Решение № 4568 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4568 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. М.а като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110102149 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от С. Г. З., гр. *, с която срещу „*“ ЕООД, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит и за връщане на платена от потребителя сума по договора, с която ответникът неоснователно се е обогатил.

В исковата си молба ищцата С. Г. З. твърди, че на 14.12.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който й е предоставена сумата от 350 лв. Излага, че в чл. 18, ал. 4 от Договора е предвидено, че дължи такса за експресно разглеждане в размер на 465 лв. Счита, че тази клауза е нищожна и неравноправна и с нея се цели кредиторът да се обогати неоснователно. Посочва още, че клаузата е в разрез с добросъвестността и следва да е включена в ГПР, а тя не е. В тази връзка и твърди, че сключения между страните договор е нищожен. Моли съда да прогласи договорът за нищожен, да осъди ответника да й върне недължимо платена сума в размер на 50 лв., както и да присъди сторените по делото разноски.

Ответникът „*“ ЕООД е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че страните са сключили договор за потребителски кредит.

Твърди, че същият отговаря на всички изисквания на закона и е действителен. Сочи, че потребителят е имал право на отказ от договора, но не го е упражнил, както и че е бил подробно запознат с размера на всички вземания. Излага, че таксата е в размер на 101,44 лв., а не на 465 лв., както твърди ищцата, и посочването на тази сума в чл. 18, ал. 4 от Договора е техническа грешка. Сочи, че таксата не е задължително условие за отпускане на кредита, а е допълнителна услуга, поради което и се дължи цена за нея. Твърди, че не е налице нелоялна търговска практика и тази сума не следва да се включва в ГПР по кредита.

Подробно обосновава съображенията си за това. Не оспорва, че ищцата е заплатила претендираната сума от 50 лв., но не счита, че е налице основание за връщането й. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

1

С молба преди открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Допуснато е изменение на осъдителния иск чрез увеличаването му до сумата от 115 лв., вместо първоначално предявения размер от 50 лв.

С молба преди открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит, поради противоречието му със закона, заобикалянето му и поради накърняване на добрите нрави, и връщане на платена сума за заплатена такса за експресно разглеждане, с която ответникът се е обогатил без основание, които са квалифицирани по ч чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл.

26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да установи, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *от 14.12.2023 г.; наличието на посочената клауза в него, уреждаща дължимостта на такса за експресно разглеждане, както и наличието на основание за недействителност на договора; че е заплатила претендираната сума в полза на ответника. В тежест на ответника е било да установи, в случай, че ищцата докаже горните обстоятелства, че процесният договор за кредит е действителен; че е налице основание за задържане на претендираната.

Между страните не се спори и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че С. Г. З. и „*“ ЕООД са подписали Договор за потребителски кредит № *от 14.12.2023 г., с който на е отпусната сумата от 450 лв., при ГПР 56,45 % и фиксиран лихвен процент 45%. Записано е, че общата сума за плащане е 363,56 лв., при уговорена такса за експресно разглеждане от 101,44 лв., отстъпка 24 лв. и крайна вноска от 465 лв. Посочена е вноска с такса за експресно разглеждане в размер на 465 лв. Ответникът не оспорва твърденията на ищцата, че е заплатила сумата, за която се претендира връщане. Това се установява и от представената справка, от която е видно, че е погасен целия кредит от 465 лв.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Таксата за експресно разглеждане представлява такса във връзка с усвояването на кредита, поради което и клаузата, с която се уговаря такава такса е нищожна поради прякото й противоречие със закона, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД.

Усвояването на кредита включва и скоростта, с който искането на кредитополучателя е разгледано от кредитора, доколкото е обвързано с това в какъв срок ще бъде предоставена сумата на потребителя, независимо дали това е стандартна или допълнителна услуга на съответната кредитна институция, като наличието на тази услуга е във връзка с конкурентността на пазара и не може тежестта на разходите за нея да бъде възлагана на потребителя, независимо дали е опционална или не. Възнаграждението на кредитора (цената на кредита) следва да се изчерпва единствено с размера на възнаградителната лихва по кредита, която ясно следва да се посочи в ГПР.

Отделно от горното таксата би следвало да е включена в ГПР по кредита, което би довело до нищожността на договора на основание чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, доколкото ГПР би надвишил предвидения в закона максимум към този момент от 69 %, доколкото без нея е 56,45 %, а се касае за отпусната сума в размер на 350 лв.

Дали процесната клауза за таксата е неравноправна по смисъла на ЗЗП няма смисъл да се коментира, доколкото се явява нищожна, поради директно противоречие със ЗПК.

Потребителят винаги има правен интерес да иска прогласяване на нищожни клаузи в действащ потребителски договор. Възприемането на това становище също би довело и до превантивния ефект финансовите институции да не включват в договорите си за заем клаузи, 2 които са нищожни или неравноправни съобразно действащите законови разпоредби.

Отделно от горното с Решение на СЕС по дело C‑714/22 е прието, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В настоящата хипотеза процесната такса представлява точно такова вземане, което цели да прикрие действителните разходи по кредита и умишлено не е включена в размера на ГПР, който последен факт не се оспорва от кредитора.

В случая нищожността на клаузата е толкова съществен порок, че води до нищожност на целия договор, доколкото умишленото невключване в посочения по кредита ГПР на изначално дължими суми за такси води до нищожността на целия кредит, на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК. Налице е многобройна практика на СЕС и националните съдилища в тази връзка, с която страните са запознати и настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря. В случая е без значение дали потребителят предварително е бил запознат с тези клаузи или не, доколкото се касае до директно противоречие с императивни разпоредби на закона от публичен характер, а не само до уговаряне на неравноправни клаузи.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е недействителен, доколкото в настоящото производство не се установи, че са изпълнени императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, касаещи задължителните реквизити на договора на кредит, сключен с потребител. В този смисъл е и Решение № 1193 от 23.10.2023 г. по в.гр.д. № 1075/2023 г. на ВОС, постановено по идентичен казус.

Предявеният иск за прогласяване нищожността на сделката е изцяло основателен и следва да се уважи. Потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита.

В тази връзка всички заплатени суми от потребителя на търговеца над главницата подлежат на връщане, не само таксата за експресно разглеждане, но и възнаградителната лихва. Главницата е в размер на 350 лв., като след плащането на сумата от 465 лв. ответникът неоснователно се е обогатил с останалите суми в размер на 115 лв., от които 101,44 лв. такса за експресно разглеждане и 13,56 лв. възнаградителна лихва. Предявеният иск за връщане на даденото при начална липса на основание също следва да се уважи.

По разноските:

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски в производството. Същата не е сторила такива, доколкото е освободена от държавна такса, а процесуалният й представител 3 претендира възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Следва такова възнаграждение да се определи в размер на сумата от 300 лв., която ответникът следва да заплати на адвокатското дружество. Съдът не е обвързан от Наредба № 1/2004 г. относно размера на възнаграждението, като преценява същото с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и материалния интерес. Определеното от съда възнаграждение не може да бъде прекомерно. Ответникът следва да заплати и дължимата за производството държавна такса в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между С. Г. З., ЕГН **********, с адрес: гр. * и „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, Договор за потребителски кредит № *от 14.12.2023 г., поради противоречието му със закона, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. З., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 115 лв. /сто и петнадесет лева/, заплатена без основание (такса за разглеждане и възнаградителна лихва) във връзка със сключения между страните Договор за потребителски кредит № *от 14.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /20.02.2025 г./ до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на *, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща определено от съда възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата, на основание чл. 38 ЗА.