Решение № 939 от 25.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Русе, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20264520102400 по описа за 2026 година

Ищцата Д. М. Г. твърди, че на 30.03.2023 г. сключила с ответника Профи Кредит България ЕООД Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40016445381, съгласно който кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 5000 лева за срок от 36 месеца, при ГПР 48.99 % и Годишен лихвен процент 41.00 %, като общо-дължимата сума по кредита за целия период на заема била в размер на 8736.36 лева. Съгласно т. VI от договора, кредитополучателят дължал възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст – 2000 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси – 2500 лв., като общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга ставало 13 236.36 лв.

Ищцата направила плащания в общ размер на 4967.67 лв., равностойно на 2539.93 евро.

На 29.08.2023 г. страните сключили Aнекс № 1 към Договор за потребителски кредит № 40016445381 за отлагане на вноски при годишен лихвен процент 41% и ГПР 46,04 %, нов погасителен план и запазване на останалите клаузи по основния договор. Заявява, че договорът и анексът към него били нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК поради противоречието им със закона 1 и накърняване на добрите нрави, изразяващо се в невключването в размера на ГПР на възнагражденията за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. При изчисляване на ГПР не били включени възнагражденията за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като при съобразяването на техния размер ГПР възлизал на 115.86 %. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14 г. Заявява, че не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Това водело до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност, съответно било посочено, че не били спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, и чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40016445381 и Анекса към него. При условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на раздел VІ от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40016445381, озаглавен „Параметри“ в частта, регламентираща заплащането на възнаграждение за закупените пакети от допълнителни услуги и размера на месечната погасителна вноска по тях, както и клаузите на чл. 15 от Общите условия към договора.

В отговора на исковата молба ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД счита предявените искове за неоснователни.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40016445381 от 30.03.2023 г. бил предоставен от ответника на ищеца кредит в размер на 5000 лв. Предоставеният кредит следвало да се изплати на 36 месечни вноски с размер от по 242.67 лв., годишен процент на разходите бил 48.99%, годишен лихвен процент- 41 %, а лихвен процент на ден 0,11 %, като общото задължение по кредита било в размер на 8736.36 лв. Същият закупил и пакет от допълнителни услуги като дължал възнаграждение за закупена 2 допълнителна услуга „Фаст" в размер на 2000 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 2500 лв. или общо - 4500 лв., като месечната вноска за него била в размер на 125 лв., т.е. общото задължение било в размер на 13 236.36 лв., като общият размер на вноската бил 367.91 лв. Съгласно чл.6.1 от Общи условията на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, клиентът трябвало да върне на кредитора така предоставените средства, заедно с договорното възнаграждение и дължимото възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги.

На 29.08.2023 г. страните сключили Aнекс № 1 към Договор за потребителски кредит № 40016445381 за отлагане на вноски при годишен лихвен процент 41% и ГПР 46,04 %, нов погасителен план и запазване на останалите клаузи по основния договор.

Не е спорно по делото, че ищцата направила плащания в общ размер на 4967.67 лв., равностойно на 2539.93 евро.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Изхождайки от предмета на процесния Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40016445381 от 30.03.2023 г. и Aнекс № 1 от 29.08.2023 г. към него, страните по тях – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е предоставен потребителски кредит.

3

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 20 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.

Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.

Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца кредитор клаузи на договора/.

Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на 4 неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.

Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните е предоставен пакет от допълнителни услуги, които, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита.

Анализът на съдържанието на описаните в т.15 от общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита.

Естество на тези „услуги“ не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

5

На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че текстовете относно закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 2000 лв. и закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 2500 лв. са недействителни.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България., като според ал.5 на същия текст клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Следва да се посочи, че размерът на ГПР при включване на посочените в процесния договор пакет допълнителни услуги ще бъде многократно над посочения в закона размер.