Определение № 2666 от 21.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2666 гр. София, 21.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000502695 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 24.07.2024 г. на ответника „Банка ДСК“ АД срещу определението от 9.07.2024 г. по гр. дело № 13387/2023 г. на Софийския градски съд, І-13 състав, в частта, с която е отхвърлено искането на същия за привличане като помагач на „Виваком България“ ЕАД.

В жалбата се твърди се, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките за привличане по чл. 219 ГПК, тъй като отговорността по ЗПУПС била обективна и се носи от доставчика на платежната услуга. Поддържа се, че при описаните в исковата молба факти ответникът имал интерес да установи, че служители на третото лице неправилно са издали нова СИМ карта с телефонния номер на ищеца, която е предоставена на неизвестно лице, което е потвърдило процесните платежни операции чрез доставените на същия телефонен номер кодове. Твърди се, че ако се установяват подобни обстоятелства за ответника ще възникне регресна претенция спрямо телекомуникационното дружество за вреди от непозволено увреждане, които се намират с пряка причинна връзка с компрометиране на един от елементите за установяване на идентификация на клиента.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ищецът Ж. Н. Д., редовно уведомен, не взема становище по частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ж. Н. Д. с искова молба от 19.05.2023 г., с която срещу „Банка ДСК“ АД е бил предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за 1 установено, че ответникът дължи на ищеца на осн. чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи вземане в размер на 59 032 лв., ведно със законната лихва от 24.10.2024 г. – датата на подаване на заявленията по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57439/2022 г., № 57440/2022 г. и № 57445/2022 г. на СРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал разкрита разплащателна сметка при ответната банка с активирана услуга за електронно банкиране „ДСК Директ“, чрез която било възможно извършването на онлайн преводи. Идентификацията в електронното банкиране се извършвала чрез въвеждане на потребителско име, парола и еднократен код, получаван чрез SMS на личния телефонен номер на ищеца за потвърждаване на преводите при нареждането им и допълнителен ПИН код. На 31.08.2022 г. ищецът установил, че от банковата му сметка липсвали суми в общ размер на 59 032 лв., като били извършени 12 превода, от които 10 превода на суми от по 4 900 лв. и 2 превода на суми от по 4 950 лв. към сметки на непознати физически лица, разкрити в „Изипей“ АД, което било индиция, че впоследствие са изтеглени на каса. Ищецът незабавно уведомил банката чрез центъра за обслужване на клиенти, за да блокират сметката и да откажат преводите, а същия ден /31.08.2022 г./ депозирал и молба в банков клон в гр. Пловдив. От банката веднага блокирали сметката, но едва след като средствата от нея вече били преведени. Впоследствие подал и сигнал, по който било образувано и наказателно производство. Твърди се, че по времето на извършване на посочените неразрешени платежни операции ищецът имал проблеми с мобилния си телефонен номер, който ползвал при оторизация в интернет банкирането – около 11 ч. на 31.08.2022 г. телефонът му спрял да работи, а след свързване с кол-център на доставчика „Виваком“ му било заявено, че се касае за повредена СИМ карта или повреден телефонен апарат. След като ищецът установил, че причината не е в телефонния апарат, към 14:00 ч. посетил офис на „Виваком“ в гр. Пловдив и му била издадена нова СИМ карта за същия телефонен номер, който ищецът ползвал за оторизация при интернет банкирането. На 1.09.2022 г. след проведен нов разговор с оператор от кол-центъра на „Виваком“ ищецът бил уведомен, че на 31.08.2022 г. в 10:56 ч. за същия телефонен номер била издадена нова /заместваща/ СИМ карта в офис в гр. София, при което СИМ картата в телефона на ищеца била деактивирана, а впоследствие към 14 ч. отново била издадена нова СИМ карта в офис в гр. Пловдив – заявената от ищеца. Твърди, че очевидно ставало въпрос за злоупотреба със СИМ картата за ползвания от ищеца телефонен номер, между 11 и 12:30 ч. на 31.08.2022 г., осъществена в гр. София, чрез която станало възможно извършването на 12 неразрешени от ищеца преводни операции. Твърди, че ответникът не изпълнил редица свои задължения по ЗПУПС, като на осн. чл. 79, ал. 1 от същия закон бил длъжен да възстанови стойността на неразрешените платежни операции.

С отговора от 12.03.2024 г. на исковата молба ответникът „Банка ДСК“ АД е оспорил иска. Заявил е, че е спазил всички изисквания по чл. 78, ал. 1 и чл. 100 ЗПУПС относно установяване на автентичността на платежните операции и е приложила процедура за задълбочено установяване на идентичността на наредителя на всяка операция, прилагайки комбинация от две независими елемента за двуфакторна идентификация – знание само от 2 клиента /на парола на достъп и статичен ПИН код/ и притежание на 6 цифрена динамична еднократна парола /3D парола/, изпращана чрез СМС, която заедно със зададения от клиента ПИН се използва при всяко подписване на платежно нареждане или покупка в Интернет.

