Решение № 572 от 06.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000502886 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 50 от 29.05.2024 г., постановено по т.д. № 73/2022 г. по описа на ОС – Враца, съдът е осъдил на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК 121265177 да заплати на М. Ц. А., ЕГН ********** сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с настъпило на 31.08.2021 г. ПТП между товарен автомобил марка "Рено", модел "Мастер" с рег. №********, управляван от И. С. С. и лек автомобил „Ауди“ А 6 с рег. № ********, реализирано на автомагистрала "Хемус" в участъка на 16.500 км в посока гр.Варна, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 19.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 100 000 лв., частичен от 200 000 лв., както и иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от същото ПТП в размер на 2 300 лв., съставляващи доплащане на кардио-стимулатор и претенцията за законната лихва. С оглед изхода на правния спор е разпределил разноски между страните.

Недоволно от съдебното решение в частта, в която на ищцата М. Ц. А. е присъдено обезщетение за сумата над 20 000 лв. е останало ответното застрахователно дружество"ОЗК-Застраховане"АД, което в законоустановения срок е подало въззивна жалба. Със същата поддържа, че съда неправилно е преценил установените по делото обстоятелства във връзка с определянето на 1 размера на обезщетението като не е отчел установеното по делото съпричиняване от страна на пострадалата, във връзка с твърдението, че тя не е поставила предпазния си колан или не е слязла от автомобил Ауди А6, след като той аварийно е преустановил движението си и не е застанала зад мантинелата.

Чрез твърдения за наличие на процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд във връзка с недопускане на поискана от него тройна САТЕ, оспорва и приетия от съда механизъм на настъпване на ПТП, като поддържа тезата, че водачът на лек автомобил Ауди А6 е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Счита, че при аварирал автомобил и липсата на аварийна лента, водачът на автомобила е следвало до приближи максимално автомобила до мантинелата, до постави предупредителен триъгълник, а пътниците да напуснат автомобила, който вече се явява препятствие на пътя. Отправено е искане за отмяна решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв.

В законоустановения срок ищцата М. Ц. А. е отговорила писмено на въззивната жалба, която счита за неоснователна. Сезирала е съда и с насрещна въззивна жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част, като сочи че първоинстанционният съд не е приложил правилно правилото на чл. 52 ЗЗД и не е отчел всички относими към размера на обезщетението обстоятелства.

Оспорва като неправилно решението и в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение на предявените имуществени вреди.

Въззивникът ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД е подал отговор на насрещната жалба, с който обосновава становище за нейната неоснователност.

Отговор на въззивната жалба е подало и третото лице помагач на въззивника ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД, а именно ЗК „ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК 121130788, с който обосновава становище за нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Решението е мотивирано и в него хронологично са изложени всички факти, установени със събраните по делото доказателства.

Спорът пред въззивния съд се отнася до основателността на възражението за съпричиняване, което не е било прието за основателно в обжалваното решение; до въпроси свързани с противоправността на 2 поведението на всички участници в ПТП; до оспорената причинно следствена връзка между ПТП и част от уврежданията на пострадалата, съответно и до размера на присъденото обезщетение.

От събраните по делото свидетелски показания, се установяват противоречия относно следните факти – поставен ли е предупредителен триъгълник, ако се приеме, че е поставен, на какво разстояние – на 20 метра или на 80 метра, възможна ли е била маневрата заобикаляне на препятствието, каквото се явява спрелия автомобил, липсата на спирачен път представлява ли доказателство, че движещия се зад препятствието автомобил не го е възприел и ако това е така, бил ли длъжен да го възприеме, както и кои увреждания на ищцата са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.

По спорните въпроси, възоснова на събраните пред първата инстанция доказателства, преценени в съвкупност със събраната от въззивния съд САТЕ, съдът намира следното:

Гласните доказателства относно обстоятелствата, настъпили непосредствено преди удара:

Свидетелят Е. И. В. е син на ищцата М. Ц. А.. Управлявал е лек автомобил Ауди А6 със скорост около 100 км.ч. Предприел е маневра изпреварване на два товарни автомобила, задминал ги. Движил се е в крайна лява лента, когато е гръмнала предна дясна гума на автомобила. От третата изпреварваща лента е успял да премине в крайна лява лента. В автомобила освен водача, като пътници на предната се е возил Свидетелят А. П., а на задна лява седалка ищцата. Свободната площ между вече спрелия автомобил и мантинелата е дала възможност на спътника А. П., да излезе от него. В показанията си Свидетелят В. сочи, че сам е поставил светлоотразителен триъгълник на около 70 – 80 метра от автомобила. Върнал се е в автомобила и започнал да си гледа в телефона, за да търси помощ. В това време пострадалата останала в колата, но вече със свален колан, защото искала да излезе за да си вземе въздух. По това време са преминавали коли в същата посока на движение. Последвал удър.

Свидетелят А. М. П. спътник в автомобила, в който е стояла пострадалата, свидетелства за това, че гръмнала предна лява гума и, че той е поставил триъгълника на около 20-30 метра от спрелия автомобил.

Свидетелят И. С. С. – водач на товален автомобил марка „Рено“, свидетелства, че по същото време на същото място се е движил в същата посока, свидетелства, че в движението е било натоварено, пред него са се движили два товарни автомобила, което внезапно са кривнали към лява лента, но той не е успял. За около 10 метра не е могъл да възприеме препятствието съответно да предотврати удара. ствати удъра. Показанията на двамата свидетели не са събрани едновременно. Свидетелства за пътната обстановка от гледната точка на водач участвал в нея към момента на удара.

От последвалата очна ставка, противоречията не са преодолени, но от повторният разпит на св. И. С. се установяват допълнителни факти, за неговото поведение след посещението на органите на КАТ.

От заключението по приетата като доказателство автотехническа 3 експертиза, защитена в съдено заседание от вещото лице инж. В. се установява, че заключението се базира на два факта – 1. Уврежданията на мантинелата и 2. Изминалия път от товарния автомобил до мястото на спиране. Относно предупредителния триъгълник, вещото лице изрично е посочело, че няма отбелязван за такъв факт в протокола за оглед, но го е приел възоснова на свидетелските показания. Предвид, че при изготвяне на заключението са налични само показанията на свидетелят Е. И. В., то следва, че източник на този факт са именно показанията на водача на лекия автомобил. В писмената част на заключението вещото лице е приело, че е била спукана предна дясна гума. Ударът между двата автомобила е настъпил в задна лява част на лекия автомобил и в предна дясна част на товарния автомобил. От удара са възникнали въртеливи движения, които са довели до съприкосновение на тлялото на пътничката, заемащо задната лява седалка в лекия автомобил, с повърхностите в автомобила. От удара е откъсната и задна лява гума. Вещото лице е приело, че скоростта на товарния автомобил е била 109 км.ч. и е имал възможност да възприеме препятствието /спрения автомобил/ на разстояние от около 150 м. и да реагира със заобикаляне или спиране. Вещото лице е обосновало заключението върху предположението, че „Другите две ленти са били свободни“, доколкото не е бил очевидец на инцидента. Вещото лице сочи, че разстоянието на което се поставя светлоотразителния триъгълник на скоростен път с разрешена скорост над 90 км.ч се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра. Според вещото лице, удара е настъпил поради закъснели реакции на водача на товарния автомобил при опасна зона от 109 метра.

От заключението представено и защитено пред въззивния съд от инж.

Ст.Д. се установява, че скоростта на движение на товарния автомобил е 84.85 км.ч., т.е е превинамал 23.57 м. в секунда, поради което опасната зона за спиране е била 76.26 метра. Вещото лице е разгледал хипотезата, в която пред товарния автомобил са се движили други два товарни автомобила, които са кривнали в ляво за да избегнат удара /по свидетелските показания на водача на товарния автомобил/ и заключава, че при наличие на товарна композиция с дистанция от около 20 метра, водачът не е имал възможност да предотврати удара. Разгледан е и втори вариант, в който дистанцията между товарния автомобил и този пред него е била от 45-46 мента. В този случай, вещото лице приема, че водачът на товарния автомобил би могъл да предотврати удара.

Във всеки от вариантите, вещото лице е приемало, че водачът на товарния автомобил е следвало да възприеме препятствието, а не светлоотразителния триъгълник, като се обосновава с факта, че свидетелските показания са противоречиви, а в протокола за оглед липсват данни за такъв факт.

Възоснова на анализа на тези доказателства, настоящият възивен състав не кредитира показанията на свидетелите Е. И. В. и А. М. П., в частта в която и двамата свидетелстват, че всеки от тях е поставил светло отразителния триъгълник, единият на 20-30 метра, а другият на 70-80 метра. Съдът приема, че по делото липсват доказателства изобщо да е поставен триъгълник, а дори и да е бил поставен такъв, то не е на съответното разстояние по скоростен път т.е. на не по-малко от 100 метра.

4

Възоснова на анализа на същите доказателства, съдът кредитира изцяло показанията на И. С. С., които са близки до заключението на повторната САТЕ, сочи, че скоростта на движение на товарния автомобил е 84.85 км.ч. и съответно не кредитира заключението на САТЕ събрана като доказателство пред първата инстанция, защото произволно вещото лице определя същата скорост от 109 км.ч., наличието на предупредителен триъгълник възоснова на противоречиви свидетелски показания и заключението съдържа правна преценка за забавени реакции от страна на водача на товарния автомобил като единствената причина за настъпване на ПТП.

Настоящият въззивен състав състав приема, че е налице причинно следствена връзка между липсата светлоотлазителен, предупредителен триъгълник, която дава възможност на движещите се отзад автомобили да възприемат факта на аварирал в лентата автомобил преди да видят същия, т.е. най-малко 100 метра и съответно да предприемат неговото заобикаляне, евентуално спиране, доколкото на скоростен път с повече ленти е възможно трафикът да не позволява веднага заобикаляне.