Решение № 133 от 23.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

К. Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от К. Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20262000500103 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1264/04.03.26г. на ЯОС от М. Т. С. от гр. Н. З., ул. „Б. М.“ № **, ЕГН:

**********, против решение № 27/24.02.26г. по гр.д.№ 293/2024г. ЯОС, с което е отхвърлен предявеният против Окръжен съд - Сливен иск за заплащане на обезщетение в размер на 250 000лв. по реда на чл.2в ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди, в резултат от нарушаване на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС. Твърди, че решението не е правилно, като постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон. Оплаква се, че съдът не изяснил спора от фактическа страна, не обсъдил приложените доказателства и не извел релевантните правни изводи.

Заявява, че с влязла в сила присъда, която не оспорва, е признат за виновен и е осъден за държане на археологически обекти. На стр.194 от мотивите към присъдата СлОС постановил на осн. чл. 53, ал. 2 НК (вероятно се има предвид чл.53, ал.1, б.“б“ и чл.53, ал.1, б.“а“ НК) отнемане в полза на Държавата на 2 490 бр. бронзови монети, отнети от дома му, на 30 други 1 артефакти, както и на 2 бр. метал-детектори. Заявява, че оплакванията му за нарушение на Европейското право в тази връзка не били коментирани в решението на ЯОС и по-скоро било прието, че той, ищецът, следва да изложи твърдения, които обосновават нарушение на норми от правото на ЕС, както и да се позове на действия на съда, които пряко нарушават норма от правото на ЕС. Поддържа, че съдът необосновано приел, че не се установява нарушение на правото на ЕС и на практика не е изложил мотиви за горните изводи.

Счита, че за разлика от наказателните производства, в гражданските такива твърдяното правонарушение се приема за факт, до доказване на противното, което било в тежест на ответника – Сливенски окръжен съд.

Позовава се на нарушаване на ръководния принцип за върховенство на закона при разрешаване на гражданско-правните спорове и нарушаване на принципа на равенство.

На следващо място се оплаква от допуснати процесуални нарушения, свързани с процесуалните действия на съда – връчване на отговорите срещу неговата искова молба, което било сторено едновременно за два броя отговори и това го поставяло в неравностойно положение.

Излага и други аргументи в подкрепа на становището си. Оспорва решението в частта, с която е осъден да заплати на СлОС разноски по делото, като заявява, че съдът бил представляван от съдебен помощник, който работи в съда и не му се следва отделно възнаграждение. На основание всичко така изложено моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск. Няма доказателствени искания.

Въззиваемата страна - Окръжен съд – Сливен, представляван от Административен ръководител и Председател на СлОС - Х. М., оспорва въззивната жалба. Излага аргументи за правилност на постановеното първоинстанционно решение. Моли за неговото потвърждаване. Няма искания по доказателствата. Претендира разноски.

Окръжна прокуратура - Ямбол не изразява становище по въззивната жалба. Няма доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

2

Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, вр. с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от ХОПЕС.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от М. Т. С. против Окръжен съд – Сливен. Въззивникът твърди, че по внесен от Прокуратурата на РБ обвинителен акт било образувано НОХД № 243/2018г. на СлОС и бил признат в извършване на престъпление по чл.278, ал.6 от НК и чл.277а, ал.7 от НК, като му било наложено наказание ЛОС, определено на основание чл.23 от НК на 3 години и 6 месеца и глоба в размер на 7 000лв.

Твърди, че на основание чл.278, ал.7 НК съдът отнел в полза на Държавата предмета на престъпно посегателство – множество артефакти, преценени като нумизматично-археологически ценности – антични монети, а на осн.чл.53, ал.1 б.“а“ от НК вр. с чл.152, ал.2 от ЗКН му били отнети два металдетектора.

Заявява, че не протестира влязлата в сила присъда по цитираното НОХД № 243/2018г. СлОС, но счита за нарушени гражданските си права и моли за присъждане на компенсация за причинените неимуществени вреди. Поконкретно твърди, че в обвинителния акт на ОП – Сливен от 27.06.2018г. посочените в обстоятелствената част на стр.29 – обект № 14, плик № А-68272 490бр. „множество метални предмети с монетовидна форма“ не присъстват в диспозитива на обвинителния акт. Тези веществени доказателства не били обсъдени и анализирани, не били посочени в Присъда № 10/2019 по НОХД № 243/2018г., като основание за прилагане на чл.278, ал.6 от НК и наложеното наказание.

Твърди, че правото му на справедлив процес изисква да бъде информиран по параметрите на обвинението и всякакви изземвания нарушават правото му на справедлив процес. Позовава се на ТР № 57/1984г. ОСНК на ВКС, като счита, че е осъден по непредявени факти, освен това изпълнителното деяние „държане“ по чл.278, ал.6 НК изключвало приложение на чл.53, ал.1, б. „а“ НК.

Твърди, че голямо недоумение буди изземването на двата металдетектора.

Съставът на чл.277а, ал.7 от НК, според въззивника, е несъвместим с нормите 3 на чл.53, ал.1, б„а“ и чл.53, ал.1, б.“б“, защото посочвали „собственост“, а не „държане“. Твърди, че с цитираната присъда съдът нарушил чл.68 от ЗС, чл.78 и чл.79 от ЗС, а това било несправедливо. Ангажира писмени доказателства.

