Решение № 16311 от 31.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16311 гр. София, 31.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. СТОЕВ при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Гражданско дело № 20241110143702 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО с ЕИК: ********* срещу Г. А. С., ЕГН: **********, И. А. С., ЕГН: **********, и Н. Г. С., ЕГН: **********, за заплащане в условията на разделна отговорност на следните суми: 8 715,47 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г., до окончателното изплащане на вземането, и 1 057,40 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05.05.2023г., както и суми за дялово разпределение: 61,84 лева – главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 12,16 лева – лихва за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023г., за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 31049по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 24 състав, разделени както следва:

З а И. А. С. с ЕГН:********** – 1/6, а именно: 1 452,58 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 176,23 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 05.05.2023г, както и суми за дялово разпределение в размер на 10,31 лева – главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г., до окончателното плащане на вземането,както и сумата от 2,03 лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023г.;

1

З а Г. А. С. с ЕГН:********** – 1/6, а именно: 1 452,58 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 176,23 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05.05.2023г, както и суми за дялово разпределение 10,31 лева – главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г., до окончателното плащане на вземането, и 2,03 лева – лихва за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023г.;

З а Н. Г. С. с ЕГН:********** – 4/6, а именно: 5 810,31 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 704,93 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 05.05.2023г, както и суми за дялово разпределение 41,22 лева – главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.06.2023г., до окончателното плащане на вземането, и 8,10 лева – лихва за периода от 16.07.2020г. до 05.05.2023г.;

Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния имот с аб. № 208950, находящ се в АДРЕС, било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като последната не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата – Н. Г. С. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва материалната си легитимация като собственик, следователно и потребител на топлинна енергия. Твърди, че по силата на саморъчно завещание от 05.06.1990г. правото на собственост върху процесния имот е преминало към патримониума на Г. и И. С..

В срока по чл. 131 ГПК ответниците – Г. С. и И. С. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковата претенция като неоснователна. Оспорват наличието на материална легитимация при така посочените от ищеца квоти. Навеждат твърдения, че начислените суми не са за реално консумирана топлинна енергия. Оспорват наличието на валидно договорно отношение между страните.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца субективно материално притезателно 2 право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично 3 оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ответникът - Н. Г. С. не притежават право на собственост върху процесния недвижим имот.

Процесният имот е бил предоставен в собственост на лицето И. М. С. като обезщетение срещу отчужден негов имот с Протокол № 18,статия 26, от 19.09.1972г. на Софийски градски народен съвет – изпълнителен комитет. След анализа на приобщените по делото преписи от справки за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. се установява, че ответниците са наследници на лицето А. И. С., чиято смърт е установена с акт за смърт № 0076 от 16.02.1998 г. Последният е бил единствен наследник на починалия на 17.03.1992 г. И. М. С., установено с акт за смърт № 0321 от 17.03.1992г. собственик на процесния имот съгласно посочения Протокол от 1972 г.

Ответницата Н. Г. С. е представила саморъчно завещание от 5 юли 1990 година с автор И. М. С., обявено с протокол от нотариус И. Н. на 10.02.1995г. въз основа на молба, подадена от К. С. Г., за което е съставен протокол по образувано нотариално дело 135/95г.

Със завещанието си наследодателят се е разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответниците И. и Г. С.и, индивидуализирани поименно. От приложените преписите от саморъчното завещание и протокола за обявяването му се установява, че ответниците И. и Г. С.и притежават право на собственост върху процесния недвижим имот по силата на общо завещателно разпореждане, което са приели конклудентно със заявлението за вписване на протокола за обявяване на саморъчното завещание в службата по вписванията, т.е. притежават качеството потребител по смисъла на чл. 150 ЗЕ. Ответникът Н. Г. С. не е собственик на процесния недвижим имот, т.е. не е материално легитимирана да отговаря по настоящите претенции, тъй като последния попада в рамките на приетата по завещание наследствена маса, поради което предявените срещу нея искове следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. Настоящият съдебен състав приема, че всеки от ответниците И. С. и Г. С. притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот в обем на ½ идеална, поради което са материално легитимирани да отговарят за заплащане на цената на доставената топлинна енергия съгласно притежаваните от тях квоти в съсобствеността, арг. чл. 30, ал. 3 ЗС. Но доколкото настоящият съдебен състав е обвързан от принципът на диспозитивното начало, арг. чл. 6 ГПК, то следва да се произнесе със СПН единствено и в рамките на определения от ищеца предмет на делото, а именно за 1/6 от общия размер на процесните притезания.

Обстоятелството относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, се установява от представените писмени доказателства – Договор №4034/23.04.2002 г. за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и третото лице4 помагач ДРУЖЕСТВО Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.

Разпечатката съдържа 26 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b13e1c2-6c59-466f-8e79-1ba2d39de726