Решение № 253 от 03.11.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20251440100533 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

От Л. К. Д., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., чрез процесуалния й представител адв.М. С. от АК - Враца против „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „ №10, бул.” Д-р Петър Дертлиев „ №25, офис – сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4, е предявен иск както следва:

- иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между станите, че сключеният между ищеца и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:202255877, гр.София договор за потребителски кредит №437811/26.10.2021г., който договор е закупен от ответното дружество с договор за цесия от 02.03.2020г. и Приложение №1 към него от 04.09.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК;

- за признаване на установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23 от ЗПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 4256.85 лева / четири хиляди двеста петдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки /, представляваща задължение по договор за потребителски кредит №437811/26.10.2021г., сключен между ищеца и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:202255877, гр.София, вземанията по който договор е закупен от ответното дружество с договор за цесия от 05.05.2023г. и Приложение №1 към него от 25.03.2025г., както и че не дължи на ответното дружество други лихви и разходи по процесния заем, извън чистата стойност на кредита;

Претендират се и направените по делото разноски;

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

1

В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството на кредитополучател и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, в качеството на кредитодател е бил сключен договор за потребителски кредит №437811/26.10.2021г., по силата на който кредитодателя е предоставил на ответника паричен заем в размер на 1500.00 лева, която сума е била преведена и изтеглена от ищеца на 26.10.2021г..Сочи се, че договорът е бил сключен от разстояние, както и че ищецът не е получил копие от същия и не е бил запознат с условията и клаузите му.Отразено е, че от проведен разговор с представител на дружеството кредитодател при отпускане на кредита, ищецът е разбрал, че следва да върне сумата на десет погасителни вноски от по 180.00 лева.

Сочи се, че служителят на дружеството е уведомил ищеца, че в срок от няколко дни следвало да предостави обезпечение във вид на банкова гаранция или поръчителство с множество изисквания към лицето, както и че ако не представи обезпечение в срок, ще дължал неустойка, която ще се начислявала всеки календарен ден, за който не било предоставено обезпечение.

Счита се, че ищецът не дължи горепосочените суми, тъй като според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7т.12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Счита се, че договорът е сключен при заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, което е основание същият да бъде провъзгласен за недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

Сочи се, че посоченият в договора ГПР е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не били включени разходите за обезпечение на кредита, посочени в договора.Отразено е, че това плащане представлявало заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, а начислените такси били платими и включени в погасителния план на кредита и представлявали печалба на дружеството, тъй като се получавало допълнително възнаграждение.В тази връзка се сочи, че таксите по обезпечението се превръщали в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, като по този начин се надвишавало ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като действителния ГПР бил многократно по – висок.

Сочи се, че в случая, неустойката е била уговорена за обезпечена, като същата излизала извън типичната й функция, като дължима поради неизпълнение на поетите задължения по договора.Отразено е, че същата се дължала дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, което противоречало на същността на неустоечната клауза.Твърди се, че реално се дължала неустойка за неизпълнение не на главно, а на акцесорно задължение, каквото било обезпечението.Сочи се още, че тази клауза била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което на основание чл.21 от ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължало.

Счита се, че клаузата за заплащане на задължение за всеки ден забава, 2 противоречала на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което била нищожна.

Сочи се още, че с предварителното фиксиране на точно определена сума за разходи за събиране на ден, се нарушавало изискването за добросъвестност по чл.143 от ЗЗП и се стигало до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Посочено е, че клаузите нарушавали нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК.

Счита се, че нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания, водело до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците били уредени в чл.23 от ЗПК – заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви, неустойки или други разходи.

Твърди се, че след сключването на кредита ищецът е бил правил редовни вноски, с които е заплатил сумата от 1500.00 лева, с които бил изплатил главницата по заема и предвид недействителността на договора, не следвало да заплаща други суми.

Сочи се, че към настоящия момент задължението по договора за заем е придобито от ответното дружество , което е предприело действия по събиране на вземането чрез многократни телефонни обаждания и изпращане на текстови съобщения / СМС /.Твърди се, че последното обаждане е било от 17.04.2025г., в което служител на ответното дружество е заявил на ищеца, че дължимата към тази дата сума е в размер на 4256.80 лева, която следвало да бъде заплатена до 22.04.2025г., като в противен случай ще бъде започната съдебна процедура за нейното събиране.Отразено е, че на 17.04.2025г. ответното дружество е изпратило текстово съобщение до ищеца / СМС /, с което го е уведомило за размера на задължението към тази дата, настоявайки за неговото заплащане на каса на „ Изи Пей „ ЕАД.

