Решение № 241 от 09.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Велико Търново, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20254100500089 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Н. И. К. от с. Пчелище против решение № 1439/04.11.2024г. по гр.д. № 1942/2023г. на ВТРС, с което е допуснато извършването на съдебна делба по отношение на подробно описаните в него делбени имоти и движими вещи между съделителите по делото при равни права.

Във въззивната жалба са изтъкнати оплаквания, че районният съд не е съобразил факта, че жалбоподателката живее в къща в с. Пчелище, която е придобила срещу задължение за гледане и издръжка от Н.К. и че управлява наследствените земи и гори от същия, считано от 2000г. Добавено е още, че жалбоподателката владее къщата в гр.

Горна Оряховица, която е била на леля й и свако й, от 2003г. и е плащала данък за нея от 2007г. Същата заявява, че е придобила този имот за гледане и издръжка и по давност, но отрича да е лишила от достъп до него сестра си, тъй като е дала ключ на свид. И. Ц – неин син, който е брал грозде от двора й. Сочи, че родната къща на страните в с. Пчелище е нейна от 2023г., тъй като сестра й отказала да се грижи за родителите й. Относно земеделската техника допусната до делба, жалбоподателката изтъква, че представената от ищцата таблица не е регистрирана във Фонд „Земеделие“ и че прикачната техника е закупена заедно с баща й, който й я е завещал като движима 1 собственост, тъй като е бракувана, както и поради факта, че със съпруга й са я поддържали. Жалбоподателката допълва, че от 2018г. плаща гражданската отговорност, данъка и прегледа на двата трактора и че те също са нейни по завещание от баща й. Освен това изтъква, че тя следва да получи изцяло делбения земеделски инвентар на основание чл. 12 ал. 1 ЗН, тъй като се е занимавала със земеделие и не е възнаградена по друг начин от наследодателя. Същата излага, че земеделските земи са закупени и работени от нея и съпруга й заедно с баща й и по нейно настояване са записвани на името на последния. Допълва, че през 2019г. със спечели от нея и съпруга й средства са закупили отново на името на баща й земеделска земя. Във въззивната жалба и допълнителната молба жалбоподателката подробно е изложила твърдения за произхода на средствата за закупуване на част от делбените вещи, за разходите, които е направила по поддържането им и тези за грижите за родителите й и за тяхното погребение и това на леля й и свако й. По тези съображения е поискано от ВТОС да отмени изцяло решението по допускане на делбата и да отхвърли изцяло предявения иск. С въззивната жалба и допълнителната молба са представени множество писмени доказателства, които са описани като приложения към тях.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор по нея, с който заема становище за нейната неоснователност. Изтъква се, че пред районния съд е доказано наличието на съсобственост между страните по делото по отношение на делбеното имущество на основание наследство. С тези доводи се моли ВТОС да потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

2

Пред районният съд е предявен иск за делба на сънаследствени недвижими имоти – поземлен имот с къща и прилежащи постройки в с. Пчелище, 32 броя земеделски земи и гори в землището на същото село, поземлен имот с жилище и гараж в гр. Г. Оряховица, както и на сънаследствени движими вещи – 2 броя колесни трактора и 11 броя друг земеделски инвентар. В исковата молба се твърди, че ищцата и ответницата са дъщери на И.Р.И. и Б.Х. И., както и че бащата на страните се явява единствен наследник по закон на Р.Р., починал през 1952г. и на съпругата му Н.Р., починала през 1988г., след като сестра му Е.Т. се е отказала от наследството им.

Ищците изтъкват, че по наследство от посочените наследодатели баща им е станал собственик на поземлен имот № 353, за който по ПУП на село Пчелище е отредено УПИ VIII- 353, в кв. 60, ведно с построените в него къща, плевня и навес. Отделно от това ищцата твърди, че баща й и майка й са били собственици общо 28 бр. земеделски имоти и гори, находящи се в землището на с. Пчелище /подробно описани в исковата молба/. Отделно от това ищцата посочва, че като наследник на сестра си – Е.Т., починала на 02.01.2019г., баща й е станал собственик на придобития от нея по наследство от съпруга й И.Т., починал на 30.11.2014г., недвижим имот в гр. Г.

