Определение № 40525 от 30.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69269/2024
- Вид
- Определение № 40525
- Подписан
- 30.09.2025
- В сила
- 30.09.2025
- Състав
- ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40525 гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110169269 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И.
В. В., чрез адв. Б., срещу „Макроадванс“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД за сума в размер от 96,95 лева, представляваща платена неустойка, поради неизпълнение на договорно задължение за представяне в срок на обезпечение, както и сумата от 24,37 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 26.09.2022 г. до 26.11.2022 г., с които суми ответникът се е обогатил без правно основание за сметка на ищеца. С решение № 13631 от 11.07.2025г. съдът е прогласил нищожността на Договора за потребителски кредит № 178241 от 26.08.2022 г., сключен между страните, но е отхвърлил исковете по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД като погасени чрез плащане, извършено в хода на делото. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е възложил сторените в производството разноски в тежест на ответника.
В срока за обжалване на решението с молба с вх. № 264285 от 04.08.2025 г. процесуалният представител на ответника е направил искане то да бъде изменено в частта за разноските, тъй като ищецът е намалил размера на иска, във връзка с което смята, че за частта, с която съдът бил десезиран, разноски не се дължат, както и защото ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото. Евентуално прави искане адвокатският хонорар да бъде намален под минимума, като мотивира искането си с практиката на СЕС. Моли решението да бъде допълнено, като бъдат присъдени разноски в полза на ответника.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК като препис от молбата за изменение на решението в частта за разноските е връчен на другата страна, която в срок е депозирала становище, в което оспорва основателността на молбата.
1
Съдът след като съобрази направеното искане намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на решението съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай е налице искане за изменение на решението в частта за разноските, доколкото съдът подробно в мотивите си е посочил, че те следва да бъдат възложени в тежест на ответника, като е отчел извършеното признание на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В ал. 2 на чл. 78 от ГПК е предвидено, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай, не са налице предпоставките визирани в този законов текст, поради което съдът намира, че същият е дал повод за завеждане на делото. Както беше посочено в настоящото определение, в исковата молба, въз основа на която е образувано производството, са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на Договора за потребителски кредит № 178241 от 26.08.2022 г. и осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за заплащане на недължимо платени суми по нищожен договор. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковите претенции в осъдителната им част. По-късно с молба с вх. № 163912 от 12.05.2025 г. за разглеждане на делото в отсъствие на ответника, беше отправено изявлението за признаване на исковете, както и бяха приложени доказателства възстановяване на процесните суми. Във връзка с това съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника сумите 96,95 лева, представляваща платена неустойка, поради неизпълнение на договорно задължение за представяне в срок на обезпечение, както и 24,37 лева представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 26.09.2022 г. до 26.11.2022 г. При постановяване на решението беше приложена разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като в хода на делото ответникът възстанови недължимо платеното, с оглед на което исковете бяха отхвърлени.
Допълнително, за да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът недължимо се е обогатил с процесните суми, съдът е следвало да се произнесе и по отношение на валидността на процесния договор. Също така, доколкото беше установено, че ищецът е изплатил общо дължимата сума по кредита в срок, за ответника не е било необходимо да търси вземанията по принудителен ред, поради което не следва да се приема, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприел действия по принудително изпълнение като кредитор.
На следващо място, изрично в мотивите на постановеното решение съдът е съобразил релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, като е присъдил 400,00 лева с оглед фактическата и правната сложност на делото, вместо претендираните 1 800,00 лева. Следва да се отбележи, че настоящият състав е запознат с Решение на СЕС от 25.01.2024г., постановено по С-438/2022, съгласно което съдът не е обвързан от Наредбата на Висшия адвокатски 2 съвет за адвокатските възнаграждения, но счита, че същата поставя определени ценови критерии за предоставените от адвокатите правни услуги, поради което и в настоящия случай същата е ползвана единствено като ориентир при произнасяне по възражението и намаляване на възнаграждението. Взето е предвид, че при разглеждане на делото срещу ответника по предявените искове, процесуалният представител на ищеца е имал активно процесуално поведение и е взел участие в открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2025г. Също така съдът намира, че следва да съобрази както свободата на страните да договарят възнаграждението за търсените и предоставени адвокатски услуги, така и реално извършените процесуално – следствени действия по делото от страна на представляващия ищеца адвокат.
С оглед на горното, искането за изменението на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
При тези съображения и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 264285 от 04.08.2025г. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 13631 от 11.07.2025г. постановено по гр.д. № 69269/2024г., по описа на СРС, 154 с-в, подадена от „Макроадванс“ АД, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3