Решение № 558 от 27.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Цветомир М. Минчев

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100500190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 18339 от 11.10.2024 г. по гр.д. № 66330/2023 г. Софийски районен съд, 43 състав признал за установено по предявения иск с правно основА.е чл.124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на Ю. Д. Р., ЕГН **********, че А. И. К., ЕГН **********, е собственик на следните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Банкя, ул. ********, с площ от 491 кв. м, трайно предназначение на територията: урбА.зирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: ***, ***, ***, номер по предходен план: 11, квартал: 6, парцел: IV, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***; 2.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Банкя, ул. ********, с площ от 380 кв. м, трайно предназначение на територията: урбА.зирана, с начин на трайно ползване:

1 незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор:

***, ***, номер по предходен план: 11, квартал: 6, при съседи: ***, ***, ***, *** и

***, въз основа на наследствено правоприемство и осъществено непрекъснато давностно владение в продължение на повече от 10 години. На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 3 418.89 лева – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Ю. Д. Р., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Л. Д. от САК, който го обжалва изцяло с оплаквА.я за недопустимост, евентуално – за неправилност. Решението било недопустимо като постановено по недопустим иск предвид наличието на влязло в сила и надлежно вписано решение по гр.д.

№ 8071/1996 г. на СРС, 52 състав, с което спорът относно собствеността на процесните имоти бил вече разрешен със сила на пресъдено нещо. Евентуално поддържа, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. От събрА.те гласни доказателства не се установило по безспорен начин спокойно, безспорно и явно владение на процесния имот от страна на наследодателката на ищцата и от самата ищца. Свидетелските показА.я били противоречиви в някои части, напр. вида на оградата, наличието на ток и вода в имота, което следвало да разколебае убеждението на съда. Неправилно районният съд приел, че ищцата е установила непрекъснато и явно владение на имота повече от 10 години и уважил иска. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли иска.

Въззиваемата страна А. И. К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата по подробно изложени съображения и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевирА.те оплаквА.я, а служебно следва да огрА.чи проверката си само за валидност, допустимост на 2 решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователен е доводът в жалбата решението да било недопустимо предвид забраната, установена в чл. 299 ГПК. Приетите по делото влезли в сила решения, постановени по първа и втора фаза на съдебна делба по гр.д. № 8071/1996 г. на Софийски районен съд, 52 състав, не могат да обосноват извод за недопустимост на предявените по настоящото дело искове. СтрА. по делбеното дело са били З.Д.П. и Ю. Д. Р.. Ищцата, респ. нейните праводатели не са били страна по това дело, поради което и субективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията не се разпростира спрямо ищцата – чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Нещо повече – именно наличието на тези решения и извършеното вписване в АВ – СВ обосновава наличието на правен интерес за ищцата от предявените установителни искове за собственост върху процесните два поземлени имота.

С оглед оплаквА.ята в жалбата въззивният съд намира решението и за правилно по следните съображения:

От приетия нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 8, том I, рег. № 1804/1990 г. на нотариус при Софийска нотариална служба към Втори районен съд се установява, че на 08.01.1991 г., въз основа на постановление от 26.12.1990 г., издадено въз основа на извършена обстоятелствена проверка съгласно чл. 483 ГПК (отм.), Н.И. Р.а е призната за собственик на празно дворно място от 516 кв. м, съставляващо парцел IV-11 от кв. 6 по плана на гр. Банкя – София, при съседи: улица, парцел II-11, парцел III-11 и парцел V-293.

От приетия нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, том IX, дело № 1550/1990 г. на нотариус при Софийска нотариална служба при II-ри районен съд се установява, че Н.И. Р.а дарила на дъщеря си В. И. К. празно дворно място в гр. Банкя, София, съдържащо 450 кв. м, съставляващо парцел III-11 в кв. 6 по плана на гр. Банкя, София, при съседи: от две стрА. улици, парцел IV-11 и имот с пл. № 11.

От приетите две удостоверения за наследници се установява, че Н.И. Р.а е починала на 20.06.1995 г., като е оставила за наследник по закон В. И. К. – дъщеря; Последната е починала на 23.05.2018 г. и е оставила за наследник по 3 закон ищцата А. И. К., дъщеря.

Видно от приетите две скици на поземлени имоти, имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1813/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Банкя, ул. ********, с площ от 491 кв. м, е с номер по предходен план 11, квартал 6, парцел IV; имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Банкя, ул. ********, с площ от 380 кв. м, е с номер по предходен план 11, квартал 6.

Приети по делото са влезли в сила съдебни решения, постановени по първа и втора фаза на съдебна делба по гр.д. № 8071/1996 г. на Софийски районен съд, 52 състав. Съделители по делото са били З.Д.П. и Ю. Д. Р., наследници (съпруга и син) на Д.И. Р., починал през 1987 г., а предмет на делба са пет празни дворни места, сред които и парцел III-11 от кв. 6 по плана на гр. Банкя, с площ от 516 кв. м, и парцел IV-11 от кв. 6 по плана на гр. Банкя, с площ от 450 кв. м. С решението по извършване на делбата двата парцела са поставени в дял на Ю. Д. Р..

