока гр. Първомай към с. Градина управлява състав от пътни превозни 2 средства – влекач „С.“ с рег. № ******* и маса 11 075 с теглено от него полуремарке „В.“, с рег. № ******* и маса 13 660, като влиза в зоната на действие на пътен знак В18 (забраняващ навлизането на моторни превозни средства с маса над 5 тона), и без възражения втория, констатиращ нарушения на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с оглед на това, че на 14.07.2023 г. в 15:20 часа в Община Първомай на 7 км на път 667 (Чирпан – Поповица) Плодовитово – Градина – Първомай – Дълбок извор (Болярци – Асеновград) управлява горепосочения влекач, без да го е представил на годишен технически преглед и без да носи контролен талон към Свидетелството си за управление на моторно превозно средство (МПС) № *******.

Възприемайки изцяло така описаните в Акт серия GA № 1009647/14.07.2023 г. фактически положения, Началникът на РУ – Първомай, оправомощен да санкционира провинения по ЗДвП с горецитираната министерска заповед, издал Наказателно постановление № 23-0325-000899/10.08.2023 г., връчено на жалбоподателя на 15.12.2023 г., с което му наложил две административни наказания „Глоба“ в размер съответно на 50, 00 лева и 10, 00 лева за нарушение съответно на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, т. 1 от ЗДвП за първото и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за второто.

При разпита свид. В. заявява, че посочването в акта на дата на деянието 14.07.2023 г. и описание на изпълнително деяние, изразяващо се в неносене на контролен талон, се дължи на допусната от него грешка.

В Справка за нарушител/водач от автоматизираната система на МВР, изготвена на 12.04.2023 г., е отразено, че жалбоподателят притежава Свидетелство за управление на МПС № *******, издадено на 05.01.2023 г. от ОД на МВР – Стара Загора и валидно до 05.01.2028 г. за придобити категории С, СЕ, М, В, АМ, ТКТ и ВЕ, както и че в периода от 1996 г. до 2022 г. е многократно наказван по ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно изяснена от приложените писмени доказателства, включително и материалите по административнонаказателна преписка, и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И. В., които се кредитират, тъй като обективно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и се подкрепят от писмените доказателствени източници.

При така очертаните фактически рамки настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество – и за основателна.

Оспореното Наказателно постановление № 23-0325-000899/10.08.2023 г. е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от Началника на РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив в кръга на неговата административнонаказателна компетентност, изрично делегирана му по реда на чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП със 3

Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 942013/06.03.2023 г., съставен при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, от длъжностно лице, нормативно овластено, съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Служебната ревизия на законосъобразността на протеклата административнонаказателна процедура, чийто правен режим по изричното препращане на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е подчинен на ЗАНН, открива обаче допуснат недостатък от категорията на съществените, изразяващ се в некоректно посочено в акта и в наказателното постановление време на извършване на наказуемите постъпки.

По изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата и мястото й са основни признаци от състава на нарушението и са абсолютно необходими и задължителни реквизити както на акта за неговото установяване, така и на наказателното постановление, поради което неправилното или непълното им посочване всякога съставлява особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като осезаемо накърнява правото на защита на нарушителя и затруднява съдебния контрол за законосъобразност по същество.

С Акт серия GA № 1009647/14.07.2023 г. жалбоподателят е привлечен да отговаря за това, че на 14.07.2023 г. в 15:20 часа в Община Първомай на 7 км на път 667 (Чирпан – Поповица) Плодовитово – Градина – Първомай – Дълбок извор (Болярци – Асеновград) управлява влекач „С.“ с рег. № *******, без да го е представил на годишен технически преглед и без да носи контролен талон към Свидетелството си за управление на МПС № *******. Административните наказания са му наложени при същата фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета от административнонаказващия орган.

Актосъставителят сам признава, че е предприел проверка за установяване на въпросните нарушения по повод и въз основа на фотоснимки, публикувани във „Фейсбук”, дни преди съставянето на акта. Следователно логически е невъзможно датата на осъществяването им и респективно заснемането им, която впрочем е останала неизяснена от наличната доказателствена съвкупност, да съвпада с тази на актосъстяването – 14.07.2023 г.

Казаното идва да покаже, че датата и часа на противоправното поведение, вписани в акта и в наказателното постановление, не съответстват на действителните.

Гореизложеното мотивира съда да произнесе решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, без да разглежда въпросите по съществото на административнонаказателния спор. За пълнота е нужно да се подчертае, че дори да се пристъпи към разрешаването му, отново би се обосновал крайният извод за незаконосъобразност на административното обвинение поради изложените по-горе съображения за несъставомерност на стореното към твърдяната дата. Освен това, не е доказана и виновността на жалбоподателя, доколкото обстоятелството, че се е съгласил да понесе административнонаказателната отговорност, не е равнозначно на признание на авторството.

4

При указания правен резултат са налице предпоставките на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК за осъждане на ОД на МВР – Пловдив да възстанови на жалбоподателя разноските му за адвокатско възнаграждение. За неговата прекомерност от въззиваемата страна е противопоставено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, което се преценя за основателно, тъй като престираният съгласно Договор за правна защита и съдействие от 21.12.2023 г. хонорар от 800, 00 лева е несъразмерен на неголямата правна и фактическа сложност на делото и обема на вложения адвокатски труд, изчерпващ се подаване на жалбата и процесуално представителство в едно съдебно заседание.

Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН гласи, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата – а именно този, предвиден в 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ).