Решение № 551 от 29.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000502346 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство В. Й. С. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 14.07.2025 г., а въззивната жалба е подадена на два пъти чрез куриер и чрез ССЕВ съответно на 28.07.2025 г. и на 27.07.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 271809/28.07.2025 г. и № 271873/29.07.2025 г. (жалбите са с идентично съдържание, подадени по два различни начина) изцяло Решение № 260262/03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 12646/2020 г. по описа на Софийски градски съд, І-29 състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от него срещу АДМИРАЛ Маркетс Ю Кей Лтд, действащ чрез своя клон в страната Адмирал Маркетс Ю Кей – клон България, ЕИК 203910531, искове, както следва:

1. Иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 82, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) за прогласяване на нищожност на брокерски договор за търговия с финансови инструменти от 13 септември 2018 г.,

2. Частичен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на 1 сумата от 5 000 лева, представлява част от дължимите за връщане парични средства общо в размер на сумата от 179 670 лева, представляващи получени от инвестиционния посредник въз основа на нищожния договор, 3. Иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 и 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 34 679,64 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди от неизпълнение на задълженията на инвестиционния посредник по договора, и сумата от 2 032,61 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.04.2020 г. – 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Д.

К., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба. Държавна такса е внесена с вносен документ от 24.07.2025 г., представен по делото на стр.19.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

Въззивникът-ищец твърди, че обжалваното решение е неправилно.

Счита, че Съдът е сгрешил материалното право, което се отнася към доказаната фактическа обстановка. Твърди се, че отношенията между страните не се регулират от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както е приел първостепенния съд, а от Закона за пазарите на финансови инструменти. Поддържа се, че между страните не се спори относно това, че ищецът е ползвал платформата на ответника, но това е направено без ищецът да е наясно с рисковете от търговията с финансови инструменти, без да е наясно изобщо с какво търгува, без да са му ясни условията на договора помежду им, включително и без да са му ясни общите условия на инвестиционния посредник. Поддържа се, че пред първата инстанция не са били представени нито копия на хартиени документи, нито електронни документи, доказващи че ищецът е получил тази информация от ответника.

Твърди, че съдът неправилно е отхвърлил евентуалните искове с правно основание чл.79 във връзка с чл.82 и 86 от ЗЗД. Твърди се, че съдът е направил неправилен извод по отношение на това какво точно се е случило на 20.04.2020 г. на световните финансови пазари. Твърди се, че съдът не е разгледал всички представени доказателства и не е обсъдил липсата на 2 доказателства при мотивиране на решението. По този начин мотивите на съда са непълни и не отговарят/противоречат на събрания доказателствен материал. По всяко релевирано с въззивната жалба възражение, въззивникът е развил в жалбата си подробни мотиви по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението като неправилно и да се уважат исковите претенции, като се присъдят направените от въззивника разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ответникът „Адмирал Маркетс Ю Кей“ ООД чрез процесуалния му представител адвокат А. Д. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено към отговора на въззивната жалба.

Оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна по подробни съображения по съществото на спора. Счита обжалваното решение за допустимо и правилно.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да присъди на ответника разноски.

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивната жалба Решение № 260262/03.07.2025 г., постановено по гр.д № 12646/2020 г. по описа на Софийски градски съд, І-29 състав, се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът-ищец в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да уважи въззивната жалба по подробни съображения, изложени в писмени бележки депозирани по делото.

Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият-ответник в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като допустимо и правилно по подробните съображения изложени в отговора на въззивната жалба. Претендират се сторените разноски, съобразно представен списък.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа 3 страна:

Софийски градски съд е сезиран с обективно кумулативно предявени искове от В. Й. С. срещу Адмирал Маркетс Ю Кей Лтд както следва:

1. Иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 82, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) за прогласяване на нищожност на брокерски договор за търговия с финансови инструменти от 13 септември 2018 г., поради липса на предписаната от закона форма, обективно, кумулативно съединен с

2. Иск с правно основание чл.34 ЗЗД за връщане на цялата сума, която ищецът е дал по нищожния договор, предявен частично за заплащане на сумата от 5 000 лева, представлява част от дължимите за връщане парични средства общо в размер на сумата от 179 670 лева, представляващи получени от инвестиционния посредник въз основа на нищожния договор, 3. При условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 и 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 34 679,64 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди от неизпълнение на задълженията на инвестиционния посредник по договора, и сумата от 2 032,61 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.04.2020 г. - 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 18.11.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Такава е исковата претенция, съобразно уточнителна молба вх.№ 340263/27.07.2021 г.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Между страните не е спорно, че ответното дружество е юридическо лице учредено в юрисдикцията на Обединеното Кралство, съгласно Закона за дружествата от 2006 г. като дружество с ограничена отговорност.

