Решение № 27 от 23.01.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 1612/2024
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 23.01.2025
- В сила
- 19.02.2025
- Състав
- ЕМИЛ БОБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Велико Търново, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20244110201612 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Г. А. Ж. с ЕГН **********, с адрес ******, против НП № 24-1275-002355 от 17.09.2024 год., издадено от Началника група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което на Ж. за допуснати нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания – на основание чл. 185 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец. В жалбата си Ж. моли НП да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно като се излагат доводи в тази насока. Твърди, че не е извършил нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, поради неправилното поведение на другия участник в движението, както и че не е извършил нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като изобщо не е усетил и разбрал, че е настъпило ПТП в което той е участник.
Жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява и не се представлява.
1
Не заема становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 07.08.2024 год., около 19.40 часа в РУ „Полиция” – Велико Търново е бил получен сигнал за настъпило ПТП с материални щети на бензиностанция „Лукойл“, находяща се на първокласен път I-4, км. 117, главен път София – Варна, в района на село Момин сбор. Подаващият сигнала е заявил, че единият от участниците е напуснал. Местопроизшествието е било посетено от служители при Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново – мл. автоконтрольор А. А. И. и мл. автоконтрольор Г. Г. Г.. При пристигане на място контролните органи установили единия участник в ПТП, който бил на бензиностанцията - жена. Тя посочила товарен автомобил с прикачено полуремарке, който при излизане от самата бензиностанция, със задната си част, е закачил нейния автомобил и не е спрял на място, а се е отправил в посока към гр. София, като същата не могла да посочи регистрационен номер на товарния автомобил. Полицейските служители прегледали на място записите от видеокамеритекамерите в бензиностанцията, като. установили регистрационния номер на товарния автомобил. Извършили справка чрез ОДЧ, след което провели беседа с управителя на фирмата собственик на товарния автомобил, като същият заявил, че автомобилът се е управлявал от Г.
Ж.. Контролните органи провели беседа по телефона с Г. Ж., който заявил, че се намира в района на село Български извор и отказал да се върне на мястото на пътнотранспортното произшествие, поради причина, че управителят на фирмата не му е позволил. При проведената беседа по телефона полицейските служители се разбрали със Ж., че след два работни дни същият ще дойде в сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново във връзка с изготвяне на необходимите документи по настъпилото пътнотранспортно произшествие. На 10.08.2024 год. Ж. се явил в „Пътна полиция“ – В. Търново, като там била и на другата водачка, участник в пътнотранспортното произшествие. Контролните органи съставили констативен протокол и на Ж..
При така установеното, св. А. А. И. в присъствието на свидетеля Г. Г. Г. и в присъствието на Геолги А. Ж. съставил на последния АУАН серия G № 1329189 от 10.08.2024 год., затова, че като Водач на лек автомобил – „ВОЛВО“, вид ППС ВЛЕКАЧ, peг. № *****, за това, че на 07.08.2024 г. в 19.40 2 часа в Община Велико Търново, на път Коритна - Български извор - Микре Севлиево - Велико Търново - Омуртаг - Търговище -(Разград-Шумен), км. 117 в района на бензиностанция „Лукойл“ управлява състав от ППС с влекач „Волво ФХ“ зелен на цвят с регистрационен номер ***** и прикачено полуремарке „Феймонвил мегамакс“ с регистрационен номер ***** и двете собственост на фирма „Ф.“ ЕООД с булстат номер *****, като не изпълнява задължението си на водач да контролира непрекъснато управляваното от него превозно средство, и с задна дясна част блъска в лява странична част спрелият лек автомобил „БМВ 118Д“ с регистрационен номер *****, с което реализира ПТП с материални щети по двете ППС. Водача Ж. не остава на място за да установи какви са последиците от ПТП и продължава движението си към гр.
София.
Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН е бил връчен на Ж. по установения ред, който го е подписал доброволно, като в графата за възражения е вписано, че няма такива.
