Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 476 от 31.07.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 317/2024
Вид
Определение № 476
Подписан
31.07.2024
В сила
21.08.2024
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Варна, 31.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500317 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от С. И. М., чрез процесуалния й представител адв.П.Т., против определение №2013/22.05.2024г., постановено по гр.д.№752/24г. по описа на ВОС, гр.о., с което производството по делото е прекратено и на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№752/24г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявени искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД/евентуален чл.50 от ЗЗД/ и чл.86 от ЗЗД от С. И. М. против УМБАЛ „Света Марина“ЕАД, гр.Варна.В исковата молба и уточняващите такива към нея от 30.04.2024г. и 13.05.2024г. се излага, че ищцата е страдала от лаймска болест и по повод същата е имала оплаквания от болки по тялото, мускулите и ставите, бодежи в лявата гръдна част, чувствала е безсилие и отпадналост.На 03.01.2024г. е постъпила за лечение с диагноза „Лаймска болест“ в Клиника по инфекциозни болести към УМБАЛ „Света Марина“ЕАД с цел венозно вливане на лекарства, текущи контролни изследвания и евентуално допълнително назначени лекарства, с очаквана продължителност на лечението поне 7-10 дни/с възможност за удължаване до 20 дни/, през който период е следвало да бъде под непрекъснато лекарско наблюдение и да получи адекватно лечение, 1 отговарящо на диагностично - лечебния алгоритъм по клинична пътека №99 диагностика и лечение на инфекциозни и паразитни заболявания, предадени чрез ухапване от членестоноги, и при спазване задължителните изисквания, предвидени в Медицински стандарт „Инфекциозни болести“, утвърден с Наредба №6/31.12.2020г. на МЗ.

След приема й, на 03.01. и 04.01.2024г., е проведено част от планираното лечение/прием на венозни и перорални лекарства, посочени в исковата молба/.На 04.01.2024г., около 21ч., ползвала монтираната в стаята, в която била настанена, порцеланова мивка.След приключване ползването й се обърнала, за да се отправи към леглото си, и тогава мивката паднала, спънала я, като се ударила отзад и отстрани по крака й, и се счупила на пода.Ищцата паднала върху парчетата от мивката и те я порязали: в ляво от кръста получила дълбок разрез на мускулатурата, около 6-7 см., три-четири леки открити рани на прасеца на десния долен крайник, прорезна рана отвътре на палеца на дясната ръка и срязан мускул на дланта и сухожилието на палеца.Била е откарана с линейка в спешния кабинет на ответника, находяща се в друга сграда, където й били направени 5 шева на раната на кръста и 10 зашивания на мускула около палеца, след което върната обратно около 24ч., с указания да бъде приведена на 05.01.2024г./петък/ в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Света Марина“ЕАД за последващо оперативно лечение на срязано сухожилие на 1-ви пръст на дясната ръка.Привеждането й е осъществено едва на 08.01.2024г. и на същата дата е осъществена операция по възстановяване на сухожилието.На 09.01.2024г. е била изписана от лечебното заведение.Изписването е извършено от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Света Марина“ЕАД.

В резултат от раните, нанесени от падането и счупването на мивката, претърпяла неимуществени вреди/подробно описани в исковата молба/.Мивката е била прикрепена към стената и се отделила поради неизпълнени задължения на собственика или лицата, под чийто надзор се намира, за нейното качествено обезопасяване, евентуално се е отделила поради свойствата на вещта, които са извън действията на други лица.

Започнатото с приема й на 03.01.2024г. лечение от лаймска болест е прекъснато и след 05.01.2024г. такова изобщо не й е провеждано, или следващото й се лечение по клиничната пътека не е проведено/минималният период е поне 7 дни/.В нарушение на стандарта, при изписването й от болничното заведение е липсвало излекуване или подобрение в състоянието й относно тази диагноза.След изписването си е продължила да чувства болки, диагностицирана е по-късно с артрит при лаймска болест.

За съвкупността от претърпените неимуществени вреди/индивидуализирани в исковата молба и уточняващите към нея физически и емоционални болки и страдания/, получени в качеството й на пациент на ответника, следствие от липсата на качествено, адекватно проведено и завършено лечение от лаймска болест, както и следствие от 2 травмите, нанесени от падане и счупване на мивка в сграда, собствена или под управление на ответника, претендира същият да бъде осъден да й заплати сумата от 25 001лв., предявена като частичен иск, целият в размер на 70 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2024г. до окончателното изплащане.

