Решение № 2397 от 27.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2397 гр. Пловдив, 27.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Д. като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330112655 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от В. Д. К., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем „Кредирект“ № ********* от ********* г., както и сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем „Кредирект“ № ********* от ********* г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 04.05.2023 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 452.18 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем „Кредирект“ № ********* от ********* г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и в уточняващи молби от 09.09.2022 г., 05.10.2022 г. и 13.10.2022 г. се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем „Кредирект“ № ********* от ********* г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1900 лева. Била уговорена договорна лихва от 40.05 % и ГПР – 48.05 %, като общата дължима сума била в размер на 2352.18 лева, платима на десет месечни погасителни вноски, три от които в размер на 63.41 лева и седем погасителни вноски в размер на 308.85 лева.

Ищецът счита, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на 1 договорения лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от вноските, посочени в погасителния план. Освен това, договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишавала трикратния размер на законната лихва. Счита, че след като клаузата, уговаряща договорната лихва е нищожна, то същата е несъществуваща, като по този начин не е спазено изискването на посочената разпоредба.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, тъй като липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума. Това означавало, че няма как да се определят компонентите на общата сума, дължима от потребителя.

Договорът бил недействителен и на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не било посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми, а в конкретния случай всяка вноска включвала главница, възнаградителна лихва и ГПР.

Излага съображения, че неустойката, предвидена в договора, е нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Съгласно чл. 6 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 2118.72 лева, която се заплащала разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като се добавяла сумата от 383.89 лева за първите три погасителни вноски и сумата от 138.15 лева за останалите седем погасителни вноски. По този начин общо дължимата месечна погасителна вноска по заема възлизала на сумата от 447 лева, платима на всяко 22ро число от месеца за периода 22.07.2021 г. – 22.04.2022 г.

Заявява, че договорът бил изплатен изцяло на ответника, в това число – главница, възнаградителна лихва и неустойка.

Ищцата твърди, че заплатените от нея суми за възнаградителна лихва и неустойка, били платени при начална липса на основание, поради което моли за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Сити Кеш” ООД, със становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ********* от ********* г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1900 лева съобразно уговорените в договора условия.

Оспорва твърденията, че ищцата е заплатила изцяло сумите по договора. Сочи, че по договора били извършени плащания по пет анюитетни вноски, след което ищцата спряла плащанията и изпаднала в забава.

Оспорва твърденията, че посоченият в договора фиксиран годишен лихвен процент не е действително приложеният. Заявява, че възнаграждението, което кредиторът получава от отпускане на кредита, не зависи от осъществяването на някакво условие, каквото е заплащането по неустоечната клауза. Сочи, че функцията на неустойката не е възнаграждение, което кредиторът ще получи при усвояване на сумата по кредита от потребителя, а цели да обезпечи вземането по договора за кредит.

На следващо място, оспорва възражението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави, доколкото в действащото законодателство не било предвидено изрично ограничение в пределния размер на договорната лихва до трикратния размер на законната лихва. Единственото ограничение било въведено с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в която е предвиден пределен размер на 2

ГПР.

Твърди, че обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск, с оглед възможността да реализира правата си срещу трето лице или банка – гарант, в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя.

Поради тази причина, преди сключване на договора за заем, кредиторът направил оценка на кредитоспособността на клиента, като приел да поеме финансовия риск и да сключи договора за заем при условие, че клиентът представи надлежно обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Поради недопускане на неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемополучателя, страните се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят дължи заплащане на неустойка в уговорения размер. Ответникът изтъква, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята и действията на потребителя. Сочи, че уговореното вземане за неустойка представлява разход, дължим само при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, което към момента на сключване на договора било бъдещо, несигурно събитие. Счита, че ищецът е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с изначално намерение да не предостави уговореното обезпечение.

Ответникът оспорва твърдението, че действително приложеният ГПР е различен от посочения в договора. Твърди, че в конкретния случай ГПР е в размер на 48.05 %, като в договора за кредит били посочени всички допускания, взети предвид от кредитора, при определяне на годишния процент на разходите. Сочи, че ГПР е изчислен правилно съобразно определената формула и в изпълнение на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗПК, като единственият разход бил посоченият в договора годишен лихвен процент. Заявява, че размерът на неустойката не е включен в ГПР. Твърди, че неустойката не може да се приравнява на възнаградителна лихва, тъй като няма такава функция съобразно уговореното между страните.

Поддържа, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в чл. 3.12. от договора била посочена общата сума за плащане в размер на 2352.18 лева, а за формирането на същата били взети предвид допусканията, включени в ГПР по кредита.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между страните е бил подписан Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 1900 лв./виж Определение № 712/18.01.2023 г./.

Със същия договор е уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.05 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.05 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 10 месечни погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 2352.18 лева.

Според чл. 5 от договора за кредит, страните се споразумяват, договорът за кредит да бъде обезпечен с поне две от посочените по-долу обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадено от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговаря на следните изисквания: при един поръчител – да представи служебна бележка от работодател, 3 удостоверяваща, че осигурителният доход му е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при два поръчители – да представи служебна бележка от работодател, удостоверяваща, че осигурителният доход му е в размер на не помалко от 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната; да не е кредитополучател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Сити Кеш“ ООД; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от процесния договор, при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение по чл. 5 в тридневен срок от сключването му, Кредитополучателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 2117.82 лева, като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено – съобразно посочения в Приложение 1 към договора за кредит, начин.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищцата и „Сити Кеш“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.