Решение № 410 от 28.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. П., 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежана С.а при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана С.а Административно наказателно дело № 20255220201141 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал.

4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалбата на Г. С. П. от град С. от против Заповед за задържане на лице с рег. № 340зз-157/14.08.2025 г., издадена от Ц. М. Ш., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ – С.. С процесната заповед е било наредено задържане на жалбоподателя за срок до 24 часа в сградата на РУ С..

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради което се иска отмяната й.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат, чрез който поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски Ответникът по жалбата мл. автоконтрольор при РУ – С. Ц. Ш. оспорва жалбата. Не ангажира доказателства.

Жалбата е допустима, доколкото е подадена от лице с правен интерес и в законоустановения 14 дневен срок. Ето защо жалбата следва да бъде разгледана по същество.

1

Районен съд - гр. П., след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните фактически обстоятелства по делото:

На 14.08.2025 г. около 20,00 часа в град С. жалбоподателят Г. П., който се занимавал със земеделие управлявал четириколесен трактор „Д.Д.“ без регистрационна табела. Тракторът бил докаран същия ден на платформа и все още не бил регистриран. Въпреки това жалбоподателят , който бил много радостен от придобивката решил да го подкара, като отиде до хранителен магазин „Тея“, за да купи вода. Точно на това място жалбоподателят бил забелязан от ответника, който бил на смяна. Била му извършена полицейска проверка и съставен акт за установяване на административно нарушение за това че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. След това жалбоподателят бил задържан и отведен в сградата на РУ С., където престоял до 21,30 часа, в който час бил освободен. Жалбоподателят написал обяснение, в което посочил че тракторът бил докаран същия ден и е излязъл да “му направи един кръг, за да си купи вода“. Държал се почтително и не показал поведение, от което да се направи извод за намерение за укриване или осуетяване на бъдещо разследване.

На място не бил извършен оглед на трактора, а по повод докладна на ответника била образувана преписка. Едва на 21.10.2025 год. било образувано досъдебно производство за това, че на 14.08.2025 год. в град С. по бул. „Б.“ в посока към Община С. е управлявал МПС - четириколесен трактор „Д.Д.“, който не е регистриран по надлежния ред – престъпление по чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Към настоящия момент досъдебното производство не е приключило, видно от изисканите заверени копия от материалите по същото.

Горната фактическа обстановка не е спорна, като същата съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и обясненията на жалбоподателя, които изцяло кореспондират с писмените доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът от 2 правна страна намира следното:

Със заповед за задържане на лице с рег. № 340зз-157/14.08.2025 г., Ц. М.

Ш., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ – С. е задържал жалбоподателя на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок до 24 часа в сградата на РУ С..

Не се спори по делото, че към датата на издаване на заповедта ответникът Ц. Ш. е заемал длъжност мл. автоконтрольор в РУ – С. и че същият има качество на полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление. Такива данни са били налице и същите са обективирани както в самата заповед, така и в съставените докладни записки и АУАН, производството по който на 18.08.2025 год. е било прекратен ос резолюция /л.18 в делото/. Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК. ( чл. 146: Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административно производствени правила; 4. противоречие с материално правни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона).

Оспорваната заповед е в изискуемата форма за действителност, тъй като съдържа всички реквизити, посочени в чл. 74 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането. Посочено е в заповедта и правното основание за задържането: чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическите основания за това – направено и описание на поведението на жалбоподателя, което покрива признаците на престъпния състав на чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК. От казаното следва, че не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

3

При издаването на заповедта са спазени процесуално правните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е бил пълнолетен и сам е могъл да ръководи действията и постъпките си. При задържането на оспорващия на същия са били разяснени правата по чл. 72, и чл. 73 от ЗМВР, което се установява от съдържанието на самата заповед, надлежно предявена и подписана от жалбоподателя. Всичко това идва да покаже, че административно производствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато има данни, че лицето е извършило престъпление. По правната си същност мярката "задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл. 72- чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка (ПАМ) административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило или е съпричастно към противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление. От доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които спрямо жалбоподателя е било налице обосновано предположение, че е извършител на конкретно престъпление, за което на 21.10.2025 год. е било образувано досъдебно производство. Достатъчно е наличието на данни, водещи до обосновано предположение, а не на несъмнени доказателства за извършено престъпление. По тази причина дори образуваното досъдебно производство да бъде прекратено, респ. да не се стигне до повдигане на обвинение, то тези факти са ирелевантни за настоящето производство.

Съдът намира обаче, че оспорената заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна поради издаването й в противоречие с целта на закона основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на лицето да се укрие, да извърши престъпление или да се осуети наказателно преследване, 4 чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на акта. Издаването на оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е разпоредено задържането на жалбоподателя Г. П. очевидно не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху лицето, още повече че по отношение на последния не са извършени никакви процесуално-следствени действия, няма и повдигнато обвинение, а досъдебно производство е образувано повече от два месеца след това.

От доказателствата по делото не се установява наличие на данни, че жалбоподателят може да се укрие или да осуети полицейско разследване, да укрие улики или лица и по този начин да попречи на разкриване на конкретно престъпление. Следователно задържането, при липсата на данни за евентуална възможност жалбоподателя П. да се укрие от органите на реда, е несъразмерно с преследваната от закона цел. По изложените съображения съдът счита, че е налице основание за отмяна на акта - несъответствие с целта на закона, по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. В подкрепа на този извод е и времетраенето на задържането – 1 час и 30 минути, което означава че същото въобще не е било необходимо, при липса на каквито и да е процесуално – следствени действия, които ако задържаният би бил на свобода можеше да компроментира.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски. Те се претендират в размер на общо 760 лева, от които 750 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса за завеждане на делото. Възражение за прекомерност от страна на ответника не беше направено. Ето защо разноските следва да бъдат присъдени в претендирания размер.

По изложените съображения, Районен съд - П.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег.

№ 340зз-157/14.08.2025 г., издадена от Ц. М. Ш., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ – С..

5

ОСЪЖДА ОДМВР – П., представлявана от Директор, с административен адрес: гр.П., бул. „С.“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. П., ЕГН:

**********, с адрес: град С., улица „О.“ № 6, направените по делото разноски в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението може да се обжалва от страните пред Административен съдП. в 14-дневен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

6