Решение № 392 от 26.03.2026, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 48/2026
- Вид
- Решение № 392
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Валери Раданов, Павлина Георгиева-Железова, Жанет Борова
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 2, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 392
Силистра, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
Членове:
ВАЛЕРИ РАДАНОВ
ЖАНЕТ БОРОВА
При секретар АНТОНИЯ СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ канд № 20267210600048 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 7 / 09.01.2026 г. по АНД № 175 / 2025 г. Дуловският районен съд (ДРС) е отменил наказателно постановление № 25-0259-000414 / 03.09.2025 г., издадено от началник на група "Охранителна полиция" към Районно управление (РУ) – Дулово при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра.
Касаторът – началникът на група "Охранителна полиция" към РУ – Дулово при ОДМВР – Силистра – моли съда да отмени горепосоченото решение, поради нарушения на процесуалния и материалния закон, да реши спора по същество, като потвърди наказателното постановление, а при условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд; претендира се и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът А. М. А., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Силистра, обл. Силистра, [улица], оспорва касационната жалба.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 25-0259-000414 / 03.09.2025 г., издадено от касатора, на ответника, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200,00 лв. (102,26 €) за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
ДРС е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, като част от мотивите, обосноваващи този извод, са следните: «На 14.08.2025 год. в 19,28 ч. в гр. Дулово на ул. „Шуменско Шосе“ А. М. А. с [ЕГН] от [населено място], общ. Силистра, [улица], управлява автобус „Темса Сафари ХД“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Соларис лизинг“ АД гр. София, като при маневра завой на ляво не осигурява достатъчно странично разстояние и допуска да блъсне в задната част паркирания лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с рег.№ [рег. номер] и допуска ПТП с материални щети. Водача е с ... 0,40 промила алкохол в кръвта ... Липсват достатъчно доказателства за нанесени материални щети по лекия автомобил. ... Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не следва да носи наказателна отговорност за това. ... макар в обстоятелствената част на наказателното постановление да е записано, че „допуска ПТП с материални щети и създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях“, то въпреки това е допуснато съществено нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при описанието на нарушението. ... отбелязването "създава опасност за движението" представлява правна квалификация, а не описание на факт. ... Изписването в обстоятелствената част на НП, че е създадена опасност за движението и причинява материални щети представлява правен извод, който е направен въз основа на съобразяването на определени факти ... Липсва обаче посочването на такъв факт, както и оценка, стойност на материалната щета, надлежно индивидуализирани, както в АУАН, така и в НП. ... За жалбоподателя остава неизяснен механизмът, по който АНО е формирал правния си извод за това, че от процесното деяние е възникнала непосредствена опасност за движението със сериозни материални щети. Същият и не би могъл да бъде проверен от съда именно поради липсата на описание на обстановката, при която е осъществено деянието и материалната щета. Така констатираното нарушение по чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се цени за съществено, тъй като актосъставителят и наказващият орган не са посочили точно съставомерните обстоятелства, касаещи извършеното нарушение, и има за резултат ограничаване правото на защита и е препятствало възможността жалбоподателят да узнае фактическите рамки на вмененото му във вина административно обвинение. ...».
Въззивното решение е правилно, макар и с известна корекция относно мотивите на решението. Вярно е, че изразите „пътнотранспортно произшествие“, „непосредствена опасност за движението“, „повреда на пътно превозно средство“ и „материална щета“ представляват правни квалификации, които не биха могла да заместят фактическото описание на нарушението. В случая обаче „непосредствената опасност за движението“ проличава от факта, че е имало съприкосновение между две моторни превозни средства. Допълнителни факти в тази насока биха могли да бъдат изложени, но и без тях може да се направи извод за възникналата опасност. Не е необходимо също така да се прави оценка на уврежданията на засегнатото пътно превозно средство, тъй като стойността на материалната щета не е част от състава на нарушението. Задължително е обаче да се посочат факти, които да запълнят с фактическо съдържание понятията за пътнотранспортно произшествие и материална щета. Тези две понятия не представляват факти, така че тяхното използване не изяснява правнорелевантните обстоятелства по казуса. Пътнотранспортното произшествие е легална дефиниция (§ 6, т. 30 от ДР на ЗДвП), обозначаваща фактически състав с множество алтернативни елементи. Първият елемент – събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство – е описано в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Но вторият елемент – повредата на засегнатото пътно превозно средство – е отбелязан с правния термин „материални щети“. Вместо този термин е следвало да се посочат – макар и неизчерпателно – някакви конкретни вреди, напр. счупен мигач, огънат калник, счупено стъкло и т.н. Към такива конкретни вреди би могла да се отнесе легалната фраза „повреда на пътно превозно средство“, а оттам и да се направи извод за пътнотранспортно произшествие, което част от състава на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. Това обаче не е сторено от актосъставителя и административнонаказващия орган, поради което е без значение дали тези факти са доказани по делото. Ето защо правилно ДРС е преценил, че в досъдебната фаза на процеса не са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което от своя страна налага отмяна на наказателното постановление.
По всички останали въпроси съдът препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН към мотивите на обжалваното решение.
Предвид на гореизложеното, решението на въззивния съд се явява правилно, а касационната жалба – неоснователна, вкл. в частта относно претенцията за юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 / 09.01.2026 г. по АНД № 175 / 2025 г. на Дуловския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: