Решение № 260045 от 25.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ III –260045 25.03.2022г. град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, трети въззивен граждански състав

На осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАЙСКА ЧЛЕНОВЕ:

1 РАДОСТИНА ПЕТКОВА

2. мл.с. ДИМИТЪР

СТОЯНОВ

Секретар Жанета Граматикова като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова въззивно гражданско дело номер 337 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивната жалба на ищците А.В.Л., гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. в гр. Н. , паспорт ** № *******, издаден на **.09.****г. от УВД – ***, с адрес гр. М. , ул. „А. В.“ бл. № **, ап. ***, Т.

Г. Г., гражданка на Р. Ф. , родена на ***г. в К. край, притежаваща паспорт тип „*“, код RUS, с номер **

*******, издаден на **.**.****г. от ФМС – *****, с адрес в гр. М. , ул. „А. “ дом **, корпус *, кв. **, С.В.С., гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. в гр. Т. , ****, паспорт № *********, издаден от ФМС ***** на **.**.****г., с адрес в гр. М. , Б. Ф. № **/*, ап. ***, Е.В.Г., гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. в с. Н. , О. област, паспорт ** № *******, издаден на 13.01.****г. от МИД – Р., с адрес гр. М. , бул. „С. “ дом **, корпус *, апартамент № **,

Ш.Д.Ф., гражданка на Р. Ф. , родена на ***г. в У. , паспорт ** № *******, издаден на **.**.****г. от УФМС – ***, с адрес в гр. М. , ул. „Б. Ф.“ дом **, кв. ***, Е.Й.Ф., гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. в гр. К. , паспорт № ** *******, издаден на **.**.****г. от ФМС **** с адрес в М. област, О.район, село Р. ГП – * № *, ап. **, Т.П.З., гражданка на Р. Ф. , родена на ******г., паспорт ** № *******, издаден на 13.08.****г. от УФМС – ***, с адрес в гр. М. , ул. „О. “, дом **, к. *, кв. **, Е.М.К., гражданка на Р. Ф. , родена на ***г. в гр. М. , паспорт ** *******, издаден от ФМС ***** на 31.07.****г., валиден до 31.07.****г., с адрес в гр. М. , ул. „А. “ дом *, кв.

***, Л.В.М., гражданка на Р. Ф. , родена на ***г. в гр. М. , с паспорт ** № *******, издаден на 30.11.****г. от УФМС – ***, с адрес в гр. М. ******, ул.

„О. “ д. **, кв. ***, В.В.С., гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. в К. , паспорт № **

*******, издаден от ФМС ***** на 11.12.****г. с адрес в гр. М. , Л. проспект № **, ап.

**, „СИНТЕРА

ИНВЕСТМЪНТ СИСТЕМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ***, ап. 8, представлявана от управителя Дмитрий Аттикович Опарин, А.С.Т., гражданин на Р. Ф. , роден на ***г. в гр. В. , паспорт ** № *******, издаден на 12.12.****г. от УВД – ***, с адрес в гр. М. , ул. Н. , д. *, кв. ** /починал в хода на производството, като на негово място по делото са конституирани неговите наследници Н.А.И., Н. А. Т., И. А. А., Г.А.Т. и А.А.Т. – всички граждани на Р. Ф.

, със съдебен адрес в Р.

България: гр. Бургас, ***, ет. 1 /, и Р.Г.Я., гражданка на Р. Ф. , родена на ***г. в гр. У., паспорт ** № *******, издаден на 13.03.****г. от ФМС ***** с адрес в гр. М. , ул. „Б. “ № *, ап. ***, против решение № 260056 от 16.12.2020г., постановено по гр. дело № 1188/2019 г. по описа на РС- Несебър, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените срещу ответниците

„ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление в гр. Видин, *** и „ЕМЕРАЛД НЮ УЕЙ“ ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Георг Вашингтон № 20, искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането им да не пречат и да не препятстват достъпа до сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда и апартаментите на ищците през всички входни врати в оградата, с която е ограден поземлен имот ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, през всички входни врати на самата сграда и да предадат на ищците ключове и/или електронни чипове за свободен достъп през входовете на оградата, с която е ограден поземленият имот и през входните врати на сградата, както за исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответните дружества да заплатят на всеки от ищците – физически лица, както и на Дмитрий Аттикович Опарин в качеството му на управител на „СИНТЕРА

ИНВЕСТМЪНТ СИСТЕМ“ ЕООД, сумата от по 700лв., представляваща обезщетение за причинени от неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху претендираната сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Финеко” ЕООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Белене, ***, вх. Г, ет. 3, ап. 9, конституирано на страната на ответника „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е неправилно и необосновано. Излагат се и доводи, че районният съд погрешно е определил правната квалификация на исковете за непозволено увреждане като чл. 45 от ЗЗД вместо чл. 49 от ЗЗД, което е довело до неправилни, необосновани и противоречиви извода на съда по о всички предявени искове, с оглед обстоятелството, че техен предмет са едни и същи факти. Досежно исковете по чл. 109 от ЗС са наведени доводи, че макар правилно районния съд да е приел, че е доказано наличието на неправомерни действия, препятстващи правото на ищците по смисъла на чл. 64 от ЗС да ползват поземления имот за достъп до обитаваната от тях сграда, е игнорирал факта, че са налице облигационни правоотношения, с които въззиваемите дружества са възложили дейността за ограничаване на достъпа до процесния имот на третото лице –помагач „Финеко“ ООД. Въззивниците считат, че дори ако самото сключване на договорите за охрана между ответниците и третото лице-помагач не представлява неоснователно действие, то доказва възлагането му и чрез него се ограничават правата на въззивниците за достъп до сградата, което е неправомерно действие.

Затова в жалбата се твърди, че въззиваемите дружества следва да отговарят на основание чл. 49 от ЗЗД, с оглед безвиновната отговорност която носят като възложители на дейността по охрана съгласно разясненията, дадени в цитираните в жалбата ППВС № 7/1958г. и ППВС № 9/28.12.1966г. Що се касае до първия ответник „Емералд хоспиталити“ ООД в жалбата се сочи, че същият е собственик само на няколко обекта в сградата, не е избран за управител на ЕС и няма данни да притежава поземления имот, върху който е построена тя. Счита, че сключените двустранни договори за охрана не могат ограничават правата на трети лица или с тях да им се вменяват задължения. Затова излагат доводи за неправилност и необоснованост на извода на районния съд, че договорите за охрана съставляват правно основание за ограничаване на законното право на въззивниците за достъп до техните имоти, като са изложени съображения, че този извод противоречи на закона – чл. 21 от ЗЗД. По тези съображения считат, че сключените от ответниците с третото лице-помагач договори за охрана представляват неоснователни действия спрямо ищците по смисъла на чл. 109 от ЗС, с които се пречи те да упражняват в пълен обем своите права на собственост. На следващо място въззивниците изразяват несъгласие с извършеното от районния съд препращане към понятието за контролиран достъп по пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, като сочат, че те не са външни за комплекса лица.

Заявяват, че по делото са доказани извършените неправомерни действия, изразяващи се в затваряне на всички входове за достъп до имота, а през единия от тях преминаването се осъществява чрез електронни чипове, като за преминаването е поставяно условие за заплащане на парични суми без конкретно основание. Считат за неправилни и изводите на съда за неоснователност на иска по чл. 109 от ЗС и в частта досежно искането на ищците за задължаване на ответниците да им представят ключове и /или електронни чипове за свободен достъп през входовете на оградата. Излага съображения, че не е взето предвид представеното по делото електронно писмо, изпратено от ответника „Емералд хоспиталити“ ООД на 09.08.2019г. до всички собственици с уведомлението, че влизането през главния вход ще става чрез системата за контрол на достъпа с чип, а достъпа през страничния вход ще бъде контролиран от охраната на комплекса, като писмото съдържа предупреждение, че при незаплащане на такси за обслужване до 12.08.2019г. е възможно да бъде ограничен достъпа до сградата, както и отказ да предоставяне на чипове, респ. програмирани за достъп наличните такива. Сочи, че с оглед посоченото в писмото и поради обстоятелството, че дружеството е възложило дейността по охрана и ограничен достъп следва, че именно то е отговорно за предоставяне на чиповете и програмирането им. Същите съображения са изложени и по отношение на втория ответник „Емералд ню уей“ ЕООД, като наведени и доводи относно неправилна оценка на свидетелските показания в тази връзка и неотчитане на заинтересоваността на двама от тях, които са служители на въззиваемите. Оспорват се и констатациите на съда относно липсата на доказателства, че въззиваемите са въвели чип система в комплекса, въпреки, че въззивниците считат това обстоятелства за ирелевантно по делото. По подробно изложените в жалбата доводи въззивниците считат за основателни предявените искове по чл. 109 от ЗС и чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 и чл.

84, ал. 3 от ЗЗД.

В съдебно заседание, въззивниците чрез упълномощения си процесуален представител поддържат въззивната си жалба и молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Оттеглят доказателствените си и искания. Претендират присъждане на разноските по делото. Представят писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият –ответник „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, чрез упълномощения си процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който е оспорил въззивната жалба, като е счел за неоснователна и недоказана. Изложил е съображения, че исковете са неоснователни, тъй като не е доказано неоснователност в действията му, нито създаване на пречки при упражняване на правото на собственост на ищците. Навел е доводи за неоснователност на твърденията на ищците, че сключването на договора за охрана с третото лице-помагач представлява неоснователно действие, като сочи, че нито е възлагал на охранителната фирма да не пуска собствениците в комплекса, нито е ограничавал достъпа на ищците. Що се касае до правилника за контролно-пропускателния режим въззиваемия сочи, че с оглед обстоятелството, че в комплекса има над 800 самостоятелни обекта и нуждата от ограничаване на достъпа от външни лица, а всеки собственик на обект има право да влиза свободно в комплекса чрез чип – ако разполага с такъв, а ако няма – чрез легитимация при охранителната фирма, която разполага с данните за собствениците. Счита, че ангажираните по делото гласни доказателства не са установили твърденията на ищците, че не са допускани в комплекса. Що се касае до чиповете сочи, че те се програмират за достъп само за допълнителни платени услуги – фитнес зона, платен паркинг, спа зона, като сочи, че ищците не са доказали, че да им отказани чипове за достъп. По горните съображения, доразвити в писмения отговор дружеството счита исковете по чл. 109 от ЗС за неоснователни. По отношение на исковете по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД въззиваемото дружество счита, че по делото не са ангажирани доказателства за безспорен извод за претърпени от ищците неимуществени вреди, които да са им причинени вследствие негови противоправни действия, респ. и вследствие действия на негови служители. Моли за присъждане на разноските по делото. Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е депозиран и писмен отговор от третото лице –помагач „Финеко“ ЕООД, в който са изложени съображения за правилност и обоснованост на обжалваното първоинстанционно решение. Сочи, че по делото не са доказани неправомерни действия от ответната страна, още повече, че ответникът „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД не е дружеството, с което „ФИНЕКО“ ЕООД има облигационни отношения във връзка с наемане на парцела, в който е построен процесния комплекс, в т.ч. и няма отношение към ползването на прилежащите към него части по смисъла на чл. 64 от ЗС. Сочи, че достъпа в парцела се регулира от собственика на „УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“ ЕАД. Заявява, че действително „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД е възложило охраната на комплекса, но по никаква форма не е давало разпореждания нито е извършвало действия, с които да бъде ограничен достъпа на ищците до имотите им. Излага идентични съображения с наведените в писмения отговор по въззивната жалба на „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД.

Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b1f1188-d24a-4564-a7a2-dae1a55c2685