Присъда № 8 от 14.05.2026, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 8/14.05.2026 г. по НОХД № 40/2025 г. по описа на РС-Исперих

Районна прокуратура – Разград, ТО - Исперих е обвинила:

С. С. М., ЕГН **********, в това, че в периода от м. февруари 2024 г. до м. декември 2024 г. в с. Хърсово, общ. Самуил, обл. Разградска, след като е осъден с Решение № 272/28.11.2023г. по гр.дело № 20233310100445 по описа за 2023 г. на РС - Исперих, влязло в законна сила на 28.11.2023г. да издържа свой низходящ – малолетното си дете С. С. С., родена на 07,05,2016 г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лева, платима чрез неговата майка и законен представител М. М. М., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 12 месечни вноски за периода от м. декември 2023 г. до м. ноември 2024 г., включително, в общ размер на 3000,00 лева - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

Подсъдимият твърди, че е бил в затруднено положение и затова не е плащал издръжка.

Заявява готовност да изплати дължимата за минал период издръжка, но до приключване на съдебното следствие не представя доказателства за това.

Представителят на РП - Разград поддържа обвинението от фактическа и правна страна.

Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание „лишаване от свобода“ м размер на 6 месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим, като се отчитат смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Защитата в лицето на назначения служебен защитник адв. А. М. пледира за възобновяване на съдебното следствие поради необходимостта да бъде назначена съдебнопсихологическа и психиатрична експертиза на подзащитния му. Според адв. М. поведението на подсъдимия било неадекватно на моменти и дори формално да е осъществен състава на престъпното деяние, той не бил действал умишлено. В условията на евентуалност пледира за оправдателна присъда, тъй като социалното му и имущественото му състояние сочели, че бил в абсолютна несъстоятелност и обективна невъзможност да плаща издръжка на детето си.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. С. М. е роден на 21.10.1982 г. в с.Риш, общ.Смядово, обл.Шумен, с постоянен адрес: с.Хърсово, обл.Разград, български гражданин, с основно образование, разведен, не работи, осъждан.

Подс.М. и св.М. М. живеели на семейни начала от 2007 г., като в последствие сключили граждански брак, който бил прекратен с Решение № 272/28.11.2023 г. по гр. дело № 20233310100445 г. по описа за 2023г. на РС- Исперих, влязло в сила на 28.11.2023г. От съвместното си съжителство страните имали родени три деца, от които подсъдимият признал само едно – С. С. С., род. На 07,05,2016 г., като съгласно цитираното решение упражняването на родителските права по отношение на посоченото дете било предоставено на майката, а подс.С. М. бил осъден да заплаща на детето си, чрез нейната майка и законен представител св.М., ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лева. Местоживеенето на детето било определено при майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с момичето.

Въпреки постановеното решение, за което подсъдимият бил уведомен, тъй като производството е приключило с развод по взаимно съгласие и утвърдено от съда споразумение, постигнато между съпрузите, той не заплащал дължимата издръжка на детето си, нито спомагал по някакъв начин за нейното отглеждане и възпитание. Заради това поведение на подс.М., св.М. сезирала прокуратурата с жалба, по повод на която било образувано досъдебно производство.

В хода на разследването са събрани писмени доказателства относно семейното, финансовото и имотно състояние на подсъдимия, от които е видно, че той има регистрирани само три трудови договора, които са извън процесния период. Същевременно подсъдимият в обясненията си посочва, че е работил, но „на частно“ и е реализирал доходи, включително е работил и в чужбина – Белгия, където според него е изкарвал добри пари. Няма данни да притежава автомобил и недвижими имоти.

От служебно изисканите и приложените по делото Определение № 55/15,06,2023 г. на РС – Исперих по ч.н.д. № 123/2023 г. и Протоколно определение от 28,03,2024 г. на РС – Исперих по НОХД № 249/2023 г. се установява, че по отношение на подс. М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на 15,06,2023 г., която е била отменена на 28,03,2024 г.

1

По делото е назначена съдебно оценъчна експертиза, от заключението на която е видно, че общо дължимата сума за неплащана издръжка от подсъдимия за период от 12 месеца възлиза на 3000 лв.

Изложеното се установява от показанията на св. М. М., обясненията на подс.М., както и от писмените доказателства по делото. Данните относно личността на подсъдимия съдът прие за установени от писмения доказателствен материал – Биографична справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, характеристика.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Комплексният анализ на всички доказателства формира за съда извод, че обвинението е ДОКАЗАНО по несъмнен начин.

Авторството на престъплението се установява категорично от самопризнанията на подсъдимия, които кореспондират и се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които установяват предмета на посегателство, времето и начина на извършване на деянието.

Така подс.М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК – в периода от м. февруари 2024 г. до м. декември 2024 г. в с. Хърсово, общ. Самуил, обл. Разградска, след като е осъден с Решение № 272/28.11.2023г. по гр.дело № 20233310100445 по описа за 2023 г. на РС - Исперих, влязло в законна сила на 28.11.2023г. да издържа свой низходящ – малолетното си дете С. С. С., родена на 07,05,2016 г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лева, платима чрез неговата майка и законен представител М. М. М., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 12 месечни вноски за периода от м. декември 2023 г. до м. ноември 2024 г., включително, в общ размер на 3000,00 лева.