С исковата молба са приложени следните писмени доказателства – разписка за получена сума от 26.10.2021г. и СМС известяване от ответното дружество за размера на задължението.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез юрисконсулт Адалберт Петров е постъпил писмен такъв.Счита се, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан.В тази връзка се сочи, че посоченият в договора ГПР отговарял на изискванията на чл.11, т.10 от ЗПК.Оспорва се като нелогично и невъзможно твърдението в исковата молба, че уговореното в договора обезпечение е следвало да се включи в ГПР.В тази връзка се сочи, че в договора за кредит не е бил предвиден и не е съществувал разход за обезпечение на кредита, следователно нямало как несъществуващ разход да бъде включен в ГПР.Сочи се, че към датата на сключване на кредита, кредитодателят не е знаел и не е могъл да узнае дали ще бъде осигурено такова обезпечение, съответно дали за кредитополучателя ще възникне разход от същото, което правело включването на подобен разход 3 в ГПР невъзможно.Счита се, че ако длъжникът е изпълнил надлежно и точно задълженията си съгласно условията на договора, то предоставеното обезпечение в полза на кредитора щяло да отпадне, а за длъжника не биха били възникнали никакви разходи, свързани със същото.

Сочи с още, че дължимата неустойка е включена в погасителния план с цел осигуряване на прозрачност и информираност на кредитополучателя, като създаде цифрово изражение на дължимата неустойка в случай на неизпълнение на задълженията по договора.Сама по себе си неустойката била несигурен разход и нежелана последица.

Оспорва се твърдението, че неустойката нарушавала императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.Сочи се, че неустойката при неизпълнение не представлявала заплащане на разход, свързан с отпускането на кредита, като в тази връзка се посочва, че обезпечителната функция на предвидената неустойка при неизпълнение, изцяло опровергавала твърдението за характера й на задължителен разход, свързан с отпускането на кредита.

Твърди се още, че неустоечната клауза е била индивидуално уговорена между страните в самия договор, че същата не е била предварително определена и обективирана от кредитора в ОУ, така че да задължава кредитополучателите да се съгласяват с едностранно определения й размер.С оглед изложеното се счита, че неустойката не е била уговорена във вреда на потребителя и че същата не излизала извън типичните й функции.

Счита се, че твърдението в исковата молба за противоречие на клаузата за заплащане на задължение за всеки ден забава с чл.10а, ал.2 от ЗПК е неясно и необосновано, както и че разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е приложима в случая, доколкото същата се отнасяла единствено до заплащането на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита.

Счита се, че доколкото неустойката се дължала поради непредоставяне на уговорено обезпечение, а обезщетението за забава се дължало поради неизпълнение на парично задължение в уговорения срок, то двете обезпечения били дължими на различно правно основание и произтичали от различни правопораждащи факти, поради което чл.33 от ЗПК бил неприложим по отношение на неустоечната клауза и не следвало да ограничава същата по отношение на договорения между страните размер.

По отношение на твърдението, че ищецът е изплатил по кредита сума в размер на 1500.00 лева се сочи, че в информационната система на дружеството нямало постъпили и отчетени плащания по процесния кредит след датата на цесията.Посочено е и че първоначалния кредитор „ Ай Ти Еф Груп „ АД също е потвърдил, че от момента на възникване на процесното задължение до датата на прехвърлянето му не са били извършени плащания по договора за кредит.

Ответното дружество предявава насрещен иск, както следва:

За осъждане на Л. К. Д., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., 4 да заплати на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.” Люлин „ №10, бул.” Д-р Петър Дертлиев „ №25, офис – сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4, следните дължими суми по договор за потребителски кредит №437811/26.10.2021г., сключен между ищеца и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:202255877, гр.София и закупен от ответното дружество с договор за цесия от 02.03.2020г. и Приложение №1 към него от 04.09.2023г.:

- 1500.00 лева / хиляда и петстотин лева и нула стотинки / представляваща неизплатената чиста стойност / главница / на кредита, ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането;

Към отговора и насрещния иск са представени следните писмени доказателства – договор за потребителски кредит №437811/26.10.2021г., сключен между ищеца и „ Ай Ти Еф Груп „ АД и приложенията към него;

Приложение №1 към договор за потребителски кредит №437811/26.10.2021г.; заверено копие от СЕФ; заверено копие на погасителен план към договора; заверено копие от ОУ и справка за дължими и платени суми.

В срока на отговор на насрещния иск ищеца, чрез процесуалния си представител счита, че насрещния иск е недопустим и неоснователен, тъй като ответното дружество нямало правен интерес от предявяването на осъдителен иск.В отговора изрично е посочено, че не се оспорва твърдението, че ищецът е получил в заем сума в размер на 1500.00 лева, както и твърдението, че не е правил вноски по кредита.В заключение е отразено, че ищецът не е дал повод за завеждане на насрещния иск, както и че признава същия, като не следвало да заплаща претендираните от дружеството такси, разноски и юрисконсултско възнаграждение.