Искът е надлежно оспорен с депозирания от Сливенски окръжен съд в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. Твърди се на първо място, че не е основателен, защото от изложението в обстоятелствената част на исковата молба се установява, че се въвеждат оплаквания против правилността на осъдителната присъда по цитираното НОХД. На следващо място заявява, че липсва действие или бездействие на СлОС, довело до накърняване на правото на въззивника на справедлив процес и достъп до правосъдие. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Моли за отхвърлянето му като недоказан и неоснователен. Също ангажира доказателства.

По съществото на спора настоящият състав на Апелативен съд - Бургас приема следното:

Според нормата на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС: „Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“.

В настоящото производство се оспорва справедливото и прозрачно разглеждане на внесеното срещу С. обвинение, като по-конкретно се въвеждат оплаквания, че част от веществените доказателства не били обсъдени и анализирани. Те не присъствали и не били посочени в обвинителния акт и постановената по делото присъда.

За да бъде уважен искът, следва да се установи достатъчно тежко нарушение на Европейското право, довело до провеждане на несправедлив процес.

Така, според нормата на чл.47 ХОПЕС: „Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.

Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично 4 в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван“.

По този повод настоящият състав приема следното: Присъда № 10/2019г. по НОХД № 243/2018г. СлОС не се оспорва откъм нейната правилност. Освен наложените с цитирания съдебен акт наказания „ЛОС“ и „глоба“, с присъдата било постановено отнемане по реда на чл.278 НК на предмета на престъплението – изброени множество предмети, представляващи културни ценности. По делото били събрани веществени доказателства, счетени за културни ценности – изброените 2 490 бр. „множество метални предмети с монетовидна форма“ и други артефакти. На основание извършените нумизматично-археологически експертизи, съдът направил заключение, че те са археологически обекти, чието притежание е забранено, затова постановил отнемане по общия ред на чл.278, ал.7 от НК, както и отнемане на имуществото, собственост на виновния и предназначено или послужило за извършване на умишленото престъпление по реда на чл.53, ал.1, б.“б“ – 2бр. металдетектори.

По делото не се оспорва, че с постановените актове – присъдата на СлОС, обжалвана пред БАС и обсъдена в решение на ВКС, не е препятствано правото на ефективна защита на С.. Присъдата на СлОС била проверена от две горни инстанции и са изчерпени националните правни средства за защита.

Освен това в самата искова молба въззивникът сочи, че не я оспорва.

Безспорно, предвид проверката й пред Апелативен съд - Бургас и ВКС, в настоящото производство правилността й не може да бъде коментирана.

Безпристрастното отношение на съда и осигуряването на справедлив процес се разбира от европейските институции като осигуряване на възможност за страните да бъдат равнопоставени и да не бъде толерирана една от тях за сметка на противната. В конкретния случай става въпрос за окачествяване на вещи, иззети от въззивника по реда на НПК като веществени доказателства, за които липсват данни, че не отговарят на характеристиката по чл.1 от Европейска Конвенция за опазване на археологическото наследство на вещи, представляващи археологическо наследство, съответно – културна ценност по смисъла на ЗКН.

В исковата молба се въвежда оплакване, че вещите били конфискувани по 5 реда на чл.53, ал.1, б.“а“ НК и чл.53, ал.1, б.“б“ от НК, без съдът да изследва дали са придобити чрез престъпление и при нарушение на чл.68, чл.78 и чл.79 ЗС. В същото време не са ангажирани доказателства, че са придобити по реда на Раздел V от Закон за културното наследство. Ето защо не бе обосновано твърдението, че наказателният процес е несправедлив и проведен при липса на безпристрастност.

На следващо място съдът приема за неоснователно оплакването за едновременно връчване на въззивника на два броя отговори срещу неговата искова молба с разлика между двата отговора във времето от една година. По този повод настоящият съд посочва, че няма пречка ответникът по иска да подава множество отговори, но само подадените в срока по чл.131 от ГПК, които съдържат доказателствени искания и релевантни възражения срещу предявения иск, са от значение, понеже възражения и нови доказателства, ангажирани извън срока по цитирания законов текст, може да бъдат преценени като преклудирани. В конкретния случай отговорите съдържат идентични възражения, затова оплакването не е основателно.

По отношение на приложението на чл.68, чл.78 и чл.79 от ЗС, съдът приема цитираните разпоредби за неприложими, доколкото са свързани с начините за придобиване на собственост върху вещи по гражданския закон, а м конкретния случай се коментира налагане на наказание за извършено престъпление.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че не бе обосновано предубедено, несправедливо и непрозрачно разглеждане на производството по НОХД № 243/2018г. СлОС. Искът се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както е преценил и ЯОС.

По отношение на оплакването за присъдени в полза на съда разноски по реда на чл.78, ал.8 от ГПК: Не се спори, че по делото СлОС е бил представляван и защитаван от съдебен помощник, който работи и е на щат в съда. Въпреки това трайно установената съдебна практика - Решение № 163 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 5585 от 2.12.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4199/2025 г., III г. о., ГК и множество други безпротиворечиво приемат, че фактът, че съдът е защитаван от съдебен помощник, не обосновава отказ за присъждане на разноски. Върховната инстанция приема, че разноски се дължат, както на всички други юридически 6 лица, така и на съда. Затова оплакването в тази връзка не е основателно.