От обективна страна елементите на деянието са налице както следва – подсъдимият е бил осъден да издържа свой низходящ – детето С. с влязло в сила решение на РС – Исперих и въпреки, че е получавал доходи през процесния период, той не е изпълнил задължението си да изплаща издръжка на детето си чрез неговата майка и законен представител М. М., в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 12 месечни вноски. Действително от събраната информация в хода на наказателното производство не се установяват активни трудови договори на подсъдимия за процесния период, но обстоятелството дали подсъдимия реализира доходи не е елемент от състава на престъплението. Самият той твърди, че е работел „на частно“ и е получавал заплащане. Освен това съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Колкото до наведените от защита твърдения, че през част от процесния период подсъдимият е бил с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и това го поставяло в обективна невъзможност да заплаща издръжка, следва да се отбележи следното: Безспорно по делото се установи, че спрямо С. М. е била взета такава мярка за неотклонение, но същата е отменена на 28,03,2024 г., т.е. тя е ограничавала свободата на подсъдимия само през първите два месеца на процесния период, след което той е бил освободен. В следващите 10 месеца С. М. е имал възможност да работи, да реализира доходи и да изплаща дължимата издръжка на дъщеря си, но той не е сторил това.

Общата сума на дължимата издръжка за посочения период възлиза на 3000 лв. Към момента на образуване на досъдебното производство, а и към момента на приключване на съдебното следствие, тази сума не е била заплатена от подсъдимия.

От субективна страна подсъдимият е действал със знание за общественоопасния характер на извършеното от него деяние и желание за настъпване на неблагоприятните последици от него, с оглед на което съдът възприема виновно неговото поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия. Знаел е, че е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете, но въпреки това той не е изпълнил задължението си.

В тази връзка съдът не споделя възраженията на защита, направени в хода на пледоариите, за липса на умисъл при неплащане на дължимата издръжка. Цялостното поведение на подсъдимия, включително и в хода на настоящото производство, посочва, че той е бил наясно със задължението си да заплаща издръжка на малолетното си дете, но въпреки това не го е сторил. Действително той е търпял мярка за неотклонение, когато е прекратен брака между него и съпругата му и е бил осъден да заплаща издръжка на детето 2

С., но С. М. е присъствал лично в съдебно заседание по бракоразводното дело и е подписал споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие, т.е. той се е съгласил с всички клаузи на споразумението, включително и с клаузата за издръжка. В тази връзка неотносими към предмета на спора са възраженията на защитата за обтегнати отношения между бившите съпрузи, които в последствие били довели и до сезиране на правоохранителните органи от страна на св. М. за неизпълнение задълженията на бащата да заплаща издръжка на дъщеря си. Личните отношения между родителите на детето не са оправдание за неизпълнение на задължения, вменени с влязло в сила съдебно решение. В крайна сметка към момента на подадения от св. М. сигнал на 04,09,2024 г. С. М. вече е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.

Без значение за съставомерността на деянието са и изразените от защитата съмнения относно вменяемостта на подсъдимия, във връзка с които е поискано възобновяване на съдебното следствие и назначаване на СППЕ. В настоящото наказателно производство не са събрани данни подсъдимият да страда от психично заболяване. Той самият не е правил твърдения в тази насока, такива не са заявявани и от защитата. Наведените доводи за невъзможност на подс. М. да контролира разходването на доходите си, както и за лошите условия, при което живеел, не са от категорията факти, които да навеждат на извод за невменяемост на същия. Колкото до искането да се даде още една възможност на подсъдимия да заплати дължимата издръжка, следва да се отбележи, че съдът многократно му е давал такава възможност до приключване на съдебното следствие, включително и чрез отлагане на съдебни заседания и въпреки обещанията му, той не стори това.

Всички събрани доказателства в своята съвкупност установяват времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние. Доказателствата са непротиворечиви, взаимно се допълват и в цялост разкриват възприетата от обвинението и от съда фактическа обстановка. По несъмнен начин доказват деянието, извършителя и неговата вина.

Предвид изложеното съдът признава подс. М. за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен. Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимият ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на личността си наказание. При определяне на същото съдът отчете следните отегчаващи вината обстоятелства: продължителен период от време, през който не е плащана издръжката, наличие на предходни осъждания. Смекчаващи вината и отговорността обстоятелства - няма.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Отчитайки предходното, съдът му налага наказание в първата алтернатива, при превес на отегчаващите вината обстоятелства, към средата, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, което следва да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим. Видно е от справката за съдимост, че подс. М. е осъждан многократно за други престъпления, включително са му налагани наказания „лишаване от свобода“, които е търпял ефективно – последното такова е по НОХД № 8/2021 г. по описа на РС – Исперих, като наказанието е изтърпяно на 05,05,2023 г. Само няколко месеца по-късно той е осъществил състава и на процесното деяние.