Решение № 1680 от 04.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1680 гр. Варна, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110105433 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от В. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ..., ет.

..., ап. ...., субективно кумулативно съединени искове, както следва:

- срещу „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ж. к. ..., бул. .... № ..., вх. ...., ет. ....., офис ....., с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, за обявяване за недействителен на Договор № 1334008 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 14.03.2024 г. между ответника, в качеството на кредитор, и ищцата, в качеството на кредитополучател ;

- срещу „***“ П.Л.К., рег. № С 56251, със седалище и адрес на управление: ***, rр.

*****, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за гаранция (поръчителство) от 14.03.2024 г., сключен между ответника, в качеството на гарант, и ищцата, в качеството на клиент.

В исковата молба и уточняващите я такива ищцата В. В. Т. излага, че на 14.03.2024 г. между нея, като кредитополучател, и „***“ ЕООД, като кредитор, бил сключен Договор № 1334008 за предоставяне на потребителски кредит с предмет отпускане на сумата от 800 лева за срок от 12 месеца при годишен лихвен процент от 23% и ГПР в размер на 49,11%. В т. 5 от договора било предвидено сключване от страна на кредитополучателя на договор за гаранция с „***“ П.Л.К. с цел обезпечаване на договора за кредит, срещу 1 възнаграждение за гаранта в размер на 784 лева.

Счита Договор № 1334008 за предоставяне на потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него ГПР е посочен само като абсолютна стойност, без да са посочени компонентите, включени в него, и без разписана методика за изчисляването му. Твърди и че договорът е недействителен, тъй като посоченият ГПР е неточен, доколкото не включва възнаграждението за гарант, представляващо разход по кредита, при чието включване би била нарушена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗЗД за допустимия максимален размер на ГПР. Изразява становище, че с невключването на възнаграждението за гарант в ГПР потребителят е въведен в заблуждение относно действителните параметри на договора за кредит, което представлява заблуждаваща търговска практика. Навежда подробни съображения, че предвиденото в т. 1.5 от Договора за гаранция (поръчителство) възнаграждение за гарант е във вреда на потребителя и води до значително неравновесие между неговите права и задължения и тези на кредитора, поради което договорът за гаранция се явява неравноправен и съответно нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Настоява за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ П.Л.К. е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения срещу него иск. Поддържа, че дължимото възнаграждение по договора за гаранция е определено след извършена преценка на риска, като клаузите в договора са формулирани достатъчно ясно и разбираемо, за да може потребителят да прецени икономическите последици от сключване на договора. Счита, че ако ищцата е считала размера на дължимото възнаграждение за несправедливо висок, е следвало да не сключва договора, при наличие на възможност за предоставяне на поръчителство по договора за кредит от друго, частно лице.

Твърди, че ищцата и преди – три пъти, е ползвала услугите на дружеството като гарант при сходни условия, поради което е изключено да не е наясно с икономическите последици от договора, като счита, че от нейна страна е налице злоупотреба с права.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения срещу него иск. Излага подробни аргументи, че в сключения между страните договор за кредит не са налице нарушения на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Настоява за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

От своя страна предявява срещу В. В. Т. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на дружеството сумата от 652,67 лева (333,70 евро), представляваща непогасена главница по Договор № 1334008 за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 07.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

2

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответницата по насрещния иск, с който изразява становище за неоснователност на същия с аргументи за недействителност на договора за кредит. Настоява за отхвърлянето на насрещния иск, претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата В. В. Т. не се явява лично и не се представлява. С молба вх. № 26091/01.04.2026 г. процесуалният й представител адв. Н. М. от АК – Ямбол, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът „***“ ЕООД не се представлява. С молба вх. № 25947/31.03.2026 г. оспорва предявения срещу него иск, поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба и предявения насрещен иск; претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът „***“ П.Л.К. не се представлява. С молба вх. № 25908/31.03.2026 г. оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК срещу „***“ ЕООД:

Сключването на Договор № 1334008 от 14.03.2024 г . за предоставяне на потребителски кредит между В. В. Т. – кредитополучател, и „***“ ЕООД – кредитор, с предмет отпускане на сумата от 800 лева, както и сключването на Договор за гаранция (поръчителство) на същата дата между „***“ П.Л.К. – гарант, и В. В. Т. – клиент, за обезпечаване на Договор № 1334008, с договорено възнаграждение за гаранта в размер на 784 лева, е безспорно между страните по делото.

