Решение № 567 от 07.05.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Русе, 07.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело № 20214520106843 по описа за 2021 година

Ищеца АН. СТ. К. твърди, че на 14.03.2021г. вървяла по ул. „Т***“ в гр. Русе и в близост до кръстовището с ул. „Р****“, от дясната страна, в посока Халите, се спънала в надигнати плочки на тротоара и ударила главата си. Имала силни болки, световъртеж и гадене. С чужда помощ успяла да стане и да се придвижи до дома си. Поради удара в главата се наложило да си направи „скенер диагностика“. След падането на дясната буза й се образувало кръвонасядане с размери 13,5х8,5 см, което обхванало челото, клепача и скулата.

При падането си счупила очилата. Физическото й възстановяване продължило около три месеца но продължавала да изпитва болки и страдания и към момента на депозиране на исковата молба (16.12.2021г.) Тротоарът на който ищцата се спънала и паднала не бил ремонтиран. Налага й се ежедневно да минава по него със страх, че отново може да падне и да получи по сериозно увреждане. Това я кара да се движи по пътното платно, което също е рисково. В резултат на падането и удара в главата ищцата претърпяла вреди изразяващи се в световъртеж и гадене, кръвонасядане в дясната част на главата обхващащо бузата, челото, клепача и скулата, подутина на дясната вежда и под дясната скула. Продължително време изпитвала болки и се страхувала от ново падане.

Ищцата счита, че ответникът- Община Русе, като собственик на тротоара, на който се е случило падането, носи отговорност за неговата поддръжка, поради което А.К. иска ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 215 лева изразяващи се в разходи за възстановяване на счупени очила, разходи за „скенер диагностика“ и разходи за съдебномедицинско освидетелстване.

1

Община Русе оспорва иска. Навежда доводи за недоказаност на претенцията. Възразява срещу размера на претенцията за неимуществени вреди, който намира за прекомерен. Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Правна квалификация на правата претендирани от ищеца и на насрещните права и възражения на ответника:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД- за обезщетяване на вреди от юридическо лице поради неизпълнение на задължения, които са му вменени по закон.

Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. За да направи правната квалификация на иска и за разграничаване от претенцията по чл.50 от ЗЗД съдът изхожда от указанията дадени в т.3 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС. Съгласно посоченото постановление когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 или чл.49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от свойствата на самата вещ, отговорността е по чл.50 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че падането на ищцата и последвалите негативни последици не са свързани с някакви особени обичайно присъщи свойства на тротоара, по който се е придвижвала, а с факта, че той е бил увреден и по него е имало надигнати плочки, въпреки съществуващото задължение за ответника да поддържа тротоара в добро състояние. Следователно претенцията следва да се квалифицира като такава по чл.49 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД.

От фактическа страна относно механизмът на настъпване на инцидента съдът намира за установено следното:

Около средата на месец март 2021 година ищцата излязла от дома, в който живее на ул.

Р**** в гр. Русе заедно със свидетеля К. Т. на пазар, като двамата излезли през изхода към улица „Т***“. На тротоара имало липсващо дърво, чието място е запълнено с парчета тротоарни плочки, които на места изпъкват и са по-високи. Внезапно ищцата се спънала и паднала, в който момент свидетеля Томов бил на не повече от два метра от нея. Ищцата била много уплашена, главата й опирала в земята, очилата й били счупени. Двамата се върнали обратно в дома като ищцата казала че й се гади и кръвното й налягане след измерване се оказало повишено. След това двамата отишли с автомобил до болницата и по собствена преценка решили първо да направят скенер. Впоследствие ищцата изпитвала главоболие за неуточнен период. Улицата на която станал инцидента е разбита, като по нея според св. Томов е трудно да се върви, а ремонт не е извършен и към настоящия момент.

При падането ищцата не успяла да се предпази и ударила главата си в земята. Тези обстоятелства се установяват от показанията на св. К. Т., които съдът кредитира, тъй като те кореспондират с другите събрани доказателства и по делото няма доказателства, които да ги опровергават или поставят под съмнение.

По делото е изслушано заключението на съдебномедицински експерт, от което се установява, че ищцата е получила кръвонасядания по челото в дясно, по клепачите на дясна буза, дясна скула и дясно око, както и одрасквания и охлузвания на челото в дясно. Тези увреждания съответстват на падане от собствен ръст и удар в тротоарни плочки, както се 2 описва в исковата молба. При удари в областта на главата е възможно да има главоболие, световъртеж и гадене за различен период от време, който е индивидуален и обикновено е между няколко дни и няколко седмици. В медицинската документация на ищцата вещото лице открива данни за пристъпно главоболие с повишено артериално налягане около година преди инцидента. Не може да се направи обоснован извод за причината за падането на ищцата. Към 23.03.2021г. уврежданията са били в процес на възстановяване, като вещото лице не намира данни, които да сочат, че при А.К. не е настъпило пълно възстановяване.