В законоустановения тридневен срок Ж. не е депозирал пред наказващия орган писмено възражение.
Въз основа на посочения АУАН, на 17.09.2024 год. от Началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – В. Търново е издадено и обжалваното наказателно постановление № 24-1275-002355 от 17.09.2024 год., с което на Г.
А. Ж. за допуснати нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания – на основание чл. 185 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба в размер на 100 (сто) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец.
НП е връчено на Ж. на 24.10.2024 год., който го е обжалвал по реда на чл.
59 от ЗАНН пред наказващия орган в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира нередовности.
Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И акта и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.
3
Съдът обаче намира за основателни доводите изложени в жалбата, че неправилно е наложена административна санкция на Г. Ж. за допуснато нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящият случай, от фактическа страна контролния орган и наказващият такъв са приели, че нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е извършено от Г. Ж., като същия като участник в ПТП не остава на място за да установи какви са последиците от ПТП и продължава движението си към гр. София.
Действително и самия жалбоподател не отрича, че се е стигнало до ПТП, като закачил с управлявания от него състав от ППС отворената врата на спрелия до него лек автомобил. Същия обаче категорично твърди, че не е не е усетил и забелязал нищо при потеглянето си от бензиностанцията, като твърди, че при излизането от бензиностанцията поради големия трафик е изчаквал доста време на изхода и некой не го е уведомил за настъпилото ПТП. Тези негови твърдения се потвърждават и от показанията на свидетеля А. И., който заявява 4 в показанията си пред съда, че при проведения телефонен разговор със Ж. на датата на произшествието, същия му е заявил, че не е разбрал, че е нестъпило ПТП, като е заявил това и при съставянето на АУАН. Обстоятелството, че Ж. е отказал да се върне на мястото на произшествието още тогава не би могло да се квалифицира, като неспиране и напускане на местопроизшествието.
Всички тези обстоятелства водят до извода, че жалбоподателя Г. Ж. не е осъществил от субективна страна нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Вярно е, че е настъпило ПТП при което управлявания от него състав от ППС е закачил със задната дясна част отворената врата на спрелия лек автомобил и с това е реализирал ПТП с материални щети. Ж. обаче не е усетил и разбрал за това обстоятелство, поради което няма как той умишлено и виновно да не е изпълнил задължението си да спре за да установи какви са последиците от произшествието.
При така установеното, настоящия съдебен състав намира, че жалбоподателя Г. А. Ж. не е допуснал описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП и неправилно е ангажирана административно наказателната му отговорност за това нарушение, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира атакуваното НП в тази му част за незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено в тази му част.
По отношение на нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, за което жалбоподателя е санкциониран, съдът счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин и административно наказващия орган правилно е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение. Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че няма вина за това нарушение, а същото е вследствие на неправомерното поведение на водачката на лекия автомобил, която е спряла много близо до товарния автомобил и е отворила предната си дясна врата. От доказателствата по делото (а и от самите твърдения на жалбоподателя) се установява, че тези обстоятелства (че автомобила е спрял близо до товарния автомобил и е бил с отворена врата) са верни. Същите обаче не освобождават от отговорност жалбоподателя като водач на МПС да контролира 5 непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, каквито са задълженията му съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В кръга на тези задължения влиза и непрекъснатото наблюдение на автомобила и извършване на маневри съобразно габаритите му и по начин, по който няма да застраши останалите участници в движението. Предвид това съдът намира, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение. За посоченото нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП на Ж. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП, което е в точно определения в закона размер, поради което не може да бъде изменено. Така наложеното наказание за това нарушение според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН. Поради това съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП в тази му част.
С оглед на гореизложените съображения съдът на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1275-002355 от 17.09.2024 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - гр. Велико Търново, в частта му с която на Г. А. Ж. с ЕГН **********, с адрес ****** за допуснато нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Разпечатката съдържа 38 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b14359a-640d-4540-b521-da2f0f57d26a