Решение № 40 от 24.01.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Перник, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720201737 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от М. В. А. с ЕГН ********** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, серия К, №9095019, издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП / на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 31.10.2023г. в гр.

Перник.

В жалбата се излагат възражения, че електронният фиш е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, както и че събраните доказателства не установяват авторството на описаното в съдържанието му нарушение. Моли се за отмяната му като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът му – адв. С. П., АК - Пловдив.

Преди съдебното заседание пълномощникът е депозирал становище, в което изразява съгласие за разглеждане на делото в негово и на доверителя му отсъствие и излага подробни доводи в насока незаконосъобразност на обжалвания акт. Релевират се възражения, че в депозираната от легитимния ползвател на МПС декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП са декларирани неверни данни – че на означената в ЕФ дата автомобилът е бил във владение на жалбоподателя и е управляван от него, както и че към декларацията е приложено копие на невалидно свидетелство за управление на моторно 1 превозно средство, доколкото документът е бил обявен за изгубен и със статус „невалиден“ от дата, предхождаща датата на нарушението.

Пълномощникът поддържа, че при това положение не са били налице кумулативните предпоставки в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП и неправилно, въз основа на представено копие на невалидно СУМПС, АНО е ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя М. А..

В жалбата се сочи, че при аналогични обстоятелства А. е бил посочен от законния представител на дружеството – ползвател на МПС като автор и на други нарушения, извършени с МПС на ЮЛ, за което жалбоподателят е сезирал РП – Перник и по случая е образувана преписка с №1/02.01.2025г. по описа на прокуратурата.

Претендира се и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 31.10.2023 г., 14.29 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока към град София, се движело МПС – л.а. “Ауди КУ 7“ с рег. №*****. В района на км.82+100 на посочения път, надлез Клон мир, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №120сс88, се извършвало измерване на скоростта на движещите се пътни превозни средства в посока Радомир - София в стационарен режим, чрез заснемане. Разрешената скорост на движение за посока към град София била 80/км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ПП ЗДвП. В 14.29 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1158р-8463/01.11.2023г. - приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 103 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост от 106 км/ч на допустимата грешка при измерването/.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост е собственост на ЮЛ – „*****“ ЕООД а като ползвател на превозното средство в базата данни на КАТ било вписано друго ЮЛ - „*****“ ООД. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП срещу законния представител на дружеството ползвател - управителят М. В. Д., бил издаден електронен фиш серия К, №8317488, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1, т.3 2 от ЗДвП била наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

След връчване на електронния фиш в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП М.

Д. депозирала в ОД МВР – Перник декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вх.

№115800-4190/02.05.2024, в която посочила, че нарушението, описано в електронния фиш, е извършено от друго лице – М. В. А., в чието владение е бил лекият автомобил към датата на нарушението, както и че автомобилът и е върнат от него на 30.04.2024г. /датата на подписване на декларацията/. В декларацията и като приложение към нея Д. предоставила копие на свидетелството за управление на същото лице с № *****, издадено на 08.07.2020г.

Въз основа на декларацията и приложения към нея документ, на основание чл.189, ал.5 ЗДвП издаденият ЕФ срещу М. Д. бил анулиран и бил издаден процесния – серия К, №9095019 срещу жалбоподателя.

Електронният фиш бил връчен на М. А. на 21.10.2024г.

В съдебното производство е представено удостоверение, рег. № 192009858/12.06.2023г., в което е удостоверено, че на 03.06.2023г. същият е заявил в Първо РУ – Перник изгубване/кражба на лични документи – лична карата и СУМПС. По негово искане са събрани и допълнителни доказателства за това обстоятелство. С писмо, рег. № 115800-12131/27.12.2024г. началник сектор ПП – ОДМВР Перник е уведомил, че СУМПС № ***** е обявено за изгубено на 03.06.2023г. от М. В. А. с декларация, вх. № 115800-6047/08.06.2023г., въз основа на което статусът на документа е променен на „невалиден“, считано от 07.06.2023г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка за собственост на МПС, снимка №120сс88/00117797, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-8463/01.11.2023г. и снимка на разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, протокол от проверка №026-СГ-ИСИС/23.03.2023г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-310/14.02.2024г. на директор ОД МВР – Перник, разпечатка на ЕФ серия К, №8317488, издаден от ОДМВР, декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вх. №115800-4190/02.05.2024 с приложения, писмо, изх. №11-00-328/11.12.2024г. от директор Областно пътно управление към А „ПИ“, както и горепосочените писмени доказателства, събрани по искане на жалбоподателя .

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Въз основа на изложеното и при установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Специалната процедура по издаването на електронния фиш, 3 регламентирана в чл.189, ал. 4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, доколкото се твърди, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120сс88, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза..

АТСС, посочено в електронния фиш е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Приетите по делото писмени доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г, вписано е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приобщения снимков материал от записа, извършен с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120сс88, в който се съдържат данни за дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш.

Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със заповед на министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което формално е редовен от процесуална страна.

По делото не е спорно, че към датата на извършване на нарушението посоченото в ЕФ моторно превозно средство е било собственост на ЮЛ – „*****“ ЕООД, както и че ползвател е било друго ЮЛ - „*****“ ООД, посочено от собственика, което установяват и събраните писмени доказателства. Следователно, на основание нормата на чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП, законният представител на дружеството - ползвател на МПС, законосъобразно е установен първоначално като субект на нарушението и срещу него са предприети административнонаказателни мерки за реализиране на отговорността му с издаването на Електронен фиш, серия К, № 8317488.

Подадената от М. Д. - управител на „*****“ ООД писмена декларация с твърдение, че фактическият извършител на нарушението е жалбоподателя М.

А., тъй като автомобилът е бил в негово владение към датата на нарушението, инициирала процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП пред АНО, в случая 4 незаконосъобразно е произвела предвидените в закона правни последици – анулиране на електронния фиш и издаване на друг срещу лицето, посочено в декларацията.

Следва да се посочи, че ползвателят не е лишен от възможността да упражни правото по чл.188, ал.2 от ЗДвП като посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, за да освободи себе си от отговорност, въпреки че в цитираната разпоредба законът дава това право на собственика. Законът допуска възможността по молба и със съгласието на собственика в свидетелството за регистрация да се посочи ФЛ или ЮЛ - ползвател на МПС.

Разпоредбата на чл.4, ал.3 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на МВР, предвижда, че физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. Приетото по делото извлечение от ЦБД – КАТ установява, че именно такова е конкретното фактическо положение.