Решение № 100 от 26.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Велико Търново, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Любка Милкова

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500945 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. С. И., чрез процесуален представител адв. М. И. от ВТАК срещу Решение № 1130/18.09.2023 г., постановено по гр. дело № 2658/2022 г. по описа на ВТРС в частта, в която съдът приема за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 650 лв., представляваща главница на основание сключен между страните договор за потребителски кредит „Екстра” № 115648/09.06.2021 г. ; сумата от 175 лв., представляваща договорна лихва за периода 09.07.2021 г. – 09.03.2022 г. ; сумата от 53,64 лв. – законна лихва за забава за периода 10.07.2021 г. – 01.06.2022 г. ; законна лихва за забава върху главницата, считано от 06.06.2022 г. до окончателното заплащане на главницата, включително и в частта за разноските.

С въззивната жалба прави оплакване за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на първоинстанционното решение в обжалваната част с мотиви идентични с изложените в отговора на исковата молба. Моли за неговата отмяна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК противната страна оспорва въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

1

Настоящият състав приема жалбата за редовна от външна страна и процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 258, ал. 1 ГПК.

След анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Велико Търново е сезиран със заявление от „Кредит Инс” АД, гр. София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против С. С. И., по което е образувано ч.гр.д. № 1461/2022 г. по описа на ВТРС и приемайки, че са налице предпоставките е издал заповед за изпълнение. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, а заявителят „Кредит Инс” АД от своя страна е предявил установителен иск, предмет на настоящия спор.

В исковата молба ищецът "Кредит Инс" АД гр. София, твърди, че е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции, като основната му дейност е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми. Договорът за кредит се сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване изискванията на съответните закони. Поддържа се, че ответникът С.

И. кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване. В резултат на подадената заявка и предоставените данни, с него се е свързал служител на ищцовото дружество, като И. съответно е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 650 лева. След обработване на данните кредитът бил отпуснат, като с ответника по електронен път бил сключен Договор за потребителски кредит "Екстра" № 115648/09.06.2021 г. и сумата била преведена чрез системата е-рау и получена от ответника срещу представена лична карта от офис на "Изипей" АД.

Съгласно условията на сключения договор кредитополучателят поел задължение да върне предоставения кредит от 650 лева с договорна лихва в общ размер на 175,50 лева и уговорена такса "Гарант" в размер на 453,38 лева, платими ведно с главницата на 9 равни месечни вноски, всяка от по 142,10 лева. Сочи се, че по кредита не е погасена нито една вноска. Поддържа се в исковата молба, че освен посочените в договора главница и лихва, са начислени вноски по такса "Гарант", както и законна лихва върху дължимата сума за забава за периода от 10.07.2021 г. – 01.06.2022 г. Към исковата молба са представени писмени доказателства. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител – адв. Бисерка Божкова от ВТАК, в който се изразява становище за недопустимост на иска и евентуално за неоснователност. Навежда доводи, че липсва възникнало валидно правоотношение между ищеца и ответника. Твърди, че не е водил разговори със служител на „Кредит Инс” АД, за да потвърди самоличността си. Сочи 2 още, че не са представени по надлежния ред материали, установяващи възникването на преддоговорни отношения. Отрича да му е изпращан договор, както и да е получавал сума пари. Оспорва съдържанието и авторството на договора.

Въз основа събраните доказателства районният съд е приел, че, ищецът чрез проведеното от него пълно и главно доказване е доказал, че между страните през процесния период е съществувало валидно правоотношение, че ищецът, като страна по последното, е изпълнил поетите задължения, че ответникът не е изпълнил дължимата насрещна престация, същият е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение в негова полза, при условията на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите суми. В тази връзка, съдът е изложил още, че по делото безспорно е установено, че е проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и в срок, по повод депозирано възражение, ищецът е предявил настоящия иск.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 , ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. и чл. 86 от ЗЗД. С иска по чл.

422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник. Спорните въпроси са свързани с това възникнало ли е валидно облигационно правоотношение между страните за сключване на договор за кредит.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че вземането на "КРЕДИТ ИНС" АД произтича от договор за потребителски кредит "Екстра" № 115648/09.06.2021 г., като в конкретния случай се касае за договор за предоставяне на кредит от разстояние. При тези договори освен общия закон - Закона за задълженията и договорите, намират приложение и три специални закона - Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронния подпис. Легална дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В нормата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени и подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като тежестта на доказване на тези факти се носи от доставчика на услугата, съгласно чл. 154 ГПК. Съгласно ал. 2 на същата норма за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се 3 прилага Законът за електронния документ и електронния подпис. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно нормата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Настоящият състав приема, че въпросният договор за потребителски кредит е сключен при спазване на горепосочените изисквания.

Видно е от приложените в първоинстанцинното дело разпечатки от кореспонденцията между страните, че същият се предхожда от заявка за кредит, която обективира желанието на ответника С. И. за неговото сключване. Установява се също така, че в нея се съдържат личните данни на ответника, поради което правилно районният съд е приел, че именно ответникът е договарял с ищцовото дружество. След одобрение на кандидата за предоставяне на заем - на ответника е изпратено на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за паричен заем от разстояние. Същият е потвърдил сключването на договора, като е избрал изпратения от заемодателя линк за потвърждение, с което договорът се счита сключен и сумата е преведена. Сключването е осъществено посредством избиране на изпратена препратка на съответната интернет страница на заемодателя, където заемателят кандидатства за отпускане на заема. Чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора, като следва да се отбележи, че в т. 4. 5. от Общите условия е записано, че с маркирането на полето "Съгласен съм с Общите условия" и натискане на бутон "Потвърди" кандидатът изрично се съгласява с действащите към момента "Общи условия". При одобряването на заемателя на електронната поща на същия се изпраща като линк текстът на договора, в който ясно е отразено, че Общите условия са неделима част от него. Следва също така да се има предвид, че в т. 4. 13. от същите условия е посочено, че с потвърждението на линка към договора се счита, че между заемателя и дружеството има сключен договор за потребителски кредит, което пък от своя страна се явява предпоставка за превеждане на съответната заемна сума чрез системата на ePaу.bg в полза на кредитополучателя.

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е констатирало, че на 09.06.2021 г. срещу предоставяне на документ за самоличност чрез "Изипей" АД ответникът е получил в брой сумата от 650 лева, наредени от ищцовото дружество, като в разписката като основание за плащане е отразено: Договор № 115648/09.06.2021 г. Заключението не е оспорено от ответника, в това число и приложената по делото разписка за получената сума.

4

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че по делото е доказано възникването на валидна облигационна връзка за сключване на договор за кредит посредством средствата за комуникация от разстояние между страните, поради което неоснователно се явява възражението, въведено във въззивната жалба, че такова правоотношение не е възниквало.

На следващо място, сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в редакцията, актуална към датата на сключването му. В този случай, съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора.

Анализирано, съдържанието на процесния договор за кредит, обуславя извода, че формално е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1- 9 и т. 11 ЗПК, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, размер на лихвения процент, който в случая е фиксиран за целия срок на договора, условия за издължаване на кредита - брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 1 2 до т. 26 ЗПК.

Разпечатката съдържа 33 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b1538ff-9e11-4850-b235-351df2b76af9