Дружеството е инвестиционен посредник по смисъла на чл.4, §1, т.1 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС текст от значение за ЕИП.

Дружеството е лицензирано от Комисията за финансов надзор на Обединеното 4

Кралство под референтен номер 595450.

В Република България ответното дружество е извършвало дейност чрез своя клон, в периода от 03.02.2016 г. до 31.12.2020 г., когато клонът е закрит.

Не се спори, че на 13.09.2018 г. ищецът е попълнил регистрационна форма на сайта на дружеството с техническата помощ на свидетелката З. Г.служител на ответника. На 14.09.2018 г. на посочения от ищеца имейл е изпратено електронно съобщение, съдържащо бутон за „активиране“ на сметка за търговия (доказателство № 3, представено от ищеца, стр.15, том І от първоинстанционното дело). Видно от това доказателство, неоспорено от ответника, както и от показанията на свидетелката Г., с които се установява, че срещата с ищеца е осъществена само на 13.09.2018 г., а и самият ищец не твърди друго, то към 14.09.2018 г. ищецът не е бил открил чрез онлайн платформата на ответника, сметка за търговия. В този смисъл невярно и не подкрепено с доказателствата по делото, включително това представено от ищеца, че сметката за търговия е открита на 13.09.2018 г. от служителя на ответника-свидетелката Г..

В периода от 14.09.2018 г. до 27.09.2018 г. ищецът е изпълнил всички необходими стъпки, като е попълнил всички лични и финансови данни, „качил“ е в системата електронно копие от личен документ, документи за произход на средства, доказателство за адрес, комунална сметка. С извършването на всички стъпки, на 27.09.2018 г. между страните е сключен електронен договор чрез Интернет за предоставяне на инвестиционни услуги и инвестиционни дейности и за допълнителни услуги, който договор е сключен при Общи условия, т.нар „Търговски правила и условия“, приети от съвета на директорите на ответното дружество, действали до 01.11.2019 г., а след тази дата са действали нови Общи условия, наречени „Условия за работа“, които видно от приетото пред първоинстанционния съд заключение на компютърно - техническа експертиза, са публикувани на уебсайта на ответника, в частност на линк, на която страница се съдържат списък с всички документи, описващи условията за предлагането на услуги от ответника, като текстовото съдържание, което е на български език е дадено в Приложение № 1 към експертизата. От експертизата се установява също така, че копия от действалите общи условия и др.документи, изчерпателно посочени в отговора на задача № 3, към датата на подаване на заявка от ищеца, се съхраняват на 5 сървъри и са публикувани на архивното копие на уебсайта на ответника и съответно представляват Приложение № 2 към експертизата. Не е намерен само документ Известие за специфични съгласия.

При разпита си в проведеното на 15.12.2022 г. открито съдебно заседание вещото лице Б. установява, че няма опция за подписване на договор с електронен подпис. Има съобщение „Известие за потвърждаване“, където най-долу пише: „Съгласен съм с горепосочените клаузи и желая да сключа клиентски договор с Адмирал Маркетс и да се възползвам, за да използвам инвестиционни услуги“ и когато лицето „кликне“ върху това поле се съгласява, нищо повече не се изисква.

На основание чл.184, ал.1 от ГПК ответникът и с отговора си, е представил на хартиен носител препис, заверен от страната, на частен електронен документ, удостоверяващ сключването на договора между страните на 27.09.2018 г. (стр.107-108, том І от първоинстанционното дело).

Това писмено доказателство е оспорено от ищеца в първото по делото съдебно заседание с твърдението, че представеният договор е неподписан и не представлява частен документ, поради което е поискал от съда да не бъде приемано.

Това оспорване обаче е неоснователно.

Както вече бе посочено по-горе касае се за сключен между страните чрез Интернет (онлайн платформата, собственик на която е ответното дружество, за което спор между страните не е имало) електронен договор за предоставяне на инвестиционни услуги. Така представеният на хартиен носител документ има характера на препис на частен електронен документ.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.3, т.35 от Регламент (ЕО) 910/2014г. на Европейския парламент и на съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визален запис. В чл.46 от Регламента е предвидено, че правната сила и допустимостта на електронен документ като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма. Към даденото в чл.3, т.35 от Регламента определение на понятието електронен документ препраща и чл.3, 6 ал.1 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) (ЗЕДЕУУ).