Решение № 387 от 26.11.2021, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Плевен, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно гражданско дело № 20214400500727 по описа за 2021 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от Х.Н.Х. от гр.Плевен, със съдебен адрес в с.гр.Плевен, ул.“Бъкстон“ №5, кантора №30 – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№5067/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от Х-ти гр.с-в съдебно Решение №260475/13.07.2021г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против ответницата Б.И.И. ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен, ул.“Десети декември“№166, иск с правно основание чл.227 б.“в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №******. на нотариус К.М. , с район на действие РС –Плевен, с който Х. Н. Х. е дарил на ответницата Б. И. И. 1/18 идеална част от собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед №*****г. на Изп.д-р на АГКК, с административен адрес в гр.Плевен, ул.**** с предназначение жилищен имот с площ от 72кв.м. с прилежащо избено помещение от 8.00кв.м., таванско помещение,1/35 ид.ч. от общите части на сградата, при конкретни съседи, поради отказ на надарената да му даде издръжка от която се нуждае.

1

Въззивната жалба е изключително подробна, като оплакванията се свеждат до това, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да отмени дарението на недвижим имот, извършено от въззивника в полза на ответницата по въззивната жалба.

Препис от въззивната жалба е връчен на адв. Й.Д.- пълномощник на ответницата по същата - Б.И.И. Писмен отговор не е постъпил.

Страните не са заявили нови доказателствени искания и пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, въззивният жалбоподател Х. Н.Х. поддържа въззивната жалба и излага съображения за неправилност на съдебното решение.

Процесуалният представител на ответницата по въззивната жалба Б.И.

– адв. Й. Д. от АК-Плевен, оспорва въззивната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба, подадена от Х.Н.Х. от гр.Плевен, със съдебен адрес в с.гр.Плевен, ул.“Бъкстон“ №5, кантора №30 – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№5067/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от

Х-ти гр.с-в съдебно Решение

№260475/13.07.2021г.,Е ДОПУСТИМА,като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д. № 5067 /2020г.по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание иск с правно основание чл.227,б.“в“ от ЗЗД – за отмяна на дарение на недвижим имот, предявен от ищеца( понастоящем въззивен жалбоподател) Х.Н.Х. с постоянен адрес в гр.Плевен, срещу ответницата( и ответница по въззивната жалба) Б.И.И.с постоянен адрес в с.гр.

В исковата молба се твърди следното: С нотариален акт №******. на нотариус К.М. , с район на действие РС –Плевен, ищецът Х. Н. Х. е дарил на ответницата Б. И. И. 1/18 идеална част от собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед №*****г. на Изп.д-р на АГКК, с административен адрес в гр.Плевен, ул.**** с предназначение жилищен имот с площ от 72кв.м. с прилежащо избено помещение от 8.00кв.м., таванско помещение,1/35 ид.ч. от общите части на сградата. Дарителят е запазил правото да ползва жилището до края на жимота си, което е уговорено в акта за дарение.

След изповядване на сделката, ответницата е престанала да се интересува от дарителя.

2

Неговото здравословно състояние е влошено поради напредналата му възраст и се нуждае от грижа и лекарства.Пенсията му не е достатъчна за задоволяване на нуждите му.

Ответницата, която е негова внучка не проявява интерес към проблемите му. Предлага исковата молба да послужи като официална покана към ответницата за осигуряване на издръжка, от която се нуждае постоянно, която по размер следва да покрива нуждите му.

Петитумът на исковата молба е съдът да постанови решение, с което на основание чл.227,б.“в“ от ЗЗД да отмени дарението на описания недвижим имот.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

По делото е писмен отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответницата – адв. Й.Д. от АК-Плевен. С него се оспорва предявеният иск.

Заявяват се следните възражения7 Договорът за дарение е безвъзмездна сделка и надареният не поема задължения към дарителя. Създава се само морално задължение за благодарност за направеното дарение. Последното може да се трансформира в задължение за даване на издръжка при настъпването на нови юридически факти –дарителят трайно да изпадне в нужда и да поиска издръжка от надарения. В случая не са настъпили посочените релевантни факти. – Ищецът е запазил правото на ползване върху подарения имот, получава пенсия, не е установена трайна нужда от издръжка.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на икономическа експертиза.

Ищецът Х.Н.Х. е участвал в производството лично и чрез процесуален представител – адв. И.Ц. от АК-Плевен.

Ответницата Б.И.И.е представлявана от адв. Й. Д. от АК.Плевен. В съдебно заседание на 10.06.2021г. се е явила лично и е заявила, че до подаване на иска, ищецът не е искал издръжка, но същата е съгласна да му заплаща определена от него сума или да го подпомага по друг начин.

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното съдебно Решение №260475/13.07.2021г., с което е отхвърлил иска за отмяна на дарение с правно основание по чл.227,,ал.1, б.“в“ от ЗЗД, като неоснователен.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са осъществени фактическите предпоставки на чл.227,ал.1, б.“в“ от ЗЗД.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

Въззивният съд посочва, че обжалваното решение е постановено по 3 допустим конститутивен иск с правно основание по чл.227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД, който е предявен в преклузивния едногодишен срок по чл.227,ал.3 от ЗЗД. Това е така, защото срокът за предявяване на иск тече откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяне, а в случая ищецът се позовава на отказ на ответницата като надарена да даде издръжка, от която се нуждае, но искането за издръжка е направено едва с исковата молба.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.Затова въззивният съд, при условията на чл.272 от ГПК препраща към тях, без да счита за необходимо да ги преповтаря във същия вид.

Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства и направените признания:

С Договор за дарение на недвижим имот, сключен в нотариална форма – нот. акт №******. на нотариус К.М. , с район на действие РС –Плевен, ищецът Х. Н. Х. (понастоящем въззивен жалбоподател) е дарил на ответницата Б. И. И. (понастоящем ответница по въззивната жалба)1/18 идеална част от собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед №*****г. на Изп.д-р на АГКК, с административен адрес в гр.Плевен, ул.**** с предназначение жилищен имот с площ от 72кв.м. с прилежащо избено помещение от 8.00кв.м., таванско помещение,1/35 ид.ч. от общите части на сградата, при конкретни съседи и пр.

Договорът съдържа клауза за пожизнено ползване на подарения имот от дарителя.

С Договор за покупко-продажба на недвижим имот, изразен в

Нотариален акт №1791т.І, рег.№1222, нотариално дело№131/2019г. на същия нотариус К.М. с район на действие РС-Плевен, рег.№376 на Нотариалната камара, ищецът е продал на ответницата 4/18 идеални части от същия жилищен имот, описан по-горе. Този договор също съдържа крауза за пожизнено безвъзмездно ползване на имота от продавача.(л.76 и сл. от първоинстанционното дело);

С договор за покупко-продажба от 2019г., ищецът е продал на неучастващо в делото лице 3/18 от същия имот, при запазено право за безвъзмездно ползване.(л.78)

Ищецът в качеството на дарител по материалното правоотношение е предявил срещу ответницата като надарена, иск за отмяна на дарението на основание чл.227,ал.1,б“в“ от ЗЗД, с твърдение, че последната отказва да му даде издръжка, от която се нуждае.

Спорен е въпросът налице ли са предпоставките на чл.227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарението на недвижим имот, представляващ 1/18 4 идеална част от жилище – апартамент в гр.Плевен?

За да се произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.225 от ЗЗД, договорът за дарение е двустранна безвъзмездна сделка, която създава права само за дарителя и облагодетелства надарения.

Поради това дарението се счита за неотменимо. В разпоредбата на чл.227,ал.1 от ЗЗД обаче законодателят е регламентирал основни три броя основания за отмяна на дарението от страна на дарителя, при настъпване на факти, сочещи на непризнателност от страна на надарения и съставляващи противоправно и неморално отношение към него. Най-често срещаното в практика основание за отмяна на дарение е по чл.227,ал.1,б.“в“ от ЗЗД, на което е предявен и настоящия иск, а именно - отказ на надарения да даде на дарителя издръжка, от която се нуждае. При това основание моралното задължение на надарения се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства.

Разпоредбата е ясна и поради нейната неизменност от приемането на ЗЗД( а в същата редакция е съществувала и в предходен нормативен акт), съдебната практика е стабилна и непротиворечива, като приема, че предметът на доказване е кумулативното наличие на следните предпоставки три предпоставки: 1.Дарителят да се нуждае от издръжка; 2. Да е поискал такава от дарения; 3.Дареният да е отказал.

Установени са следните критерии за преценка наличието на горните предпоставки, както следва:

1.Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поК. или към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото. Нуждата от издръжка по смисъла на чл.227 ал.1 б.“в“ ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани - повишени или намалени; трябва ли да се прибавят средства за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество.