Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4772 от 18.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5570/2024
Вид
Решение № 4772
Подписан
18.07.2025
В сила
18.07.2025
Състав
Албена Александрова, Анна Кофинова, Нели Маринова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4772 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100505570 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. Х. А. и М. И. Ц. срещу решение № 15694/29.09.2023 г. по гр.д. № 64093/2021 г. на Софийски районен съд, 26-и състав, в частта, с която Е. Х. А., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 1634,88 лв., представляваща 6/10 части от непогасената част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. ****, с абонатен номер 207681, както и сумата от 13,45 лв., представляваща 6/10 части от такса за дялово разпределение за периода от м.

10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г., до окончателното им изплащане, както и в частта, с която М. И. Ц., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 272,48 лв., представляваща 1/10 част от непогасена част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, бул. ****, с абонатен номер 207681, както и сумата от 2,24 лв., представляваща 1/10 част от таксата за дялово разпределение за периода от м.

10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2021 г., до окончателното им изплащане.

В останалите части решението не е обжалвано от заинтересованите 1 страни и е влязло в сила.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението. Поддържа се, че между въззивниците-ответници и ищцовото дружество не е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, както и че по делото не са налични доказателства за доставяне на твърдените количества топлинна енергия през процесния период, нито за точно и вярно измерване на евентуално доставени количества. Сочи се, че липсват доказателства за извършвани реални отчети и изготвяни изравнителни сметки. Твърди се, че липсва валидно сключен договор между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата по дялово разпределение, тъй като не е налице валидно взето решение на етажната собственост за сключване на договора. Алтернативно се сочи, че договорът е с изтекъл срок към процесния период. Поддържа се, че отчетът и разпределението са извършени незаконосъобразно. Формулирано е оплакване, че в обжалваното решение не са обсъдени всички доводи на въззивницитеответници. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението на СРС в обжалваните части. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като 2 потребители на топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 150 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. С оглед изложеното, собственикът на имот, попадащ в сграда в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено от представения нотариален акт № 68 от 19.12.1969 г., том XXXIX, дело № 7668/1969 г., че И.И.Н. е бил собственик на ап. 8, находящ се в гр. София, ж.к. ****, който стар адрес е идентичен с настоящ адрес бул. ****, съгласно съдържанието на удостоверение от ГИССофия с изх. № 68-00-1565/06.12.2012 г. Към момента на придобиване на имота И.Н. е бил в граждански брак с Е. Х. А.. С оглед това се налага извод, че през процесния период двамата са били съсобственици на топлоснабдения имот и като такива са имали качеството на клиенти на топлинна енергия през исковия период, предвид което по силата на закона те се явяват страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното дружество. За последното възниква задължение за доставка на топлинна енергия за битови нужди, а потребителя-ответник дължи цената на доставената топлинна енергия.

От удостоверение за наследници с изх. № РТР21-ТД26-2664/09.12.2021 г. се установява, че И.И.Н. е починал на 13.04.2020 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Е. Х. А. и четирите си дъщери – В.И.Н., Н.И.Н., Ф.И.К. и М. И. Ц.. Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, в случая съпругата и децата на И.Н. наследяват по равни части. С оглед това и предвид обстоятелството, че топлоснабденият имот е бил обект на съпружеска имуществена общност, се налага извод, че за задълженията към топлопреносното дружество ответниците отговарят при следните квоти: преживялата съпруга – 6/10, а всяка от дъщерите – по 1/10.

По първоинстанционното дело е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира при условията на чл.

202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, от което се установява, че през процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители /ИРРО/ и 1 бр. водомер за топла вода. Топлинната енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване е начислена по реален отчет на разпределителите и водомера, за което са 3 представени протоколи за отчет от третото лице - помагач. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по реда на т. 6.1.1 от приложението към Наредба Е-РД-04-1 за топлоснабдяването върху пълната отопляема кубатура на имота. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологични проверки на 12.03.2018 г. и 22.06.2018 г. и съответства на одобрения тип.

Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот и начинът й на отчитане се установяват от събраните по делото доказателства и релевираното в тази насока оплакване във въззивната жалба се явява неоснователно, тъй като посочените обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение, както и от представените от третото лице - помагач отчетни документи.

Видно от експертното заключение по СТЕ, стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот и период /след приспадане на резултата от изравнителните сметки/ е 3022,39 лева. От тази сума първоинстанционният съд е приспаднал суми, за които по делото са налице доказателства за извършени плащания, като е определил окончателният размер на дължимите суми за двете ответници, съобразно дела им в съсобствеността, и правилно е уважил предявените искове до размерите съответно от 1634,88 лв. и 272,48 лв.

По отношение на иска за заплащане на цената на услугата за дялово разпределение настоящият съдебен състав намира, че същият е доказан по основание и размер. За да достигне до този извод, съдът съобрази приетия по първоинстанционното производство договор за възлагане извършването на услугата на третото лице – помагач и представените от последното протоколи за отчет и индивидуални изравнителни сметки, от които се установява, че услугата е била предоставена през процесния период. Стойността на услугата в размер на 22,41 лева се установява от представените с исковата молба фактури и счетоводно извлечение. При това положение съдът намира, че решението в частта, с която този иск е уважен, също е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е възражението, наведено с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба, досежно взетото решение на ОС на ЕС за сключване на договор с фирма за дялово разпределение. Към датата на вземане на решението на общото събрание за сключване на договора - 2001 г., материалното право предвижда исков ред за защита срещу незаконосъобразните решения на общото събрание на етажните собственици (чл. 13 от ПУРНЕС). Защита чрез възражение е недопустима. По делото няма данни за оспорване по исков път на решението на общото събрание от 2001 г.

4 за сключване на договор с третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, респективно за отмяната му.

Следователно решението обвързва всички етажни собственици (в това число и ответниците и техния наследодател предвид установеното титулярство в правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост). В случая се касае за сделка-решение на общност от субекти-етажни собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен от закона ред, което решение има действие по отношение на всички участници в общността, независимо дали са изявили съгласие с предвидените в него правни последици или въобще не са волеизявили. Следователно договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство, сключен между етажната собственост и помагача на ищеца, има действие и по отношение на ответниците.

Неоснователно е възражението на въззивниците за недължимост на сумите за услугата дялово разпределение поради изтекъл срок на договора с фирмата за дялово разпределение (ФДР). Независимо от липсата на нов договор между ЕС и ФДР, не може да бъде възприето разбирането, че направеното от ФДР отчитане и разпределение на ТЕ в ЕС, е невалидно и услугата дялово разпределение не е извършвана. Съгласно чл. 65, ал. 2 от отменената през 2020 г. Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, но действаща в исковия период, при прекратяване на договора за дялово разпределение, или при заличаване на лицето по чл. 139а ЗЕ от публичния регистър, потребителите на топлинна енергия или асоциацията по чл. 151, ал.