Оряховица, представляващ дворно място с жилище и гараж на адрес ул. „Бунар Хисар“ № 16, както и на още общо 4 земеделски земи и широколистни гори, находящи се отново в землището на с. Пчелище. Ищцата твърди, че баща й е починал на 03.09.2020г., а майка й на 29.03.2022г., поради което с ответницата по наследство при равни права са придобили собствеността върху горепосочените имоти. При същите права ищцата твърди с ответницата да са собственици по наследство от баща си и на 2 бр. колесни трактори и още 11 броя друга земеделска техника. По изложените съображения и след като твърди, че страните не могат да се поделят доброволно, ищцата отправя искане до съда да постанови решение, с което да допусне делбата на процесните имоти и движими вещи между страните по делото при права от по 1/2 ид. част.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска за делба и отрича да е отказал доброволната подялба на имотите. Не оспорва, че с ищцата са наследници на посочените от нея лица, но изтъква, че същата е лишена от наследство от баща си, както и че тя не се грижила нито за родителите им, нито за леля им. Ответницата допълва, че баща й е оставил движимото си имущество на нея, а недвижимото на съпругата си, като за ищцата приживе двамата родители са й закупили къща и отделно друго дворно място в с. Пчелище. Ответницата изтъква, че поддържа делбените имоти, за което прави разходи, както и че със съпруга си е участвала в закупуването на част от земеделската техника.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в 3 мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка от представените по делото удостоверения за наследници се установява, че бащата на страните, заедно със сестра си Е.Р.Т., са наследници по закон на Р.И.Р, починал на 20.05.1952г. и Н.П.Р., починала на 17.02.1988г. Съгласно представения титул за собственост първият е закупил през 1934г. дворно място от 1140 кв.м., къща и плевник в с. Кованлъка /сега Пчелище/, което съгласно действащия към момента план на селото представлява ПИ № 353 с площ от 1900 кв.м., за който е отреден УПИ VIII – 353, в кв. 60, заедно с построените в него къща, плевня и навес.

След смъртта на родителите си Е.Т. е направил отказ от наследството им, който е вписан в особената книга на ВТРС под № 99/25.04.1999г. Същата е починала на 02.01.2019г., а съпруга й Иван Николов Тодоров е починал преди нея на 30.11.2014г., като двамата са нямали деца. Неговите родители Н.Т.К. и М.И.К. са били починали съответно през 1991г. и през 1973г. След смъртта на Е.Т. неин единствен наследник по закон бил бащата на страните И.Р.И., който е починал през 2020г. Неговата съпруга и майка на страните Богданка И. е починала след него, през 2022г.

От представените нотариални актове, скици на имоти и решения на Поземлената комисия се установява, че бащата на страните е бил собственик на следните имоти в землището на с. Пчелище - 1. Нива с площ от 1071 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Пиздица; 2.

Нива с площ от 5638 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Могилата; 3. Нива с площ от 1570 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Пиздица; 4. Нива с площ от 2754 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Могилата; 5. Изоставена орна земя с площ от 2499 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местността Балабаново; 6. Нива с площ от 8191 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Чучура; 7. Нива с площ от 3709 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Мотруня; 8. Нива с площ от 3598 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***; 9. Нива с площ от 7357 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***; 10. Нива с площ от 15199 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Бараково; 11. Изоставена орна земя с площ от 8598 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местността Синилка; 12. Изоставена орна земя с площ от 1000 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местността Балабаново; 13. Нива с площ от 5996 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Бараково; 14.

Нива с площ от 7692 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Мотруня; 15. Нива с площ от 3399 кв.метра, представляваща 4 поземлен имот с идентификатор ***, местност Шабарка; 16. Нива с площ от 6194 кв. метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Панов геран; 17. Нива с площ от 4698 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Боговец; 18. Нива с площ от 3299 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Шабарка; 19.

Нива с площ от 701 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Усоито; 20. Нива с площ от 11503 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Грозчова корийка; 21.

Широколистна гора с площ от 3699 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Хаджиева кория; 22. Нива с площ от 1740 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Грозчова корийка; 23. Нива с площ от 5702 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Панов геран; 24.Широколистна гора с площ от 4001 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Средна дъбрава; 25. Широколистна гора с площ от 2999 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Байча; 26. Широколистна гора с площ от 3498 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Слатина.

От представения титул за собственост от 29.10.2022г. е видно, че майката на страните Богданка И. е била собственик на следните имоти в землището в с. Пчелище 1. Нива от 2601 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Плачка и 2. Нива от 5894 кв.метра, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, местност Русев кладенец.