Решение № 329 от 16.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Стара Загора, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500663 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на Я. Д. Т. чрез адв. М. Т. – длъжник по изп.д. № 20198700400313 по описа на ЧСИ И.С.. Жалбоподателят обжалва отказа за прекратяване на изпълнителното производство. В жалбата длъжникът се позовава на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като твърди, че взискателят в продължение на над две години, в периода от 10.07.2019 г., когато е наложен запор на МПС, до 21.04.2023 г., когато е присъединен взискател по делото, не са извършвани изпълнителни действия по делото. Счита, че , макар перемцията и погасителната давност да са два различни правни института, то те са гражданскоправни институти, поради което правилата за приложението на погасителната давност в изпълнителния процес могат да бъдат реципирани по аналогия и за института на перемцията. Твърди, че в т.10 на ТР № 2 от 26.06.20215 г., като правно релевантни за прекъсването на погасителната давност по смисъла на чл.116, б.

„в“ ЗЗД, са посочени само валидни изпълнителни действия. Счита, че точното значение на това понятие е обвързано с правните последици от обезсилването по право на тези действия при прекратяване на изпълнителното производство поради перемция. Тези правни последици, както и правните последици на погасителната давност били санкция за бездействащия кредитор. При перемцията тези последици водели до прекратяване на изпълнителното производство по право, което автоматично водело до отпадане на валидността на всички процесуални действия по прекратеното изпълнително производство. Счита, че насроченият опис за 10.03.2021 г. не е валидно изпълнително действие, тъй като, макар длъжникът 1 да е уведомен за него, този опис не е извършен. От значение било и това, че взискателят не е заплатил авансовите вноски за опис по т.10 от ТТРЗЧСИ, с което доказвал своето бездействие.

Насроченият опис с разпореждане от 01.03.2023 г. също не представлявал валидно изпълнително действие по смисъла на т.10 от ТР № 2/2015 г. Отново не били предприети действия за извършването му, тъй като взискателят не е заплатил авансовите такси. Счита, че ако се приеме за вярна логиката на ЧСИ, че насрочването на описа прекъсва давността, то ще бъдат накърнени правата на длъжника в изпълнителния процес, тъй като това представлявало заобикаляне на закона. Целта на насрочването на тези описи била не да се извърши действие, с което да се събере вземането, а да се заобиколи закона и да се прекъсне давността. Счита, че действията по администрирането на делото – образуване, изпращане и връчване на ПДИ, проучване на имущественото състояние на длъжника и пр. не прекъсвали давността. Насрочването на такъв „кух“ опис на движими вещи следвало да се приравни на тези действия и не следва да прекъсва давността, което означава, че по делото е настъпила перемция по право. Иска се съдът да отмени отказа на ЧСИ.

Присъединеният взискателят Национална агенция за приходите - София взема становище, че жалбата е неоснователна и излага съображения.

Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Изпълнително дело № 313/2019 г. е образувано на 31.05.2019 г. въз основа на акт за възлагане събирането на публични вземания от Община Стара Загора и приложен акт за установяване на задължение по декларация от 02.12.2014 г. срещу длъжника Я. Д. Т. от с. Б., ***. С акта за възлагане взискателят е възложил на основание чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ да насочи принудителното изпълнение към трудовото възнаграждение на длъжника, към вземанията му към банките – чрез налагане на запор, както и към имуществото му – чрез опис и продан на същото. Първото изпълнително действие е извършено на 08.07.2019 г., когато ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Банка „Пиреос България“ АД. На тази дата и наложен запор върху мотоциклет КТМ с ДКН СТ *** К и „Ямаха 500“ с рег. № СЗ *** Д.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 15.07.2019 г. С постановление от 25.07.2019 г. ЧСИ е наложил възбрана върху четири ПИ – ниви в землището на с. Б.Д., ***. На 10.03.2021 г. е насрочен опис. По делото няма данни да е извършен. На 13.04.2023 г. е насрочен друг опис за опис и продажба на движими вещи, находящи се на адрес в гр. С.З., ***. Длъжникът е отказал да получи съобщението за този опис.

С молба от 21.04.2023 г. НАП е поискала да бъде конституирана като 2 присъединен взискател на основание чл.456 ГПК. С молбата са представени 4 изпълнителни листа. С постановление от 27.04.2023 г. ЧСИ присъединява за събиране вземанията по тези изпълнителни листове. Следва предприемане на изпълнителния действия, които обаче са извън процесния период. С писмо от 16.06.2023 г. взискателят Община Стара Загора е уведомил ЧСИ, че длъжникът е погасил предадените за събиране вземания. По делото няма данни сога е сторено това.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая е видно от последователно изложените по-горе извършени изпълнителни действия, че са предприемани принудителни действия преди да изтече този 2-годишният срок, а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор, възбрана, насрочване на два описа. Вярно е, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на закона с изтичане на двугодишен срок от последното изпълнително действие, независими дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, ако установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Но в случая не са налице основанията за това, както правилно е констатирал съдебният изпълнител. Неоснователно жалбоподателят счита, че насрочването на опис не е валидно изпълнително действие, респ. не може да породи правните последици на перемцията. Валидно е онова изпълнително действие, което е извършено съобразно изискванията на закона и по предвидения за това ред. Без значение е какъв е ефектът от това изпълнително действие. Според въззивния съд жалбоподателят неправилно счита, че правилата за приложение на погасителната давност следва да бъдат реципирани по аналогия и за института на перемцията. В съдебната практика е прокарано ясно разграничение между институтите на погасителната давност и перемцията. Приема се, че макар и за двата института да могат да имат значение едни и същи факти, те са различни по характер и с различни правни последици. Давността изключва принудителното изпълнение, а перемцията предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете – така Р-37-2921 г., ІV г.о.

Перемцията е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение, възникнало с образуването на изпълнителното дело, но е без правно значение за давността. Перемцията не погасява правото на принудително изпълнение, а само конкретното изпълнително производство (Р-10-2016, ІІІ г.о.). Следва да се има предвид и това, че ако взискателят направи искане за нов изпълнителен способ след настъпване на перемцията, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, тъй като той дължи подчинение на намиращия се все още у него изпълнителен лист (в случая акт за установяване на задължения). При това разграничение на давността и 3 перемцията въззивният съд намира, че е невярно твърдението на жалбоподателя, че с насрочването на опис заобикаля закона и прекъсва давността по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, защото прекратяването на производството по този текст няма нищо общо с давността. Именно поради различията в двата института, прилагането на нормите, уреждащи давността, по аналогия е немислимо. Затова и разрешението, дадено в т.10 на ТР № 2/2015 г. на ВКС, е неприложимо по отношение на перемцията.

С оглед на тези съображения съдът приема, че жалбата на Я. Д. Т. е неоснователна. В посочения в жалбата период, за който жалбоподателят претендира да е настъпила перемция, са насрочени два описа, които не са били извършени поради причина, за която взискателят не отговаря, а поради процесуалното поведение на длъжника, тъй като той не е бил за бил своевременно открит. Във връзка с настъпването на перемцията следва да се има предвид и това, че извършеното плащане по сметка на взискателя също изключва правните последици на перемцията. По делото има присъединен взискател от 27.04.2023 г. и на практика принудителното изпълнение срещу длъжника продължава за вземанията само на този присъединен взискател.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Я. Д. Т. – длъжник по изп.д. № 20198700400313 по описа на ЧСИ И.С. срещу отказа за бъде прекратено изпълнителното производство по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4