Свидетелката А.Б. установява: Познава ищцата, познавала и майка й и баба й. Била приятелка на майката на ищцата. Знае процесните имоти, намират се в гр. Банкя, на ул. „Ю. Гагарин“. Това били два имота, но оградени с обща ограда, общо около 1 000 кв. м. Имало врата, която е обща за двата имота и която се заключвала с катинар. Мястото било на ъгъл и оградено от четири стрА., вътре имало фургон. Имало и орех и череша. В периода след 1995 г. и до 2018 г. свидетелката посещавала имота заедно с майката на А. много често, поне няколко пъти в годината. Ходели там да берат орехи, череши, на пикник.

След като починала майката на А. свидетелката ходила в имота по повод прехвърляне на партидата на имота. Посетили го заедно с ищцата и за да видят в какво състояние е. Било малко обрасло с трева и около две седмици по-късно извикали хора да го окосят. След смъртта на майката на ищцата последната продължила да плаща данъци за имота, преди това ги плащала майка й. А. й споделяла, че посещава мястото с приятели. Викала хора, които да косят тревата. Според свидетелката имотът е владян безпрепятствено и не знае през годините да са имали спорове за собствеността му с трети лица.

Знае, че една част от имота е придобита по давност, а друга част – чрез 4 дарение. Оградата откъм ул. „Ю. Гагарин“ била от телена мрежа, входната врата била метална. Оградата от другите две стрА. също била от телена мрежа. В имота имало ток, за вода не си спомня. След смъртта на майката на А. през 2018 г. свидетелката не ходела толкова често до мястото. На вратата имало катинар. Никога не бил разбиван и нямало посегателства.

Свидетелят Ц.В. познава ищцата, познавал и майка й. От 2010 г. до около 2015 - 2016 г. посещавал имота поне веднъж годишно. Ходел там с майката на А. да й помага за почистването на дворното място, да берат череши и орехи. Имотът бил с площ от около 1 000 кв. м, незастроен, ограден от всички стрА., с фургон в единия му край. Откъм двете улици бил ограден с мрежа, от лявата пак с мрежа, а от четвъртата имало тухлена ограда около метър и нещо – дувар. В имота имало кладенец, за ток не знае. След 2020 г. ходел в имота с ищцата. Знае, че са два имота, но нямали ограда помежду си и били по този начин откакто свидетелят бил там за първи път през 2010 г. Тъй като ищцата искала да продава имотите, пуснали удостоверение за тежести и тогава разбрали, че има вписано решение за делба. Мястото се ползвало от семейството за отдих и като се преминава покрай него се виждало, че се стопА.сва, а не е пусто. Откъм ул. „Ю. Гагарин“ имало широка порта, през която може да мине автомобил, а откъм другата улица – малка единична порта, срещу която бил фургонът. И двете порти се заключвали с катинар.

Съдът кредитира показА.ята на свидетелите като достоверни, преки и кореспондиращи със събрА.те по делото писмени доказателства.

С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира за неоснователни доводите в жалбата за неправилност на решението, които се свеждат до това, че по делото не се установило по безспорен начин спокойно, безспорно и явно владение на имота от страна на наследодателката на ищцата и от самата ищца, тъй като свидетелските показА.я били противоречиви в някои части и от тях не се установили правнорелевантните факти.

Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно (фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а изразяват воля трайно 5 да се държи вещта), непрекъсвано (чл. 81 ЗС), спокойно (да не е установено с насилие), явно (не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец), несъмнително. Владението е съмнително, ако не може със сигурност да се каже дали действително владелецът упражнява фактическа власт или дали наистина има намерение да държи вещта като своя. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака – упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Съгласно чл. 69 ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съгласно практиката на ВКС (решение № 50094 от 21.10.2022 г. по гр. д.

№ 4321/2021 г., ІІ ГО, решение № 722 от 04.12.2024 г. по гр. д. № 940/2024 г., І ГО, решение № 50114 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 5019/2021 г., ІІ ГО, решение № 50121 от 16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/2021 г., І ГО и др.), владението е явно когато се упражнява по начин, разкриващ ясно намеренията на владелеца да държи вещта като своя и позволяващ на всеки заинтересуван да научи за упражняваната фактическа власт. Следователно владението се квалифицира като явно когато се осъществява чрез действия, които могат да станат достояние на трети лица, включително собственика или предишния владелец, възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с предвидените в закона способи предявяване на иск за собственост от собственика на имота или иск за защита на владението от предходния владелец. Това следва от правния принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. За да е годно да породи последиците на придобивната давност, владението следва да се осъществява по начин, който да позволи на третите заинтересовА. лица не само да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е конкретното лице, което владее имота;

Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b153b63-02ae-42a3-a5e1-49be5231bf01