Определение № 15017 от 07.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15017 гр. София, 07.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Наталия П. Лаловска

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100509738 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство – Е. Д. М., срещу Решение № 12114/19.06.2024 г., постановено по гр.д. № 57 228/2022 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 4,§ 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ срещу Софийски градски съд за заплащане на сумата от 20 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди.

Сезираният с въззивната жалба съд следва при постъпването й първо да извърши преценка относно това дали по правилата на родовата и местната подсъдност е компетентен да разгледа предявените искове, тъй като се касае за предпоставка за допустимостта на производството.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ урежда специална местна подсъдност на исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, измежду които са и исковете с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на непозволеното увреждане или по настоящия адрес на увредения. Тези искове по специалния закон се предявяват пред местнокомпетентия съд по правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ при съобразяване с общите норми за родова подсъдност, закрепени в разпоредбите на чл. 103 и чл. 104 ГПК, доколкото в ЗОДОВ специална норма за родово компетентния съд не е налице.

В случай че сезираният от ищцовата страна съд е същевременно и ответник по исковете, т о относима е нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, която препятства разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който има качеството на страна в исковия процес. Тази разпоредба е приложима и за въззивния съд. Това, че чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ се прилага съответно и за въззивния съд, произтича от тълкуването 1 на разпоредбата в духа на чл. 6, § 1 КЗПЧОС и по чл. 47 ХОПЕС на справедлив и ефективен процес. Доколкото ответник по иска е СГС, то е недопустимо въззивна жалба да бъде разглеждана и по нея да се произнася съдът, който е и ответник по делото. Това е и вложеният в разпоредбата смисъл – съдът, който е ответник по делото, да не разглежда и да не се произнася по сезиращи актове на другите страни по делото.

Въззивната дейност по ГПК представлява продължение на действията по изследване на фактите и доказателствените средства от значение за правния спор.

Въззивният съд има характера на решаваща, а не на проверяваща правораздавателна дейност съдебна инстанция. Ето защо не би съответствало на духа на закона прилагане на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ единствено спрямо първоинстанционния съд.

В тази този смисъл са и доводите в § 47-51 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото „М. срещу България” от 10.04.2008 г., в което изрично е посочено, че чл. 6, § 1 (право на независим и безпристрастен съд) от Конвенцията е бил нарушен поради липсата на независимост и безпристрастност на съда, разгледал и уважил иск по чл. 2 ЗОДОВ срещу себе си. При разглеждането от въззивната съдебна инстанция основен предмет на дейността й е разрешаването на материалния спор.

В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с който е създадена процесната норма на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, обн. с ДВ, бр. 94 от 2019 г., не са изложени съображения, че законовата промяна има за цел да създаде различна местна компетентност по делата за обезщетение на въззивните и на районните съдилища.

В някои хипотези постановеният въззивен съдебен акт дори би бил и окончателен (с оглед цената на иска). Единствено за съдиите във Върховния касационен съд и Върховния административен съд е предвидено изрично, че разглеждат делото, дори когато страна е този съд.

В този смисъл са и Определение № 107 от 21.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 78/2022 г., IV г. о., ГК, Определение № 1160 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1319/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 145/09.04.2021 г., по ч. гр. д. № 568/2021 г., на ВКС, III ГО, Определение № 1002/09.05.2023 г. по гр.д. № 1675/2023 г., на ВКС, IV ГО, Определение № 1160/17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1319/2023 г., на ВКС, IV ГО, Определение № 4857/12.10.2024 г. по ч.к.гр.д. № 3702/2024 г. на ВКС, IV ГО, 1 с-в, Определение № 979/28.02.2025 г. по ч.гр.д. № 588/2025 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 1171 от 14.05.2024 г. на САС по в. ч. гр. д. № 798/2024 г., Определение № 2730 от 2.11.2022 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1737/2022 г., Определение № 2511 от 07.10.2024 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2584/2024 г., Определение № 187 от 24.01.2025 г. на САС по в. ч. гр. д. № 140/2025 г., Определение № 776 от 21.03.2025 г. на САС по в. ч. гр. д. № 723/2025 г.).

Настоящият съдебен състав, като констатира, че Софийският градски съд е ответник по предявените искове , намира, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, постановено от Софийски районен съд, следва да бъде разгледано от найблизкия съд и това е Софийският окръжен съд.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, във вр. с чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 9738/2024 г. по описа на СГС, ГО и ИЗПРАЩА делото на Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаването му от страните.

Да се изпрати на страните препис от определението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3