Определение № 23554 от 24.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23554 гр. София, 24.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511232 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 423 ГПК.

Образувано е по постъпило възражение по реда на чл. 423 ГПК от името на Б. Я. Н., чрез процесуалния му представител – адв. Б. А. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 31380 от 21.10.2023г., издадена по ч.гр.д. № 50768.2023г. по описа на СРС, 175 с-в.

Жалбоподателят поддържа, че узнал за издадената заповед за изпълнение на 18.08.2025г., при посещение на клон на „Първа инвестиционна банка“, в която поддържа банкова сметка. Твърди, че на същата дата е уведомен от служител на банката, че не може да изтегли от сметката си сума, надвишаваща 629,02 лв., тъй като разликата над този размер е удържана от ЧСИ. На 29.08.2025г., след извършвни от процесуалния представител на длъжника справки, твърди да е узнал за фактическото съдържание на процесната заповед за изпъленние. При извършване на тези справки, твърди да е установил редица нарушения в процесуалните действия на съда и на частния съдебен изпълнител при извършване на връчването на уведомления, поради което и фактът на издаването на процесната заповед за изпълнение, никога не е достигнал до знанието на длъжника.

По същество поддържа, че не са били спазени условията за връчване на документи, тъй като, въпреки многократните отбелязвания върху върнатите на районния съд призовки, че по данни на различни лица „търсеното лице не живее на адреса“, районният съд е преценил, че са налице предпоставките за финфирано връчване по чл. 47, ал. 5 ГПК, респективно, след залепване на уведомление е преценил, че заповедта е влязла в сила, вместо да приложи нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и да даде указания на заявителя за предяви иск за установяване на вземането си. По тези съображения, моли съда да приеме възражението срещу заповедта за изпъление. Претендира, да бъде изискано и приобщено изпълнително дело № 322/2025г., по описа на ЧСИ, А.Д., с рег. № 853 по КЧСИ. Представени са и писмени доказателства към възражението.

1

Заявителят – „Топлофикация София“ ЕАД не е взел становище по възражението.

Съдът като съобрази доводите, изложени във възражението и като се запозна със съдържащите се в заповедното производство документи, намери следното:

Производството по ч.гр.д. № 50768/2023г,, по описа на СРС, 175 с-в е било образувано по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 31380 за изпълнение на парично задължение.

От служебно изисканата покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 322 по описа на ЧСИ А.Д., се установява, че същата е връчена на адрес: гр.

****, чрез залепване на уведомление, а видно от върнатите вцялост призовки, по ч.гр.д. № 50768/2023г,, по описа на СРС, 175 с-в, лицето не живее на посочения адрес.

С оглед твърденията, изложени в депозираното възражение, а именно – извършените справки по изпълнителното дело – на 29.08.2025г., съдът прие, че възражението е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 ГПК.

С дадените задължителни разяснения по т. 6 Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е прието, че когато съдът е издал изпълнителен лист въз основа на преценка, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила, а длъжникът твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу същата, защитата му следва да се осъществи по реда на чл. 407 ГПК - чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът твърди, че не е могъл да подаде възражение срещу заповедта поради ненадлежно връчване на същата, приложимият ред за защита е този по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледано по същество, същото се явява основателно.

Разпоредбата на чл. 423 ГПК, сочи, че когато длъжникът, който е лишен от възможността на оспори вземането при конкретно посочени хипотези, може в едномесечен срок от узнаване на заповедта да подаде възражение пред въззивния съд, ако заповедта на му е била връчена надлежно или ако не му е връчена лично и в деня на връчване не е имал обичайно пребиваване в Република България или ако особени непредвидени обстоятелства са му попречили да подаде възражение в срок.

Нормата на чл. 423 ГПК се явява средство за защита, когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията. В производството по чл. 423 ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за инстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. Съгласно чл. 411, ал. 3 ГПК при уважаване на заявлението, съдът праща препис от заповедта на длъжника.

Едва при редовно връчен препис и изтичане на едномесечния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение може да влезе в сила и срещу длъжника да се издаде изпълнителен лист въз основа на нея.

2

В настоящия случай, издадената по ч.гр.д. № 50768/2023г., по описа на СРС, 175 с-в, не е връчена лично на длъжника – Б. Я. Н., а по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление.

Видно от върнатите вцялост призовки по ч.гр.д. № 50768/2023г., изпратени на регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника, в гр.

****, при посещения на адреса, търсеното лице не е откривано. Не е откривано и лице, съгласно да получи призовките. Според отбелязванията върху върнатата вцялост призовка на л. 17 – гръб, при посещение на 03.11.2023г. по информация на Н. С., живуща на ет. 2 –ри, апартаментът е необитаем.

Според отбелязванията върху върнатата вцялост призовка на л. 18 – гръб, при посещение на адреса, посочен от заявителя, а именно: ж.к. ****, на 10.11.2023г., на 07.11.2023г. и 30.12.2023г., по сведения на А. Н. търсеното лице не живее на адреса.

С разпореждане от 17.01.2024г. съдията-докладчик е указал длъжникът да бъде уведомен чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК и на двата известни адреса.

В изпълнение на разпореждането на 01.03.2024г., такова уведомление е залепено на адреса в гр. **** и на 24.02.2024г., на адреса в гр. ****, при което посещение, по сведение на А. Н. – съсед, е установено, че длъжникът не живее на адреса, а на същия имало наематели, които са напуснали. Уведомление е пуснато и в пощенската кутия.

СРС приел, че доколкото не се установява източникът на информацията, че длъжникът е напуснал регистрирания си адрес, то по арг. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, заповедта за изпълнение е влязла в сила на 13.04.2024г. и на 27.01.2025г. издал изпълнителен лист.

Съгласно чл. 47 ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по селото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Настоящия съдебен състав приема, че не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК. Изводът е формиран при съобразяване, че констатациите на съда – че не е установено по надлежния ред, че длъжникът не пребивава на адресите, на които е търсен, тъй като не се установява по данни, на кое конкретно посочено лице, длъжникът е напуснал адреса, не съответстват на действителното фактическо положение.

Видно от върнатите вцялост призовки, длъжностното лице по призоваване, надлежно е вписало имена на лицата, източници на информацията, че апартаментът, находящ се в **** е необитаем, а апартаментът, с адрес: ж.к. ****, не се обитава от длъжника, включително и 3 информация, че в същият се помещавали наематели, които са напуснали адреса.

В обобщение, доколкото по делото са налице достатъчно данни, че длъжникът не живее на адресите, на които е търсен, то редът за уведомяване по чл. 47 ГПК е неприложим.

Предвид нередовното връчване на Заповедта по чл. 410 ГПК, съдът намира, че възражението следва да бъде прието на основание чл. 423, ал. 1, т.

1 ГПК. Като последица от приемане на възражението е спиране на изпълнението на заповедта по арг. чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно чл. 415, ал. 1 ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, възражение с вх. № 292967 от 04.09.2025г. на Б. Я. Н., ЕГН: **********, срещу Заповед № 31380 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.10.2023г., по ч.гр.д. № 50768/2023г., по описа на СРС, 175 с-в.

СПИРА на основание чл. 423, ал. 3 ГПК изпълнението на Заповед № 31380 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.10.2023г., по ч.гр.д. № 50768/2023г., по описа на СРС, 175 с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 20258530400322 по описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 КЧСИ.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 175 състав за продължаване на процесуалните действия по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Препис от определението да се изпрати на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 КЧСИ по изпълнително дело № 20258530400322.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4