За да прекрати производството по делото на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е изпълнила дадените й указания да посочи размер на претендираното обезщетение по повод настъпилото увреждане, изразяващо се в противоправно прекъсване на лечението на лаймска болест, и размер на обезщетението от получените травматични увреждания, вследствие на падането върху счупени парчета от мивка, както и защото липсват ясни и безпротиворечиви твърдения, от действия или бездействия на служители на ответника ли се претендират вреди от травматичните увреждания, получени при падането върху счупените парчета на мивката или от свойствата на самата вещ, които твърдения не могат да бъдат заместени в процеса на събиране на доказателства.

Относно липсата на посочени отделни размери на претендирани обезщетения ищцата не спори в частната си жалба, като поддържа, че такива не е необходимо да се сочат, защото първо не могат да се диференцират болките, които са търпени от травмата, и хроничните болки от лаймската болест, и второ, защото основните противоправните деяния са обективно свързани в рамките на 5 дни, а при причиняване на вреди с няколко дейния, които са обективно свързани и осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално, при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния, съответно не е необходимо да се сочи конкретен размер за вредите от всяко деяние.

Действително, постоянна е практиката на ВКС, че обезщетението за неимуществени вреди се присъжда глобално, дори когато ищецът разделя едно противоправно поведение на няколко различни деликта.Тази практика е създадена по повод искове за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление - т.11 от ТР №3/2004 от 22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, решение №216/28.11.2014г. по гр.д.№1604/14г., ВКС, III гр.о.; по повод вреди от публикации в медии - решение №710/19.01.2011г. по гр.д. №1824/09г., ВКС, IV гр.о., решение №164/30.06.2016г. по гр.д.№5255/15г., ВКС, IV гр.о., както и за няколко различни телесни повреди, причинени с едно увреждащо действие - решение №459/06.12.2012г. по гр.д.№1548/11г., ВКС, IV гр.о.Както е прието в решение №204/12.06.2015г. по гр.д.№7046/14г., ВКС, IV гр.о. и решение №90/12.10.2022г. по гр.д.№4641/21г., ВКС, I гр.о., в случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния, но ако го е направил, съдът дължи определяне на глобално 3 обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния.Същественото, обаче в горецитираните хипотези е, че се касае за няколко последователно деяния, осъществени в непродължителен период от време, които са обективно свързани помежду си.В настоящия случай няма обективна връзка между от една страна твърдените противоправни деяния/действия и бездействия/ по повод некачественото, неадекватно и недовършено лечение на ищцата от лаймска болест, извършени от служители на ответника, и от друга страна деянията/действия или бездействия/ на други негови служители, в резултат от които е паднала мивката в стаята, в която е била настанена ищцата, и тя е получила горепосочените травматични увреждания, или евентуално връзка с естествените свойства на вещта, поради които са настъпили уврежданията.Обстоятелствата, че вредите са настъпили в един общ непродължителен период от време, или, че са все физически и емоционални болки и страдния, не създават такава връзка.Деянията на медицинския персонал по лечението на ищцата от лаймска болест и тези на персонала, отговарящ за поддръжката на сградата, нямат връзка помежду си, поради което и за вредите, произтичащи от различни по вид деяния, нямащи обективна връзка помежду си/макар и за тях да отговаря обективно един правен субект/, претендираните обезщетения следва да бъдат посочени поотделно.Указания за посочване размер на всяка от двете претенции са давани двукратно на ищцата, но и в двете си уточняващи молби, обобщено, тя е сочила, че подобно разграничение не е нужно.Касателно претендираното обезщетение за вреди от травмите, настъпили от падане и счупване на мивката, настоящата инстанция приема, че ищцата е уточнила твърденията си досежно обстоятелствата, от които произтича спорното право, като същите са в условия на евентуалност - ако не се установи, че вредите са резултат от деяния на служители на ответника, то се твърди, че са от специфичните естествени качества на вещта.За тази претенция обаче също не е формулиран самостоятелен петитум, т.е. не са отстранени нередовностите на исковата молба.Във втората си уточняваща молба ищцата, чрез процесуалния си представител, е посочила, че очаква да са изпълнени дадените указания, а, ако евентуално не са, то моли за даване на нови и определяне на нов срок.При двукратно дадена възможност за отстраняване нередовностите на исковата молба с ясно посочени указания до страната, съдът не е имал задължение да дава за трети път идентични указания.

По изложените съображения съдът приема, че ищцата не е отстранила констатираните нередовности на исковата молба, предвид което обжалваното определение, с което делото е прекратено на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение №2013/22.05.2024г., постановено по гр.д.

№752/24г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5