Решение № 96 от 13.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Ловеч, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500412 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.250 ГПК.

По делото е постъпила молба от Министерство на правосъдието, чрез пълномощника главен юрисконсулт П. Н. с посочено правно основание чл.250 ГПК за допълване на решение № 41 от 04.03.2025 г. по в.гр.д. № 412/2025 г. на ЛОС.

Излага, че с цитираното решение ЛОС не се е произнесъл по цялото искане, направено с въззивната жалба, а именно за отмяна на решение № 28/10.04.2025 г. по гр.. № 199/2022 г. по описа на РС – Луковит в неговата цялост, включително и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Министерство на правосъдието против Р. Д. П., изпълняваща към 03.05.2004 г. функциите на съдия по вписванията при Районен съд - Троян, съгласно заповед № ЛС-И-974/19.04.2004 г. на министъра на правосъдието, обратен иск с пр.основание чл.54 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 5170.00 лв., представляваща обезщетението, което Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Счита, че съдът неправилно е приел, че въззивната жалба не обхваща и тази част от решението на районния съд, тъй като МП е атакувало в цялост решението на РС Луковит.

Моли съда на основание чл.250, ал.1, изр.второ от ГПД да постанови допълване на решение № 41 от 04.03.2025 г. по в.гр.д. № 412/2025 г. на ЛОС, 1 като се произнесе по цялото искане във въззивната жалба и отмени решение № 28/10.04.2025 г. по гр.. № 199/2022 г. по описа на РС – Луковит в частта, с която е отхвърлен предявения от МП против Р. Д. П. обратен иск.

В срока по чл.250, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на молбата от конституирания на основание чл.227 от ГПК като страна в процеса М. Я. П. като наследник на Р. Д. П., чрез пълномощника адв.С. Л.. В него изразява становище, че молбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че въззивната жалба е ограничена до осъдителния диспозитив на решението на ЛРС по отношение на МП, но не и по отношение на отхвърлителния диспозитив по предявения от МП срещу Р. П. обратен иск, поради което решението на районния съд в тази част е влязло в сила. Изтъква, че нито в петитума на въззивната жалба, нито в изложението й по същество, се съдържат доводи и анализ относно тази част на първоинстанционното решение. В този смисъл правилно Ловешкият окръжен съд е разчел съдържанието на въззивната жалба и заключил, че в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, затова е недопустимо по реда на чл.250, ал.1 ГПК да се иска допълване на решението. В заключение моли въззивния съд да остави молбата без уважение, ако приеме, че същата е допустима.

Съдебният състав приема, че молбата за допълване на определението е процесуално допустима, но неоснователна поради следните съображения:

С решение № 28/10.04.2025 г., постановено по гр.д. № 199/2022 г., Луковитският районен съд е осъдил на основание чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД Министерство на правосъдието да заплати на Д. И. П., ЕГН ********** и Д.

Д. П., ЕГН **********, сума в общ размер от 5170.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие на 03.05.2004 г. от страна на Р. Д. П., изпълняваща към тази дата функциите на съдия по вписванията при Районен съд – Троян, съгласно заповед № ЛС-И-974/19.04.2004 г. на министъра на правосъдието, ведно със законната лихва върху всяка отделна сума, считано от датата на заплащането й, както следва: сумата от 960.00 лв. заплатена по договор за правна помощ и съдействие № 0000571/16.05.2016 г., ведно със законната лихва считано от 16.05.2016 г.; сумата от 960.00 лв. заплатена по договор за правна помощ и съдействие № 0000628/17.11.2016 г., ведно със законната лихва считано от 17.11.2016 г.; сумата от 15.00 лв. платена държавна такса във връзка с ч.гр.д.

№ 553/2016 г. на ОС Ловеч, ведно със законната лихва считано от 14.10.2016 г.; сумата от 25.00 лв. платена държавна такса във връзка с в.гр.д. № 595/2016 г. на ОС Ловеч, ведно със законната лихва считано от 09.11.2016 г.; сумата от 10.00 лв. платена по сметка на АВп за вписване на исковата молба, ведно със законната лихва считано от 10.01.2017 г.; сумата от 3200.00 лв. разноски платени на М.Г.М. и неговата съпруга Т.И.П-М под формата на присъдени разноски по гр.д. № 116/2016 г. на РС – Троян и в.гр.д. № 595/2016 г. на ОС – Ловеч, ведно със законната лихва считано от 06.03.2017 г.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан 2 предявения от Д. И. П. и Д. Д. П. с горните данни против Районен съд – Троян иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер 5170.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие на 03.05.2004 г. от страна на Й.М.П. – на длъжност деловодител по вписванията, ведно със законната лихва върху всяка отделна сума, считано от датата на заплащането й.

РС – Луковит е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Министерство на Правосъдието - гр. София против Р. Д. П., ЕГН ********** - изпълняваща към 03.05.2004 г. функциите на съдия по вписванията при Районен съд – Троян съгласно заповед № ЛС-И974/19.04.2004 г. на министъра на правосъдието, обратен иск с правно основание чл. 54, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 5170.00 лв., представляваща обезщетението, което Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на Д. И. П., ЕГН ********** и Д. Д. П., ЕГН **********, двамата от ****, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска, до окончателното изплащане.

С решението РС – Луковит се е произнесъл и по отговорността за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Министерство на правосъдието, чрез пълномощника гл.юрисконсулт И. Т.. В нея са наведени оплаквания, че в случая с оглед действалата нормативна уредба не е налице основание за ангажиране отговорността на МП за вреди, настъпили от действия на съдията по вписванията. На следващо място са изложени доводи, че в обжалваното решение липсват мотиви относно неизпълнение на задълженията от страна на книговодителя по вписванията, които са нормативно закрепени в чл.112 и чл.113 от Наредба № 28 от 20.03.1995 г.

