Определение № 1344 от 14.10.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1344 гр. Варна, 14.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900203 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск на неудовлетворено в срок от застрахователя по полица по застраховка «гражданска отговорност» увредено лице за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от понесени телесно увреждане, наложително лечение и психични страдания, породени от ПТП, причинено от застрахован водач.

Между страните са разменени книжата по делото: Искова молба вх. № 6182/01.04.2021, уточнена с вх.№8261/29.04.2021г., е предявена от името на СТ. ИВ. П., чрез адв. М. и адв. М.а (САК) и е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на доказателства. В допълнителна искова молба вх.№14499/20.07.21 пълномощникът на ищеца е оспорил възраженията на ответника.

Исковите молби са връчени на насрещна страна. В срок е депозиран само отговор вх.

№11400/11.06.21, а срокът за допълнителен отговор е изтекъл на 30.08.2021г. Ответникът Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище гр. София, чрез адв. Д. (ВАК) оспорва основателността на иска и е заявил възраженията си със съответни доказателствени искания.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК. С оглед нововъведените изисквания към уведомяването на страните съдът следва допълнително да укаже реда за електронно призоваване.

По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на МПС от застраховано лице на пострадало трето лице – пътник в друго МПС. Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран 1 застраховател.

Сезираният съд с район съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.

По претенция за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице чл. 498, ал. 3 КЗ. С оглед съвпадащи твърдения на страните за поискано на 19.10.2020 г., и неприето предложение за изплащане на определено по размер обезщетение, отправено на 14.01.2021г., съдът преценява предявения иск за допустим. В хода на размяна на книжата ищецът е признал получаване на сума от 14 000 лв като определена от застрахователя компенсация за неимуществените вреди и е заявил намаляване на размера на тази своя претенция. Изявлението, представляващо по своя характер частично оттегляне на иска преди първо заседание, е връчено на насрещната страна като част от допълнителната искова молба. Съдът следва да зачете последиците му по чл. 232 ГПК преди обявяване на доклада, въпреки липса на становище на насрещната страна.

Съдът е предприел и служебно установяване на преюдициалните обстоятелства по престъпно причиняване на щетите, като е изискал с разпореждане №3762/10.09.21г сведенията за приключило наказателно преследване.

По предварителните въпроси: Ищецът по настоящото производство е освободен от внасянето на държавна такса и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 78а ал.1 НК (т.15 от ТРОСГТК 6/2012).

Представителната власт на пълномощниците на страните е надлежно учредена (л.92, л. 108).

Пострадалият, ползващ се от задължителна застраховка, търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Възражение срещу характера на спора не е предявено от страните.

При предварителното заявяване на претенциите не е била оповестена банкова сметка на пострадалия, но същата е посочена в приложение към исковата молба, поради което съдът я възприема и като начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума.

Съдът е указал на ищците да уточнят отделно цената на претенция за законна лихва върху претендирано застрахователно обезщетение. Това обаче противоречи на наложилата се съдебна практика по възприемане на законната лихва, дължима от застрахован делинквент като неразделна част от застрахователното обезщетение. Доколкото съдилищата вече приемат, че и след реформата в застрахователното право с новия КЗ, приложим след 2

2016г, законът урежда в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвите за забава като част от застрахователната сума за дължимо от застрахования обезщетение, разграничаването на момента по чл. 497, ал. 1 КЗ като начало на забава на самия застраховател има значение само за ограничаването на обема на тези лихви при добросъвестно определено от него плащане (Решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС, ТК, I отд. по т.д. № 2466/2018). Затова и следва да се коригира произнасянето на съда, като предявените като самостоятелна претенция задължение за лихва се разгледат като акцесорно искане за присъждане на компенсаторна лихва в рамките на определянето на застрахователното обезщетение от съда, без да се фиксират по размер за целия период от началото на тяхната дължимост до крайния момент на плащането или принудителното им събиране (Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., ГК), но само в рамките на законоустановен за застрахователя лимит от дата на уведомяването му, като точната начална дата подлежи на допълнително установяване.

По доказателствените искания:

В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, приложени в копия, заверени за вярност, представляващи преписката по щетата, обявена на застрахователя и съдебни книжа по приключване на наказателно преследване. Позоваването на съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство (решението за освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност за извършено престъпление) или писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни документи, съответно съставени огледни протоколи, които да се ценят като официални удостоверителни документи. Тези книжа по приключило и изискано наказателно производство по НАХД № 5117/20 по описа на ВРС следва да се допуснат.

Събиране на доказателства за публично оповестено застрахователно правоотношение не се налага.

Макар средната телесна повреда да е вече установена, в настоящия процес се твърди и допълнителен вредоносен резултат, извън съставомерното увреждане, чието доказване от ищеца като елемент от деликта налага събиране на поисканата от страните съдебномедицинска експертиза. Въпросите на ответника касаещи здравето на пострадалия преди инцидента имат отношение именно към причиняването на този допълнителен резултат, поради което следва да се добавят към задачите, поставени от ищеца. Съответно и разноските по това експертно доказване следва да се поделят между страните.

Приложената към исковата молба медицинска документация, идентична с такава събрана в досъдебно наказателно производство съдът преценява като допустими писмени доказателства, а относимостта им към конкретното лечение на причиненото на ищеца телесно увреждане следва да бъде проверена с експертното заключение. Съответно същата следва да бъде посочена като предмет на изследване на допусната експертиза.

3

За конкретните последици от преживяното стресово събитие върху психиката на пострадалия и заявените в исковата молба прояви на депресия, емоционален стрес и промени в характера и самооценката е необходимо прилагане на специални знания на психиатър(доколкото се сочи, че ищецът е ползвал именно такъв специалист). Тези последици са извън установените от наказателния съд и разноските по това допълнително доказване следва да се поемат от ищеца.

Поисканите гласни показания на свидетели за понесени от ищците страдания съдът възприема като способ за установяване на описани в исковата молба обстоятелства относно проявленията на изживяните болки и страдания. Свидетелски показания са необходими и за формиране на извод относно обстоятелствата, формиращи критериите за справедливия размер на понесените неимуществени вреди. Ищецът обаче не е конкретизирал какви различни факти ще установява с разпит на две лица, поради което допускането на втория свидетел съдът разпорежда под условие.

С оглед зачитането на установени в акт с характер на присъда факти от правопораждащ отговорността на застрахования престъпен състав не е допустимо повторно(различно) установяване на механизма на ПТП, причинено от виновен водач на МПС. Затова и автотехническа експертиза с такива задачи, поставено от ответника, не следва да се допуска. Възражението за съпричиняване на престъпния резултат обаче не е разглеждано в наказателния процес и изясняването на фактите относно значението на поведението на пострадалия в този механизъм налага експертно заключение. Съответно и задачата на поисканата експертиза следва да бъде съобразена с вече установения престъпен състав и ограничени само до относими към възражението обстоятелства.

Ответникът е поискал и събиране на гласни показания на застрахования (осъден обвиняем), който не е страна в настоящия процес и принципно може да свидетелства като очевидец на фактите, относно съпричиняването. Призоваването на посоченото в отговора по иска лице следва да се осигури след депозиране на сума, покриващи минимални разноски на свидетеля за явяване в съд по местожителството му.

С оглед равнопоставеност в процеса, същото доказателствено средство следва да се предостави и на насрещната страна, поради което съдът следва да допусне и свидетеля, посочен от ищеца в допълнителната искова молба.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на основание чл. 80 ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

4

По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) пряк осъдителен иск на пострадало лице по чл. 432 КЗ, като ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 232 ГПК производството по исковата молба, в ЧАСТТА, с която е приет за разглеждане иска за присъждане на застахователно обезщетение за неимуществени вреди над получения размер от 14 000 лв до първоначално предявен размер 40 000лв.

Определението само в тази прекратителна част подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба в седмичен срок от връчването му на страните.

ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото, както следва:

Приет е иск на СТ. ИВ. П., ЕГН ********** от *******, чрез адв. А.М. ( АК№**********-София) със служебен адрес в ******* срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, БУЛ.ЧЕРНИ ВРЪХ 51, Д 1, чрез адв. Н.Д. (ВАК) със служ. адрес ******* за заплащане на остатък от справедливо обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, причинено от водач – застрахован собственик на МПС, признат за виновен извършител на престъпление по НОХД № 5117/2020 г., както следва:

1. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесно увреждане (мозъчно сътресение със загуба на съзнание както и допълнително проявил се постконтузионен синдром, фрактура на ребрена дъга, протрузия на прешлен и контузия на крака в област на коляното, поява на дерматит) и психични страдания от изживяното произшествие и резултат от нараняването (мъчително възстановяване от загуба на памет и затруднения при общуване, депресивно състояние, раздразнение и страхове, провокирана диагностика на арахноидна киста и принудителна промяна в характера и интересите на личността), в остатъчен размер от 26 000лв (над изплатена сума от 14 000лв), 2. за допълнително понесени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за диагностика и продължаващо лечение в размер на 634.99лв., както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху всяка от тези главници, начислена за период от уведомяването на застрахователя - 17.10.2019г. за неимуществените вреди и 19.10.2020г. за имуществени разходи до окончателно изплащане на обезщетенията по банкова сметка на пострадалия в банка „ЦКБ“АД клон Варна с *******0.