Акт от 07.02.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № 7 гр. Стара Загора, 07.02.2020 година

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОЙКА

ТАБАКОВА

Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ при секретаря Ива Атанасова и с участието на прокурора Нейка Тенева като разгледа докладваното от съдия

СТИЛИЯН МАНОЛОВ к.а.н. дело № 499 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора против Решение №96/05.11.2019г., постановено по АНД №185/2019г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №24-002228 от 19.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора срещу „Ради-ИК“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Свободен, Община Раднево. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда за неправилна квалификация на извършеното нарушение. Според касатора нарушението е извършено за нарушена норма на чл.1, ал.2 от КТ, а не както е посочено в съдебното решение чл.62 от КТ. Въз основа на подробно изложените в жалбата съображения по наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът „Ради-ИК“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Свободен, общ Раднево, редовно и своевременно призован, в съдебно заседание чрез своя пълномощник адв.Д. оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Раднево е наказателно постановление № 24-002228/19.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-002228/22.05.2019г., с което на „Ради-ИК“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Свободен, общ.Раднево, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ.

Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена проверка на 03.05.2019г., в Ради-ИК, с.Свободен, общ.Раднево, на обект Бистро „Стезар“, находящ се в с.Знаменосец, общ.

Раднево, и на 22.05.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора по представени документи се установило, че „Ради-ИК“ ЕООД, в качеството си на работодател, урежда в посоченото предприятие от 01.05.2019г. и към момента на проверката – 03.05.2019г., отношения при предоставяне на работна сила като отношения по ЗДД с лицето Д.Г.К., със сключен граждански договор №2/01.05.2019г.

Д.Г.К. работил като „сервитьор“ с работно място в бистро „Стезар“, находящо се на центъра на с.Знаменосец, и работно време от 17:00ч. до 23:00 ч. под контрола и ръководството на работодателя (декларирано от работника на 03.05.2019г. в 21:33 ч. с декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ), които са елементи на трудово правоотношение. По този начин работодателят е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД, вместо като трудови правоотношения. С посоченото деяния се сочи за нарушена разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ.

За да отмени наказателното постановление Районен съд Раднево е приел, че извършването на деянието е доказано по безспорен начин, но в случая се касаело за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, а не по чл.1, ал.2 от същия кодекс. Посочено е, че съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Именно тези две норми, посочени като нарушени в санкционния акт, кореспондират с установеното, че работодателят не е сключил писмен договор. Обосновано е, че за така извършеното нарушение по чл.61, ал.1 от КТ е предвидена санкция в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ и административнонаказващият орган неправилно е приложил санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ. Изложени са съображения, че непосочването на приложимата санкционна норма и прилагането на неотносима към нарушените разпоредби санкционна норма, представлява нарушение, допуснато в административнонаказателния процес, което е съществено и е основание за отмяна на издадения санкционния акт като незаконосъобразен. По тези съображения районният съд е отменил наказателното постановление.

Решението на

Старозагорския районен съд е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Настоящият касационен състав не споделя доводите на районния съд, че е налице неправилна правна квалификация на деянието, тъй като се касаело не за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, а за такова по чл.62, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. С тази норма законодателят е направил разграничение между трудовото правоотношение и другите правоотношения, когато в съдържанието на последните се включва използване на човешки труд и се предоставя в една или друга степен или форма неговото използване (граждански договори, в съдържанието на които има полагане на труд). Когато предоставянето на работна сила правно не е изразено в трудово правоотношение, а в гражданско такова е налице заобикаляне и избягване на гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с други думи, когато за предоставянето на работна сила от работник или служител е сключен граждански договор за полагане на труд между него и работодателя, е налице нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и се предпоставя ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.1 от КТ.

Разглеждания случай е именно такъв. В хода на въззивното производство е установено от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 03.05.2019г. Динко Канев е извършвал трудова дейност в стопанисвания от ответника по касация обект, като взаимоотношенията между дружеството и работника са уредени с подписан между тях граждански договор от 01.05.2019г. за поръчка. Както беше посочено обаче идеята на закона е такива взаимоотношения да се уреждат само като трудови, поради което правилно административнонаказващия орган е ангажирал отговорността на „Ради – ИК ЕООД за извършено нарушение на чл.1, ал.2 от КТ. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение е безспорно установено, а оплакванията в касационната жалба са основателни.

Оспореното решение е валидно и допустимо, но като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и доколкото фактическата обстановка по делото е изяснена изцяло, вместо него следва да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде изменено, поради следните съображения:

Касационният съд счита, че определеното с наказателното постановление наказание не съответства на критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Наказващият орган не е изложил съображения във връзка с размера на наложената санкция от 6 000 лв., предвид определените законодателно граници на същата от 1 500 лв. до 15 000 лв. Касае са за нарушение, което е извършено за първи път, липсват доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства с оглед предвидените в чл.27, ал.1-3 от ЗАНН критерии, поради което определянето на размера на санкцията към предвидения в закона минимален размер е оправдано и съответно за постигане на целите на закона. Предвид на това следва да бъде постановено решение, с което да се измени обжалваното пред районния съд наказателно постановление, като бъде намален размера на наложеното наказание – имуществена санкция до предвидения в закона минимален такъв от 1 500лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 96 от 05.11.2019г., постановено по АНД № 185/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ

Наказателно постановление № 24-002228 от 19.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, с което на „Ради-ИК“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Свободен, общ Раднево, ЕИК:*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 6 000 (шест хиляди) лева, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „имуществена санкция ” на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.