Оспорен е и направения от районния съд извод относно възражението за изтекла погасителна давност и се твърди, че претенциите за лихва могат да бъдат евентуално основателни след 16.01.2017 г. На последно място са изложени аргументи, че по делото липсват доказателства за предаването на сумата в размер на 3200.00 лв. от адв. Г.Г. на М и Т. М, т.е. за реално претърпени от ищците вреди. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за неправилност на решението на РС Луковит в частта, с която е отхвърлен предявения от МП обратен иск срещу Р. Д. П..

В петитума на въззивната жалба е направено искане въззивният съд да отмени обжалваното решение на РС – Луковит и постанови друго, с което отхвърли исковете на Д. П. и Д. П. като неоснователни и недоказани, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалби от ищците по делото Д. П. и Д. П., чрез пълномощника адв.С. М. от АК – Плевен, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение на РС - Луковит като 3 правилно.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от конституираната на трето лице Р. Д. П., чрез пълномощника адв.С. Л. от АК – Ловеч. В него е изразено становище, че въззивната жалба е ограничена до осъдителния диспозитив на решението по отношение на МП, но не и по отношение на отхвърлителния диспозитив по отношения на предявения обратен иск от МП срещу Р. Д. П., което е видно от петитума на въззивната жалба и искането, което се отправя до ОС – Ловеч. Счита, че постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е уважен предявеният от ищците главен осъдителен иск срещу МП е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Изложени са твърдения, че съдията по вписванията не извършва лично действия по вписването, а това е следвало да извърши служител на СВ при РС – Троян, като прави анализ на действалата към 03.05.2004 г. нормативна уредба. По отношение на предявения от МП срещу Р. П. обратен иск счита, че постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила. РазвИ. подробни съображения, че ищецът по обратния иск МП не е установил наличието на предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност на съдията по вписвания, една от които е умисълът при неизпълнение на служебните задължения.

По повод на постъпилата въззивна жалба от МП е образувано в. гр. д.

№ 412/2025 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.

В определение № 594/24.06.2025 г., постановено в подготвително заседание по чл. 267 ГПК, от съдебния състав е констатирано, че жалбата е редовна и допустима и с нея е обжалвано първоинстанционното решение само в частта, с която е осъдено МП на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати на Д. И. П. и Д. Д. П. сума в общ размер от 5 170.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неправомерното бездействие на 03.05.2004 г. от страна на Р. Д. П., изпълняваща към тази дата функциите на съдия по вписванията при РС – Троян, ведно със законната лихва върху всяка отделна сума.

В проведеното първо открито заседание съдът не е дал хода на делото, но присъствалия процесуалнен представител на МП не е възразил относно приетото в определението на съда по чл.267 от ГПК относно предмета на въззивното производство.

В следващото открито съдебно заседание, проведено на 20.01.2026 г. не се е явил процесуален представител на въззивника. В представеното писмено становище е заявено, че поддържа жалбата, а по същество на спора е направено искане съдът да постанови решение, с което отхвърли исковете на Д. П. и Д. П. по изложените подробни съображения за в отговора на исковата молба за неоснователност на претенциите.

С решение № 41/04.03.2026 г. Ловешкият окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за уважаване на предявения от Д. П. и Д. П. осъдителен иск срещу МП, както е посочено в 4 разпореждането от закрито заседание по чл. 267 ГПК. За да се произнесе по спора, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото съобразно правомощията по чл. 269 ГПК и наведените в жалбата оплаквания, като е достигнал до направения от РС – Луковит извод и потвърдил решението в обжалваната част. С мотив, че няма въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от МП обратен иск срещу Р. Д. П., въззивният съд не е разгледал този иск и не се е произнесъл по него. В диспозитИ. на съдебния акт изрично е посочено, че в останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Въззивният съд се е произнесъл и по отговорността за разноските.

При тези данни съдебният състав счита, че следва да остави без уважение молбата на Министерство на правосъдието с правно основание чл.250 ГПК. Предметът на въззивното производство и обхватът на дължимата от въззивната инстанция решаваща правораздавателна дейност се определят от съдържанието на въззивната жалба и от отговора/отговорите по чл. 263, ал.

1 ГПК. Въззивната жалба очертава пределите, в които въззивният съд дължи произнасяне с решението си относно валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение в съответствие с правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК. Правилното приложение на разпоредбата на чл. 269 ГПК предполага сезиране на въззивния съд с редовна въззивна жалба, чието съдържание отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК вр. чл. 262, ал. 1 ГПК, сред които означаване на обжалваното решение, указание в какво се състои порочността на решението и посочване в какво се състои отправеното до въззивната инстанция искане. Означаването на обжалваното решение се отнася до индивидуализиращите белези на решението, но когато с решението са разгледани обективно съединени искове и/или предявените искове са частично уважени и частично отхвърлени, то включва и указание срещу кои части на решението се подава жалбата. Проверката за съответствие на въззивната жалба с изискванията по чл. 260 ГПК се извършва от първоинстанционния съд - чл. 262, ал. 1 ГПК, като въззивният съд на самостоятелно основание проверява в подготвителното заседание по чл. 267 ГПК допустимостта и редовността на жалбата. Ако констатира, че съдържанието на жалбата не позволява по ясен и недвусмислен начин да се определи предмета на обжалване, в границите на който следва да се извърши проверката по чл. 269 ГПК, въззивният съд предприема процесуални действия по даване на указания до обжалващата страна за отстраняване на констатираната нередовност при съответно прилагане на чл. 262 ГПК.