Определение № 19410 от 29.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19410 гр. София, 29.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110130499 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба и уточнителна молба от Б. С. Д. срещу В. Г. Д..

В срока по чл. 131 ГПК по делото e постъпил отговор на исковата молба.

С Определение № 13761/24.03.2025 г. съдът е конституирал Ц. Н. Ц., е ЕГН:

********** и Х. И. Ц., с ЕГН: **********, като трети лица-помагачи на страната на ответника В. Г. Д.. С посочения съдебен акт на страните по делото и на третите лица – помагачи е дадена възможност да ангажират становище.

Във връзка с направено от третите лица – помагачи искане да заместят ответницата по делото В. Г. Д. на осн. чл. 222 ГПК, съдът е указал на ищцата да заяви дали дава съгласие за заместването. В изпълнение на указанието от последната е постъпило становище от 04.04.2025 г., с което се поддържа предявеният иск срещу първоначално конституираната по делото ответницата и се възразява срещу искането за нейната замяна с третите лица – помагачи. Съгласно разпоредбата на чл. 222 ГПК, със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага. С оглед липсата на съгласие за заместване от страна на ищцата, производството по делото следва да продължи между първоначално конституираните страни.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Съдът намира за основателни доказателствените искания на ищеца и на ответника за изискване в цялост на изп.д. *** г. по описа на ЧСИ М П, доколкото посоченото доказателствено искане е допустимо, относимо и необходимо за решаване на делото.

Доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-медицинска психиатрична експертиза, за изискване на цялото здравно досие на ответницата и за допускане на свидетели за установяване на невъзможността на ответницата да разбира и ръководи действията си, както и доказателственото искане по т.5 от доказателствените искания към ОИМ, целят да обосноват, респ. оборят направеното от ищеца възражение за унищожаване на пълномощното, с упълномощител В. Д. и пълномощник адв. Х. Б.. Следва обаче да се посочи, че искове и възражения за 1 унищожаемост може да прави само страната по сделката, чието волеизявление е опорочено – в процесния случай това е упълномощителя В. Д., поради което възражението е направено от нелегитимирана страна и съответно е неотносимо към правния спор и по него не следва да се събират доказателства. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че недействителността по чл. 31 ЗЗД се релевира в процеса чрез предявяване на конститутивен иск, а с възражение – единствено в случаите, когато легитимираната страна е ответник по иск за реално изпълнение по унищожаема сделка. Ето защо горепосочените доказателствени искания следва да бъдат отхвърлени.

Неотносимо е и възражението на ищеца, че пълномощното за процесуално представителство в изпълнителния процес не е подписано от В. Г. Д. и адвокатът е действал без надлежно пълномощно, тъй като посочените твърдения са относими към хипотезата на извършване на сделка без представителна власт, при което съгласно т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на недействителността по чл.

42, ал. 2 от ЗЗД може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, респективно – пълномощното, или неговите универсални правоприемници, а ищцата не е страна по упълномощителната сделка и поради това не е легитимирана да предяви такива възражения, поради което и доказателствените искания за изискване на пр.пр. 58508/2023 г. по описа на СРП, респективно – за издаване на съдебно удостоверение за представяне на посочената преписка, се явяват неотносими и не са необходими за разрешаване на делото. Исканията следва да бъдат отхвърлени.

Искането на ответника по т. 4 от доказателствените искания в ОИМ и уточнено с молба от 14.04.2025 г. след дадено от съда указание, за допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на влошените отношения между страните в процеса и липсата на контакт между тях, не е относимо и не е необходимо за разрешаване на правния спор. Искането следва да се уважи единствено за установяване на обстоятелствата, касаещи въпросите кой, кога и по какъв начин е владял процесния имот.

За установяване на обстоятелства кой владее имота и при какви обстоятелства е направено искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане от третото лице – помагач Х. Ц., като искането следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба, към отговора на исковата молба и към молба с вх. № 64778/24.02.2025 г., депозирана от третото лице – помагач Х. Ц. писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

ОТХВЪРЛЯ искането на Ц. Н. Ц. и Х. И. Ц. да бъдат конституирани като ответници по реда на чл. 222 ГПК на мястото на ответника В. Г. Д..

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да завери представените като приложение към допълнителна молба вх.№ 228906/11.07.2024 г. документи, приложени на л. 19 – л. 55 вкл. по делото, в рамките на работното време на СРС, в присъствие на длъжностно лице на съда, или да представи заверен препис, както и да представи с препис за ответната страна четливо копие на Удостоверение за граждански брак (л. 51 по делото), като В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ съдът ще ги изключи от доказателствения материал по делото.

2

ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК от ЧСИ М П, рег. № 851 на КЧСИ да представи в едноседмичен срок от съобщението препис от изп. дело № *** г.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на по един свидетел при режим на довеждане от ответницата В. Д. и от третото лицепомагач Х. Ц. за установяване на обстоятелствата кое лице, в кой период и при какви обстоятелства владее процесния имот.

ОТХВЪРЛЯ направените от ищцата искания за допускане на съдебномедицинска психиатрична експертиза, за изискване на цялото здравно досие на ответницата, за допускане на свидетели за установяване на невъзможността на ответницата да разбира и ръководи действията си, за изискване на пр.пр. 58508/2023 г. по описа на СРП, респективно – за издаване на съдебно удостоверение за представяне на посочената преписка.

ОТХВЪРЛЯ направените от ответницата искания за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез един свидетел при режим на призоваване, което искане е формулирано в т. 4 от доказателствените искания в отговора на исковата молба; искането за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане за установяване на влошените отношения между страните в процеса и липсата на контакт между тях, както и искането за изискване на пр. пр. 58508/2023 г. по описа на СРП, респективно – за издаване на съдебно удостоверение за представяне на посочената преписка.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.06.2025 г. от 09:45 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от молба с вх. № 110453/28.03.2025 г., молба с вх. № 132162/14.04.2025 г., молба с вх. № 132796/14.04.2025 г. и молба с вх. № 135576/16.04.2025 г. и а на ответницата и третите лица – помагачи – и препис от становище с вх. № 121347/04.04.2025 г.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, както следва:

Предявен е осъдителен иск по чл. 75 ЗС, евентуално съединен с иск по чл. 76 ЗС с искане за осъждане на ответницата В. Г. Д. да предаде на ищцата Б. С. Д. владението на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор:

***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота *** 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначите на обекта: жилище, апартамент, с площ по документи: 118,70 кв.м., ниво на обекта: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:

***, над обекта: няма, представляващ източната част от таванското помещение на сграда с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед ***г. на изп.директор на АГКК, с адрес на сградата: ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** (идентичен с парцел XI, формиран от част от поземлени имоти 10 и 11 в кв.2 от ОРП на село Бусманци, Софийска околия, утвърден със Заповед № ***), със застроена площ 103 кв.м., етажи – 3, предназначение - жилищна сграда- многофамилна.

Ищцата Б. С. Д. твърди, че по силата на отстъпено право на строеж със Заявление по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ от 01.06.1984 г. и от 25.06.1984 г. от свекъра на ищцата Н Д, са изградили заедно с покойния й съпруг в *** част от приземен етаж, трети жилищен етаж и източната част на тавански етаж. Твърди, че заедно с децата си Х. и Н Ди ползва жилищния етаж и източната част от таванския етаж от построяването на сградата през 1987 г. до настоящия момент. След смъртта на съпруга на ищеца Е Д през 2001 г. отношенията с нейната свекърва В. Д. и нейния свекър Н Д, 3 така също и с брата на починалия й съпруг Ц. Ц., се влошили.

Твърди, че на 29.10.2003 г. в отсъствие на ищеца Б. Д., Ц. Ц. самоволно и по скрит начин е отнел владението на източната част на таванския етаж, поради което за защита на владението си Б. Д. е предявила иск по чл. 75 ЗС срещу Ц. Ц., въз основа на който е образувано гр.д. 731/2003 г. по описа на СРС, 48 състав, по което съдът се е произнесъл с решение, с което е осъдил Ц. Ц. да възстанови на Б. Д. и сина й Х Д владението на източната част на таванския етаж. След влизане в сила на решението е образувано изп. дело 142/2006 г. по описа на ЧСИ М К, по което ищцата Б. Д. е въведена във владение на източната част на таванския етаж с Протокол за въвод във владение от 12.07.2006 година.

Твърди, че ответницата В. Д. на 17.07.2014 г. е образувала исково производство по чл. 108 от ЗС за предаване на владението на същия имот срещу Б. Д. и синовете й пред СРС, в качеството й на лице със запазено вещно право на ползване, въз основа на което е образувано гр.д. *** г. по описа на СРС, 37 състав. С изпълнителен лист, издаден от СРС по гр.д. *** г. на основание влязло в сила решение на ВКС, I ГО, постановено по гр.д. 157/2021 г. е образувано изп.д. № *** г. пред ЧСИ М П, рег. № 851 по описа на КЧСИ с предмет на производството – предаване на владението на процесния недвижим имот. Твърди, че с протокол за въвод във владение от 28.11.2023 г. съдебният изпълнител по изп.д. *** г. е извършил въвод във владение на източната част на тавански етаж, находящ се в ***. Твърди, че въводът е извършен в отсъствие на ищцата Б. Д. и в отсъствие на взискателя В. Д., като в протокола за въвод е посочено, че взискателят се представлява от адвокат Х. Б. от САК. Посочва, че извършеният въвод във владение е незаконосъобразно извършен и е в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като към датата на образуване на изпълнителното дело В. Д. не е била в състояние да разбира и ръководи постъпките си и да разбира правното значение на актовете, които подписва, поради което оспорва договора и пълномощното за процесуално представителство като унищожаемо на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а наред с това твърди, че В. Д. не е подписала молбата за образуване на изпълнително дело и пълномощното за процесуално представителство.

Сочи освен това, че тя, като длъжник по изпълнителното дело за въвод във владение, не е редовно уведомена, а вместо нея е уведомено друго лице на друг адрес и съобщението не е надлежно връчено, което опорочава процедурата за извършване на въвод във владение, поради което извършеният въвод представлява незаконосъобразно изпълнително действие. Поради това поддържа, че в процесния случай е налице отнемане на владение чрез използване на насилие – чрез използване на принуда от съдебен изпълнител незаконосъобразно и по скрит начин, тъй като ищцата не е надлежно уведомена за извършения въвод във владение, а също така поради нередовното упълномощаване на адвокат Б. от страна на взискателя В. Д., а фактически владението е отнето от лица, които не фигурират по изпълнителния лист – Х. Ц. и И Ц (съответно снаха и внучка на В. Д.), които лица упражняват пряк и непосредствен контрол върху болната и възрастна В. Д.. Твърди, че И Ц е предоставила на адв. Б. пълномощно за изпълнителното дело, като адв. Б. никога не се е срещал и разговарял с В. Д., което ставало ясно от дадените от адвокат Б. по прокурорска преписка № 58508/2023 на СРП обяснения. В допълнителна уточнителна молба с вх.№ 228906/11.07.2024 г. излага твърдения, с които обосновава иска по чл. 75 ЗС, като посочва, че владението на ищцата върху процесния недвижим имот е продължило повече от 6 месеца, а отнемането е осъществено формално от ответницата В. Д. и смущава възможността на владелеца да упражнява фактическата власт върху имота. Въз основа на посоченото моли съдът да уважи предявения главен иск по чл. 75 ЗС за осъждане на ответника да предаде неправомерно отнетото владение на недвижимия имот, а в условията евентуалност моли съда да уважи иска по чл. 76 ЗС – 4 поради отнемане на владението от страна на ответницата по скрит начин и чрез насилие. Претендира разноски.