Поддържа се, че ако процесните преводи не са били наредени от ищеца, то това би означавало компрометиране на всички елементи /парола, ПИН код и динамичен код/, което би било невъзможно без лични действия от страна на ищеца, които са допуснали /спомогнали/ всичките му защитни характеристики да станат известни на трето лице, което сочи на негова груба небрежност и нарушение на задълженията му по чл. 75 ЗПУПС.

Направено е и искане по чл. 219 ГПК за допускане на привличане като помагач на „Виваком България“ ЕАД – доставчикът на мобилният телефонен номер, който ищецът е заявил във връзка с ползването на електронното банкиране. Твърди се, че ответникът имал интерес да обвърже третото лице с установяване на фактите по настоящото дело с оглед евентуален бъдещ иск спрямо третото лице, ако се установят неправомерни действия или бездействия на служители на третото лице, които се намират в причинна връзка с компрометиране на един от елементите за идентификация на клиента – притежание на СИМ карта за мобилен номер, поставена в устройство на ищеца, до което достъп следва да има само ищеца.

С обжалваното определение от 12.09.2022 г. в обжалваната част СГС е отхвърлил искането за привличане на помагач на ответника, като е приел, че претенцията по ЗПУПС е за отговорност единствено на банката като доставчик на платежни услуги, която нямала интерес от привличането, доколкото мобилният оператор няма интерес да встъпи.

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Според чл. 219, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Съгласно чл. 218 ГПК трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Интерес от встъпването е налице тогава, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице, а според приетото в правната теория[1] и съдебната практика такива хипотези са налице: когато по изключения силата на решението се разпростира и спрямо трето лице; когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице; когато самото трето лице претендира за спорното право, а висящият процес срещу подпомаганата страна създава опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице. Прието е в теорията и, че „докато при встъпването третото лице трябва да има интерес да встъпи, при привличането привличащата страна трябва да има интерес от привличане“, както и, че „привличането се използва, когато третото лице, макар, че може да встъпи като подпомагаща страна, не встъпва, защото се опасява от неблагоприятен изход на делото, при който то ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на мотивите“. Също така е прието, че „привличането е поради това средство за защита и 3 право на привличащата страна“, като чрез него тя цели „при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите“.

По тази причина законовото изискване по чл. 218 ГПК третото лице да „има интерес решението да бъде постановено в нейна полза“ /т.е. на подпомаганата страна/ е налице винаги, когато са налице горните условия. Не е необходимо този интерес да е налице при всяко едно развитие на спора или всяка възможна хипотеза на разрешаване на делото, а е достатъчно да е налице спрямо поне една възможна хипотеза на такъв изход. Ето защо интерес от встъпване/привличане ще има и ако при една от възможните хипотези на разрешаване на спора е възможно в полза на подпомаганата страна да възникне право на иск спрямо третото лице. В подобна хипотеза интересът на третото лице съвпада с този на подпомаганата страна – то има интерес главният иск да се отхвърли, тъй като само това би предотвратило със сигурност възникването на право на обратен иск на подпомаганата страна срещу третото лице. Съществува ли поне една несъмнена хипотеза на изход, при която е налице интерес по чл. 218 ГПК, то това обосновава допустимостта на участието на подпомагаща страна в делото. Ирелевантно за допустимостта на встъпването/привличането е, че при друга /или други/ възможна хипотеза на разрешаване на делото интересът на третото лице може да не съвпада с този на подпомаганата страна, а да е идентичен с този на насрещната страна.

Правният интерес от привличането на трето лице помагач следва да бъде обоснован с конкретни фактически твърдения от страната, която иска това привличане. В конкретния случай подобен интерес следва от изложените от жалбоподателя факти, преценени през призмата на фактическите твърдения, на които се основава предявения осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. При евентуален отрицателен за ответника изход по делото и при наличие и на допълнителни факти /напр. невъзможност на банката да възстанови сумите от получателите на неразрешените преводни операции/ би могло да се обоснове деликтно вземане на ответника спрямо телекомуникационния оператор, тъй като за банката биха възникнали вреди в размер на стойността на присъдените на ищеца суми по настоящото дело. Възникването на подобен обратен иск е възможно, тъй като един от елементите за идентификация на ищеца при ползване на електронно банкиране е свързан с притежание на СИМ карта за мобилен номер, поставена в устройство на ищеца, като доставчик на мобилната услуга е третото лице, чието привличане се иска. Действията или бездействията на служители на този доставчик може да са в причинна връзка с компрометираната сигурност на ползваната от ищеца телекомуникационна услуга. В тази хипотеза ответникът има интерес да обвърже третото лице с установяването на част от фактите по настоящото дело, както и да предотврати негово бъдещо възражение за лошо воден настоящ процес.

Ето защо предпоставките на чл. 219, ал. 1 ГПК без съмнение са налице в тази хипотеза, което е достатъчно за уважаване на искането за привличане. Без значение е, че при други възможни хипотези на изход по спора тези предпоставки не са налице.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени в обжалваната част, като искането за конституиране като помагач на посоченото трето лице – да се уважи.

4

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване – така т. 9 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК – ВКС.