Решение № 1081 от 30.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. Пловдив, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330112221 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Мъни Плюс Мениджмънт” ЕАД, ЕИК 206613478, /правоприемник на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 201284228 против В. М. Л., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че между страните бил сключен на 29.04.2020 г. Договор за потребителски кредит № ****/29.04.2020 г.. Съгласно договора ищецът предоставил на ответника паричен кредит за сумата от 3920 лева за следните цели, посочени в чл. 7 от договора: 2986.63 лева – сума за погасяване на съществуващи задължения на потребителя към трети лица – негови кредитори, подробно описани в чл. 7, б. „а“ от договора, 513.57 лева – сума за текущи нужди на потребителя, съгласно чл. 7, б. „б“ от договора, 420 лева – сума за финансиране на дължима в деня на сключване на договора – такса за оценка на риска, финансирана от кредитора за сметка на потребителя, съгласно уговореното в чл. 7, б. „в“ от договора.

Твърди се, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 7.2 от договора и е предоставил на ответника сумата по кредита в общ размер на 3920 лева, от които: сумата от 2986.63 лева – сума за погасяване на съществуващи задължения на потребителя към трети лица – негови кредитори, която била усвоена, съгласно чл. 7, б. „а“ по посочените банкови сметки на третите лица и сума в размер на 513.57 лева– за текущи нужди на потребителя, усвоена от потребителя по посочената от него банкова сметка. Сочи, че сумата за еднократно такса за оценка на риска била усвоена служебно от кредитора за сметка на потребителя, както страните се били договорили в чл. 7, б. „б“ от договора. Твърди още, че съгласно чл. 11.4 от договора, общият размер на задължението, което потребителят се задължил да върне за срока на договора е в размер на 5120.10 лева, при лихвен процент – 25.28 % и ГПР – 48.53 %, като общодължимата сума от потребителя в края на периода сума от 5120.10 лева включвала по пера: 3920 лева /в т.ч. за такса за оценка на риска/; 893.90 лева – договорна възнаградителна лихва, дължима съгласно чл. 8 от договора и 306.20 лева – обезщетение за неизпълнение по чл. 18 от договора.

1

Съгласно чл. 11.6 от договора, потребителят се задължил да върне получения паричен заем, ведно с договорна възнаградителна лихва, на двадесет месечни вноски, като падежът за плащане на последната е 20.12.2021 г.

С уточняваща исковата молба, молба, сочи, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, а исковите претенции са за падежиралите към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, вноски по погасителния план.

Ответникът дължал сума в общ размер на 793.89 лева – главница, представляваща пет броя незаплатени месечни погасителни вноски по главницата по кредита, дължими по погасителния план за периода от 21.09.2020 г. – 20.01.2021 г.; сумата от 304.26 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 21.09.2020 г. до 20.01.2021 г., дължима на основание чл. 8 от договора, както и сумата от 25.38 лева - мораторна лихва върху непогасената главница, за периода от 21.09.20 г. до 04.02.2021 г.

Сочи, че ответникът, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, бил заплатил първите 4 броя месечни вноски по посагителния план, след което е преустановил плащанията по кредита, като общо платената сума била в размер на 1029 лева, платена в периода от 20.05.2020 г. до 20.08.2020 г.

Поради липсата на погасяване, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1348/08.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 2295/2021 г. по описа на ПРС, ІІІ бр. с., за следните суми: 898.89 лева – главница за периода 21.09.2020 г. – 20.01.2021 г.;

304.16 лева – просрочена договорна възнаградителна лихва за периода 21.09.2020 г. – 20.01.2021 г.; 76.08 лева – част от обезщетение за неизпълнение на договора – чл. 18; 25.38 лева – лихва за забава по чл. 17 от договора за периода от 21.09.2020 г. до 04.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се за уважаване на претенциите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1348/08.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2295/2021 г. по описа на ПРС, ІІІ бр. състав, с изключение на вземането в размер на 76.08 лева – част от обезщетение за неизпълнение на договора – чл. 18 от договора.

С Определение от 16.09.2021 г., производството е прекратено частично по отношение н а искът за главница за разликата над 793.89 лева до 898.89 лева, за периода от 20.09.2020 г. до 20.01.2021 г., на основание чл. 232 ГПК.

Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на предявените искове.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на текстовата част на шрифта му е по-малък от 12.

Освен това, твърди, че при сключване на договора са нарушени разпоредбите на ЗПК, а именно: чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен начин на изчисляване на ГПР, както и нямало яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.

Твърди, че в ГПР не е включена определената в договора неустойка, както и т.нар.

„еднократна такса за оценка на риска“, поради което е допуснато нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и клаузата за ГПР е нищожна, а оттук е нищожен и договора на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Освен това, излага доводи, че предвидената в договора неустойка, е нищожна, като уговорена в нарушение на добрите нрави, както и е прекомерна. Твърди и, че клаузата за неустойка е недействителна и на допълнително основание по чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин 2 се надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречала и на чл. 33 ЗПК, според която кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, а не и на допълнителни разходи.

