Решение № 260102 от 14.12.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260102 14.12.2020г. град Стара Загора

В

И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, Гражданско отделение, II състав

На двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар:

Таня Кемерова като разгледа докладваното от съдия- докладчик ЗЛАТЕВ в.гр.д.№

3293 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е на основание чл.266- 273 от ГПК във вр. с чл.45- 49 и сл. и чл.82- 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Г.Н. *** против постановеното изцяло негативно за нея първоинстанционно Решение № 479/16.04.2020г. по гр.д.№ 3883/2019г. по описа на РС- гр.Стара Загора, в което предявените от нея искове по чл.45- 49 от ЗЗД против ответника „Х.-Б.“- ЕООД, *** за сумата 420 лв. за претендирани имуществени вреди от злоупотреба с процесуално право за неоснователно образувано изп.д.№

20187660400435 по описа на ЧСИ К.А.с район на действие района на ОС- ***, и законна лихва върху тази главница 420 лв. от 25.07.2019г. до окончателното й изплащане, ведно с направените по делото разноски, са били изцяло отхвърлени, ведно със законните последици от това. Твърди, че атакуваното първоинстанционно

Решение било напълно неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия ОС- *** да постанови въззивно Решение, с което да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно Решение и да постанови ново свое, с което да уважи изцяло иск й за осъждането на длъжника „Х.-Б.“- ЕООД със седалище и адрес на управление в *** да й заплати претендираната сума 420 лв. за обезщетение на причинените й имуществени вреди от злоупотребата с процесуалното право за неоснователно образуване на изп.д.№ 20187660400435 по описа на ЧСИ К.А.- ***, ведно със законна лихва върху тази сума от 25.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. В този смисъл са пледоариите на процесуалния й представител- адвокат, както и писмената й защита по делото.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от ответника „Х.-Б.“- ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Смолян, който счита, че Въззивната жалба била подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на институционален контрол съдебен акт, поради което тя била процесуално допустима, но разгледана по същество била изцяло неоснователна и недоказана, тъй като не били установени и доказани всички сочени от въззивницата пороци и нарушения, като излага подробни фактически и правни аргументи за всяко едно от тях. Счита, че фактическите и правните изводи на РС относно предмета на спора били изцяло мотивирани, законосъобразни и правилни, поради което моли ОС- *** да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна, и да потвърди атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици от това. Претендира разноските си пред въззивната инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото. Не представил писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.

ОС-

Стара Загора, като съобрази доводите на всяка една от страните, събраните по делото доказателства, мотивите в атакуваното Решение на РС и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено и доказано по несъмнен начин следното :

Въззивната жалба е редовна от външна страна и процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, против подлежащ на институционален контрол съдебен акт, в рамките преклузивния срок за обжалване и подлежи на въззивно разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като е постановено от РС с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

Атакуваното първоинстанционно Решение е допустимо, тъй като РС е разгледал предявения иск при наличие на предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното във въззивната жалба, с която е бил сезиран.

Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на подадена Въззивна жалба против изцяло негативното за ищцата Решение № 479/16.04.2020г., постановено по гр.д.№ 3883/2019г. по описа на РС- *** по чл.45 – 49 във вр. с чл.82 - 86 от ЗЗД. При извършената въззивна проверка настоящия ОС- *** констатира, че РС не е съобразил, че по делото са налице данни за злоупотреба с процесуално правото, при което е приложима разпоредбата на чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.З от ГПК, тъй като събраните по първоинстанционното дело доказателства сочат по несъмнен начин, че към датата на образуване на процесното изп.дело, въззиваемото дружество е знаело, че вземането му е погасено, поради вече извършено банково изплащане на дължимата сума от въззивницата, независимо от това кой е извършил това плащане от името на длъжницата в полза на дружеството. Въззивният съд приема за доказано, че извършеното плащане на адв. хонорар от 420 лв. по образуваното изпълнително дело от въззиваемото дружество против въззивницата Г.Н.Н., безспорно представлява причинена й имуществена вреда в пари, тъй като в настоящия казус е налице противоправно упражняване на процесуално право, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително дело и принудително събиране на вземане в пари, въз основа на изпълнителен лист, който към тази дата на образувано на изп.дело вече е загубил изпълнителното си основание. В тази връзка от събраните доказателства по дело на РС се доказва, че на 13.03.2018г. от името на длъжницата-въззивница Г. *** е била преведена по банков път цялата дължима парична сума в размер на 250, 20 лв. по сметката на кредитора- въззиваем „Х.Б."- ЕООД, ***в банка „С.Ж.Е.“- АД, видно от Вносна бележка № 8710-045-010862-2018-03-13. На следващия ден кредиторът- въззиваем „Х.Б."- ЕООД, ***се сдобил с Изпълнителен лист № 102/14.03.2018г., издаден от РС- гр.Първомай, обл.Пловдивска въз основа на подлежащо на изпълнение влязло в законна сила Решение № 99/05.10.2017г., постановено по гр.д. № 282/2016г. по описа на РС- Първомай, издаден в полза на „Х.Б.“ ЕООД. Цели 2 месеца след изплащане на дължимата сума от 250, 20 лв. на 16.05.2018г., против въззивницата Г. *** е било образувано въпросното изп.д.№ 2018766040435 по описа на ЧСИ К.А.

- ***, peг.№ 766 в

КЧСИ, въз основа на подадена молба от въззиваемия и представен Изпълнителен лист. Длъжницата- въззивница Г.Н.е ангажирала своя адвокатска защита, като е бил сключен писмен Договор за правна защита и съдействие № 0214163/07.06.2018г. с предмет „защита, процесуално представителство и съдействие на длъжника по изп. дело № 435/2018 г. по писа на ЧСИ К.А., с peг.№ 766 в КЧСИ“ с уговорен адв.хонорар в размер на 420 лв., платени в брой, при сключване на договора.

Гореизложеното свидетелства, че чрез свой процесуален представител въззиваемото дружество е подало молба за образуване на изпълнително дело, без към този момент още да притежава годно изпълнително основание, поради което тези негови фактически и правни действия следва да бъдат квалифицирани, като недобросъвестното допусната от него грешка или недоглеждане, тъй като той е следвало да провери дали длъжницата вече не му е платила дължимата парична сума по изпълнителния лист, което е в противоречие с нормата на чл.З от ГПК, че страните са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В тази връзка очевидно противоправността на извършеното действие се изразява в липсата на полагане на дължимата грижа от страна на „Х.Б.“- ЕООД да констатира, че цели 2 месеца преди образуване от него на това изп.дело, сметката му е била заверена с внесената от името на длъжницата- въззивница Г.Н.Н. дължима сума от 250, 20 лв. В процесния случай искането за образуване на изп.дело е станало 2 месеца след снабдяването с изпълнителния лист за същата тази сума 250, 20 лв., който период е достатъчно дълъг, за може процесуалния представител на въззиваемото дружество да се информира или да бъде информиран от дружеството, че паричното задължение по изп. лист вече е било изцяло погасено чрез заплащането му по банков път, с постъпила сума по сметката на дружеството.

Следователно е налице злоупотреба с процесуално право, тъй като представителят на въззиваемото дружество е отправил искане до ЧСИ за образуване на изп. дело и за изпълнение за сума, която вече е била заплатена от длъжницата. Като злоупотребата с право е противоправна, когато правото се упражнява недобросъвестно/за да бъдат увредени права и законни интереси на други/ или в противоречие с интересите на обществото. Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск е деликтна по правната си същност, следователно по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Отговорността за разноски също е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат, а отговорността за разноски е ограничена, понеже не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото. Също така въззивният съд констатира, че Договорът за правна зашита и съдействие № 0214163/07.06.2018г. е бил представен по изп. дело и е бил приложение към ИМ пред РС- видно от материалите по първоинстанционното гр.дело. Безспорно с протоколно Определение от о.с.з. на 27.11.2019г. по гр.д.№ 3883/2019г. по описа на РС- *** третото неучастващо по делото лице ЧСИ- К.А.- гр.*** е бил задължен да представи горецитираното негово изп. дело, като в това Определение не се съдържа изрично указание той да бъде представен като официално заверен препис от изисканите документи, като в изпълнение на указанията по първоинстанционното гр.дело е било представено под опис това изп.д.№

2018766040435 по описа на ЧСИ- К.А., като впоследствие на 17.01.2020г. по делото на РС е постъпил заверен препис от същото изп.дело, което е било докладвано от РС с негово протоколно определение от о.с.з. на 19.02.2020г.

Видно от съдържанието на този адв.договор, в неизключената си част той съдържа подписа на адвоката- кредитор, с който той саморъчно удостоверява, че е получил договорената сума от 420 лв. от възложителката- въззивницата Г.Н.Н..

Следователно неправилно РС е приел, че липсват данни договорът за правна защита и съдействие да е бил представен по процесното изп.дело, макар той да е бил представен по гр.дело на РС от ЧСИ първоначално като незаверено копие, той представлява годно доказателство по смисъла на чл.183 от ГПК, тъй като предвид нормата на чл.192 от ГПК само страните по делото са задължени да представя копия на документи в заверени преписи, а това изискване не е се отнася до третите неучастващи лица, каквото е ЧСИ К.А.. Наред с това в придружителното Писмо при първоначалното представяне на документите по изп. дело изрично е описано, че договорът за правна защита и съдействие се намира по изп. дело, поради което въззивният счита, че е налице изявление на ЧСИ К.А., че договорът се съдържа в кориците на неговото изп.дело и препис от него е представен пред РС. Още повече, че въпреки липсата на мотиви в тази част от атакуваното Решение на РС, видно от материалите по първоинстанционното гр.дело, повторно представените документи по изп.дело вече са били в заверени преписи, и са докладвани с протоколно Определение на РС от о.с.з. на 19.02.2020г. Поради което и съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.201Зг. по тълк.д.№