Видно от Договор № 1334008/14.03.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит, кредитната сума от 800 лева се предоставя на кредитополучателя при следните условия: брой вноски – 12; начин на плащане – съгласно погасителен план, неразделна част от договора; обща сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя – 984 лева, включваща сумата на отпуснатия кредит в размер на 800 лева и лихва в размер на 184 лева, при лихвен процент 23%; ГПР – 49,11%, изчислен при общ разход по кредита 184 лева, включващ лихвата.

Съгласно чл. 5, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „***“ в полза на кредитора, като с одобряване от последния на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението; със сключването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата при кандидатстване за кредит; кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

В чл. 6 е посочено, че извън индивидуалните условия, за уреждане на взаимоотношенията между страните се прилагат Общи условия.

В чл. 5.1 от ОУ се сочи, че преди сключване на договора за потребителски кредит дружеството оценява кредитоспособността на кредитоискателя, при което, според чл. 5.2, взема предвид и предложените в полза на дружеството обезпечения по кредита. Съгласно чл. 5.3, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: обезпечение, предоставено от гарант, или обезпечение, предоставено от поръчител – 3 предложено от кредитоискателя физическо лице. В чл. 5.5 е уточнено, че предложеното от кредитоискателя обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението и да предостави искания кредит. В чл. 2 от ОУ – Дефиниции, изрично е посочено, че информация за гаранти, които принципно биха отговорили на условията на дружеството за одобрение, е достъпна на Интернет страницата на дружеството.

Императивно с чл. 22 от ЗПК законодателят е въвел изискуемо съдържание на договорите за потребителски кредит, чиято липса е порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – уредил е, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай ищцата претендира недействителност на сключения с „***“ ЕООД договор за кредит поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно: договорът за потребителски кредит да е изготвен на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите в исковата молба, че сочената разпоредба е нарушена, тъй като в договора е посочена само абсолютната стойност на ГПР, без посочване на включените в него компоненти. Напротив, в условията за предоставяне на кредитната сума изрично е посочено, че ГПР е изчислен при общ разход по кредита 184 лева, включващ единствено лихвата. Основателен е обаче доводът, че изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са нарушени, тъй като при изчисляването на ГПР не е взето предвид възнаграждението за гаранта в размер на 784 лева по сключения договор за гаранция за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В Решение от 13.03.2025 г. по дело C 337/23 на СЕС изрично е прието, че в хипотезата на договор за кредит, който налага на кредитополучателя задължението да сключи договор за поръчителство, за да получи кредита, свързаните с този договор разходи са част от „общите разходи по кредита за потребителя“ съгласно разпоредбата на член 3, буква ж) от Директива 2008/48; следователно съгласно буква и) от същия член, те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР. Именно такъв е настоящият случай.

Видно от т. 8 от част 2 на преддоговорната информация (СЕФ), задължително условие за отпускане на кредита е предоставянето на обезпечение чрез подписан от кредитополучателя договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, като в т.4.3 от част 3 е посочено, че при кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, без това обаче да е задължително условие за сключването на договор за кредит.

Посочено е и че очакваните разходи за тази допълнителна възмездна услуга ще бъдат в размер на 784 лева, като сумата не се включва в ГПР поради незадължителния характер на услугата. Сключването на договора за гаранция по избор на кредитополучателя е изрично подчертано и в чл. 5 от договора за кредит. Действително, формално в ОУ, чл. 5.3, на кредитоискателя е предоставена възможност за избор на обезпечение – гарант или предложено от него физическо лице-поръчител. С чл. 5.5 обаче той е предупреден, че предложеното от него обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението и да предостави искания кредит, като услужливо в чл. 2 сочи, че информация за гаранти, които принципно биха отговорили на условията на дружеството за одобрение, е достъпна на 4