Няма данни, че тя е получила сътресение на мозъка, включително не се установява такова и от направения скенер. Възрастните хора са с по-бавни реакции и е възможно да паднат и да реагират без да се подпрат.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е обосновано, кореспондира с другите събрани доказателства и по делото няма доказателства, които да го опровергават или поставят под съмнение.

От правна страна по отношение на отговорността на ответника съдът намира следното:

Ищецът претендира обезщетение за вреди, които са произлезли от неизпълнение на задълженията на ответника да поддържа тротоарите към общинските пътища. При така заявените факти и при служебното задължение на съда да даде правна квалификация по делото съдът намира, че релевантни са следните правни норми от Закона за пътищата, на който закон ищецата се позовава: чл. 31 от ЗП- „Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините“ чл.5 от ЗП- „ Пътищата (пътната инфраструктура) имат следните основни елементи: 1. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) обхват на пътя;

2. пътни съоръжения;

3. пътни принадлежности.

(2) Обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата.“ Съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗП: 2- "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.

Безспорно е между страните, че инцидентът се е случил на тротоар към общински път по смисъла на чл.3 и чл. 8 от ЗП.

Съдът намира за установено, че падането на ищцата е станало на тротоар, който е в увредено, разбито състояние с множество неравности и създава опасности за пешеходците, както и че към днешна дата тротоарът продължава да е в същото състояние. Това състояние 3 на тротоара е резултат от неизпълнение на задължението на Община Русе да поддържа общинските пътища и тротоарите, поради което същата носи отговорност за настъпилите вреди.

Размер на вредите:

Ищцата е направила разноски в размер на 100 лева за образна диагностика на главата, 75 лева за подмяна на стъклата на очила и 40 лева за съдебномедицинско освидетелстване, които суми се явяват имуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент и подлежат на обезщетяване.

По отношение на неимуществените вреди съдът приема за установено, че ищцата е претърпяла болки и страдания в резултат на удар на главата в тротоара, при падане от собствен ръст. Изпитвала е световъртеж, гадене, замайване и уплаха. Възстановяването е станало за неустановен период, който е не по-дълъг от няколко седмици. Съдът съобразява възрастта на ищцата като фактор, който обосновава по-голям стрес и уплаха за последиците от такова падане. При съобразяване на всички изброени обстоятелства съдът счита, че справедливия размер на обезщетението за така очертаните болки и страдания е две хиляди лева.

Съдът намира възражението на Община Русе за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице за основателно. Инцидента е станал на тротоара, пред дома на ищцата, който е разбит и с неравни и изпъкнали плочки много преди инцидента, както и продължава да е в това състояние и до настоящия момент. Ищцата е знаела за състоянието на тротоара, поради което същата е следвало да се придвижва с повишено внимание, при което би избегнала инцидента. За това съдът приема, че поведението на ищцата също е част от причината за настъпването на инцидента, като делът на съпричиняването е ¼, и обезщетенията следва да се намалят съответно- това за неимуществени вреди от 2000 лева на 1500 лева, а това за имуществени вреди от 200 лева на 161,25 лева.

Разноски:

Ищцата предявява искове с общ размер 2715 лева, които се уважават до размера 1661,25 лева а за горницата се отхвърлят. Предвид изхода на делото от направените от ищцата разноски в размер на 850 лева следва да й се присъдят 520,10 лева. Община Русе също има разноски за процесуално представителство в размер на 300 лева от които следва да й се присъдят 116,44 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете. След насрещна компенсация на задълженията за разноски Община Русе следва да заплати на АН. СТ. К. разноски в размер на 403,66 лева. Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Русе, с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” № 6 да заплати на АН. СТ. К., с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Л**“ ** обезщетения за вреди настъпили в резултат на падане и удар на главата на ул. „Т***“ в гр. Русе в близост до кръстовището с 4 ул. „Р****“ на 14.03.2021г, което е настъпило поради неизпълнение на задължението на Община Русе да поддържа тротоарите на територията на общината, както следва:

1500 лева обезщетение за претърпените болки и страдания, като отхвърля иска над уважения размер до предявения размер от 2500 лева.

161,25 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в разходи за образна диагностика на главата, за подмяна на стъклата на очила и за съдебномедицинско освидетелстване, като отхвърля иска над уважения размер до предявения размер от 215 лева;

403,66 лева разноски по делото след насрещна компенсация.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5