Определение № 1897 от 18.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1897 гр. София, 18.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002900489 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 6603 от 02.12.2024г. по в.гр.д. № 7565/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6524 от 27.04.2023г. по гр.д. № 19585/2022г. на Софийския районен съд. С потвърденото решение по иск на С.

П. С. по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е прогласен за недействителен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-18816438, оторизационен код а7830х24, сключен на 03.09.2021г.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно въззивният съд е приел, че съществените елементи на договора за потребителски кредит са съставени на шрифт, по-малък от 12, и за преценката на този факт не се изискват специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК.

Обстоятелствата са били в доказателствена тежест на ищеца, а съдът е можел да допусне и служебно експертиза. Същевременно е ноторно известен факт, че при всяко действие по копиране, сканиране или принтиране в документа на 1 хартиен носител настъпват оптични изменения, които може да са в посока както намаляване, така и увеличаване на текста.

Според касатора въззивното решение е недопустимо, тъй като е възприето, че застрахователният договор „Защита на плащанията“ се явява елемент от договора за потребителски кредит, а по делото не са конституирани застрахователите „Кардиф“ чрез регистрираните в страната техни клонове.

Съгласно задължителната съдебна практика, когато предмет на делото е прогласяване недействителност на договор, страните по него са необходими другари (Тълкувателно решение № 7/2020г. на ОСГТК на ВКС). Неправилни са и изводите за задължителен характер на застраховката „Защита на плащанията“, съответно за включването й в ГПР по процесния заем при нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Може ли преценката на съда относно изпълнението на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за съставяне на договор за потребителски кредит на шрифт, не по-малък от 12, да се формира въз основа на прочита на налично по делото копие на процесния договор или използване на текстообработваща програма или е необходимо назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да изследва оригинала на атакуваното кредитно споразумение?

Касаторът се позовава на решение № 50162 от 10.01.2023г. по т.д. № 550/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е прието, че при съществуващ спор между страните досежно начина на установяване на шрифта, преценката не може да бъде изведена от прочита на документа, нито от използването на 2 програма за конвертирането му, а е необходимо назначаването на съдебна техническа експертиза за установяване на този факт.

2.) При спор относно това дали е спазено изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за съставяне на договор за потребителски кредит на шрифт, не по-малък от 12, чия е доказателствената тежест относно установяване на този факт?

Във връзка с въпроса касаторът сочи актове на съдилища в страната, съдържащи противоречива практика, като счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

3.) Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, необходими за изясняване на делото от фактическа страна, когато въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен по делото факт е погрешно установен, но от въззивника не е поискано назначаване на експертиза за установяване на съответния факт?

Касаторът се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно служебното допускане на експертиза. Въпросът е във връзка с оплакванията в касационната жалба относно приетия от въззивния съд размер на шрифт в договора за потребителски кредит.

От насрещната страна по жалбата С. П. С. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява 3 вероятна нищожност, недопустимост на въззивното решение или негова очевидна неправилност, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

С искова молба вх. № 72737 от 12.04.2022г. С. П. С. е поискал да бъде прогласен за недействителен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-18816438, оторизационен код а7830х24, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, чрез клона на дружеството в България. Съгласно изложеното в исковата молба с договора е бил уговорен общ размер на предоставяния кредит от 10 000 лева, годишен процент на разходите (ГПР) 10.37%, лихвен процент от 8.55%, застрахователна премия от 1 436. 40 лева, при обща дължима сума от 12 842. 28 лева, съответно дължими 36 погасителни вноски по 356. 73 лева. Така сключен, според ищеца, договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.

12, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Не е било спазено изискването за шрифт (не по-малък от кегел 12); липсвал е подробен погасителен план; при определяне на ГПР по кредита не са били посочени разхода за застрахователна премия и допълнителната такса ангажимент; както и не е бил уговорен лихвен процент на ден.

С подаден отговор предявените искове са оспорени от ответника „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ изцяло.

С определение от 13.02.2023г. по образуваното гр.д. № 19585/2022г. на Софийски районен съд делото е било насрочено в открито съдебно заседание.

Изготвен е бил проектодоклад и са били приети представените от страните писмени доказателства. Съгласно разпределената доказателствена тежест за подлежащите на доказване факти, ищецът е следвало да докаже наличието на сключен договор за кредит и соченото в исковата молба основание за нищожност на договора.

По делото е било проведено едно открито съдебно заседание. С решение № 6524 от 27.04.2023г. договорът за потребителски кредит е бил прогласен за недействителен. Прието е било, че са налице нарушения на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, изискваща всички елементи на договора за потребителски кредит да се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по4 малък от 12. В случая в договора е предвидено предоставяне на потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна премия, поради което представените от ответника застрахователен сертификат и общи условия са елемент от договора за кредит. Дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт е в размер по-малък от 12. От първоинстанционния съд е било прието също, че е липсвала предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК информация, както и конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти (чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК).

Недоволно от въззивното решение е останало дружеството кредитодател. Оплакванията са били за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че застрахователният сертификат и общите условия по застраховката представляват елементи от договора за потребителски кредит, по отношение на които е приложимо изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Отделно от това оригиналните документи са електронни и са подписани по електронен път от ищеца. Той се е запознал с документите в електронен формат. Преценката дали шрифтът на договора за кредит е по-малък от 12 не може да бъде изведена от прочита на документа, нито от използваната програма за конвертиране. В тази връзка от ищеца, в чиято тежест е да установи обстоятелството, не е било поискано назначаването на съдебна техническа експертиза. От жалбоподателя е било поддържано още, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Въззивната жалба е била оспорена от С. П. С..

В хода на образуваното в.гр.д. № 7565/2023г. на Софийски градски съд като ответник е било конституирано дружеството „Юробанк България“ АД.

Не са били допускани и събирани нови доказателства.

С решение № 6603 от 02.12.2024г. първоинстанционното решение, прогласяващо за недействителен договорът за потребителски кредит, е било потвърдено изцяло. Въззивният съд е констатирал, че не е спазено предписанието на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Уточнил е, че и ответникът е могъл да поиска съдебно-техническа експертиза относно размера на шрифта на договора за кредит, но не го е направил. Потвърдено е било също нарушение 5 на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК при сключване на договора. Необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, който трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ще е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на цифровите величини, или размерът на ГПР не съответства на действително прилагания. В случая, според въззивния съд, е налице последното посочено обстоятелство. Посочен е ГПР от 10.37%, но не е отчетен размерът на застраховката „Защита на плащанията“. Заплащането на застрахователната премия е било условие за получаване на кредита.

С оглед мотивите на въззивния съд в решението му, поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те не са от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловили изводите на въззивния съд.

Всеки един от въпросите е свързан с приложението на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и съдържащото се в нея изискване договорът за кредит да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, като всички елементи се представят с размер на шрифта, който е не по-малък от 12. Според касатора тази разпоредба е била приложена от въззивния съд неправилно - при необоснован извод, че договорът за потребителски кредит от 03.09.2021г. съдържа елементи в този шрифт. Това действително е прието от въззивния съд, но допълнително (решаващо) и друго – че застрахователният сертификат и общите условия към застраховката следва да се считат елемент от договора за кредит, а дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт. Т.е. нарушено е и изискването всички елементи на договора за кредит да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.