Навежда доводи, че тъй като договорът е недействителен, то съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща единствено заемната сума. Тъй като исковата молба, обаче, била заявена на договорно основание, искането е да се отхвърлят предявените искове изцяло. В случай, че съдът присъди неплатената част от главницата, искането е от претендираната главница да бъде приспадната вече платената сума по кредита.

Счита, че не дължи заплащането на сумата от 304.26 лева – възнаградителна лихва, поради недействителност на договора.

Счита, че не дължи и заплащане на сумата от 25.38 лева за заявения период, тъй като при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата, каквато преди датата на заявлението нямало.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 1348/08.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2295/2021 г. на РС Пловдив, ІІІ бр. с-в., е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 898.89 лева – главница за периода 21.09.2020 г. – 20.01.2021 г.; сумата от 304.16 лева – договорна лихва за периода 21.09.2020 г. - 20.01.2021 г.; сумата от 76.08 лева – част от обезщетение за неизпълнение на договора; сумата от 25.38 лева – обезщетение за забава за периода 21.09.2020 г. – 04.02.2021 г., произтичащи от договор за паричен заем № 455 от 29.04.2020 г., сключен между „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД и длъжника; ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 05.02.2021 г. до окончателното плащане, както и разноските в заповедното производство в размер на 26.10 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

Страните по делото не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ****/29.04.2020 г. С посочения договор на ответника е предоставена заемна сума в общ размер на 3 920 лева, формиран от следните компоненти: 2986.63 лева – сума за погасяване на съществуващи задължения на потребителя към трети лица – негови кредитори, подробно описани в чл. 7, б. „а“ от договора, 513.57 лева – сума за текущи нужди на потребителя, съгласно чл. 7, б. „б“ от договора, 420 лева – еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора за сметка на потребителя, съгласно уговореното в чл. 7, б. „в“ от договора. Уговорена е договорна лихва с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 25.28 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.53 %. Заемателят се е задължил да върне сумата на 20 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 255.92 лева, като общият размер на всички плащания е записан на 5120.10 лева., с дата на първа погасителна вноска: 20.05.2020 г. и последна погасителна вноска: 20.12.2021 г. Съгласно чл. 15.1 от договора, Потребителят се задължава, в срок от 3 работни дни след сключването на договора, да представи на Кредитора, оригинален документ, наричан „документ за доходите“, съдържащ подпис и печат на издалите го лица и/или компетентни органи (служебна бележка, подадена данъчна 3 декларация, сключен договор и др.), удостоверяващ пълния размер на декларираните доходи от страна на Потребителя, в представената молба за оценка на кредитоспособността на Потребителя, използвана при оценка за кредитоспособността и по настоящия договор.

Според чл. 18 от договора, страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Потребителя, посочено в чл. 15 ще причини на Кредитора вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие по погасителните вноски, дължими от страна на Потребителя в договорените размери. В случай, че Потребителят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл. 15, същият дължи на Кредитора заплащането на извършените разходи от страна на Кредитора в общ размер на 306.20 лева.

От представените по делото доказателства – платежни нареждания за кредитен превод /л.18-20/, че на ищецът е предоставил на ответника сума по кредита в общ размер на 2986.63 лева – преведени на 29.04.2020 г. суми за погасяване на съществуващи задължения на потребителя към трети лица – кредитори на ответника, както и сумата в размер на 513.57 лева– за текущи нужди на ответника, преведени му по банковата сметка, посочена в чл. 7.2 от Договора за кредит.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, по което в.л. е посочило, че заемът в размер на 3920 лева (главница – 3500 лева и такса за оценка на риска – 420 лева) е усвоен изцяло по банков път на 29.04.2020 г. в.л. установява също, че ищецът „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД прилага следния погасителен план, както следва: 20 месечни вноски, първата с падежна дата: 20.05.2020 г., а последната: 20.12.2021 г., с размер на вноската – първата в размер на 257.62 лева, а останалите по 255.92 лева, от които главница в общ размер на 3500 лева; лихва в общ размер на 893.90 лева; такса за оценка на риска – в общ размер на 420 лева; неустойка по чл. 18 – в общ размер на 306.20 лева, като общият размер на всички плащания е 5 120.10 лева. в.л. установява още, че по заема са внасяни суми от страна на ответника в общ размер на 1 029 лева, като със сумата от 596.54 лева е погасена главница; със сумата от 283.60 лева е погасена договорна лихва; със сумата от 84 лева е погасена такса; със сумата от 61.71 лева е погасена неустойка; със сумата от 3.15 лева е погасена начислена лихва за забава. в.л. установява още, че към датата на депозиране на заявлението в съда по чл. 410 ГПК – дължимите суми по Договора за потребителски кредит № ****/29.04.2020 г. за периода от 20.09.2020 г. до 20.01.2021 г., възлизат на 793.89 лева – главница, 304.16 лева – възнаградителна лихва, 105 лева – такса за оценка на риска, 76.08 лева – неустойка по чл. 18 и 16.49 лева – начислена лихва за забава. в.л. установява още, че към датата на подаване на заявлението в съда по чл. 410 ГПК, процесният кредит не е обслужван редовно, като е имало забавяне в плащания на вноските по кредита.