Решение № 2276 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2276 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110104713 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от ЗАД „Алианц България“ АД срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 434,60 евро (850,00 лв.), предявена като частична претенция от вземане в общ размер на 892,94 евро (1746,44 лв.), представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0300/21/777/506697 по застраховка „Каско”, за причинени вреди на 24.07.2021г. на пътя от Бургас за София до надлез Българово, община Камено, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2025 г., до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 25,56 евро (50,00 лв.), предявена като частичен иск от 222,92 евро (436,00 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 13.03.2023 г. до 27.01.2025 г.

Ищецът твърди, че на 24.07.2021г. на пътя от Бургас за София до надлез Българово, община Камено, е станало ПТП с участието на лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № *******, управлявано от Б.М. и лек автомобил „VOLKSWAGEN PASSAT“ c peг. № *********. Посочва, че лек автомобил 1

„VOLKSWAGEN PASSAT“ с peг. № ********, след като се убедил, че в лявото пътно платно няма автомобили, подал ляв мигач за извършване на маневра „изпреварване“ и предприел маневрата на движещ се пред него автомобил и в момента на приключване на маневрата, бил застигнат от друг автомобил, който се движил с много висока скорост. Последният автомобил изпреварвал колите пред себе си, като е искал да изпревари и лек автомобил „VOLKSWAGEN PASSAT“ с рег. № ********, като е последвал удар в задната му лява врата. Впоследствие водачът на МПС „Опел Астра“ с peг. № ******* не е успял да овладее МПС, като то се е забило в бетонова канавка и се преобърнало по таван. Твърди, че увреденият лек автомобил „VOLKSWAGEN PASSAT“ с peг. № ******** е бил застрахован в ЗАД „Алианц“ АД с полица за застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства Каско“ 20-0300/301/5001366, валидна от 30.11.2020 год. до 29.11.2021 г. ЗАД „Алианц“ АД е образувало щета № 0300/21/777/506697, извършило е оглед на увредения лек автомобил „VOLKSWAGEN PASSAT“ с peг. № ********, като са констатирани следните увреждания в резултат на ПТП: заден ляв калник, задна лява алуминиева джанта, лайстна, лайстна задна лява врата. Сочи, че отремонтирането на лек автомобил „VOLKSWAGEN PASSAT с per. № ******** е било възложено на сервиз „Порше интер ауто БГ“, като е бил приет без възражения след отремонтирането му с предавателен протокол от 28.09.2021 г. Във връзка с извършения ремонт е била издадена фактура 0012131340/08.10.2021 за сума от 5375,86 лв., а на 12.10.2021г. е било извършено от ЗАД „Алианц“ АД на сервиз „Порше интер ауто БГ“ плащането за ремонта на МПС. Посочва, че заедно с ликвидационните разноски общият размер на щетата е бил в размер на 5400,86 лв. Твърди, че настъпилото ПТП е настъпило по вина на водача на МПС „Опел Астра“ с peг. № *******, който нарушил чл. 42, т.1 и т.2 от ЗДвП. Сочи, че „ДЗИ- Общо застраховане“ АД е застраховало отговорността на водача на МПС „Опел Астра “ с per. № *******, КЗ със застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с валидност от 01.02.2021 до 31.01.2022, валидна към датата на ПТП. Посочва, че ответникът е заплатил сумата в размер на 3654,42 лв. по процесната щета, но е останала дължима сумата в размер на 1746,44 лв. Освен това счита, че с оглед на изпадането на ответника в забава, същият дължи и обезщетение за забава в размер на 438.67 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и 2 присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на действащата към датата на ПТП полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена в „ДЗИОЗ" ЕАД относно л.а. „Опел Астра" с рег. номер ********, както и че е заплатил на ищеца сумата в размер на 3654,42 лв. Счита, че с изплащането на посочената сума изпълнил коректно и в срок задължението си като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което не дължи други суми. Счита, че претенцията на ищеца е завишена и не отговаря на средната пазарна цена за възстановяване на действително причинените вреди по л.а. „Фолксваген Пасат". Твърди, че процесното МПС е било в експлоатация повече от 5 години от датата на първоначалната му регистрация, поради което не следва да бъде призната стойността по фактура, издадена от официален сервиз. Твърди, че ликвидационните разноски са платени извънсъдебно. С оглед неоснователността на главния иск оспорва и иска за забава. Моли за отхвърлянето на исковете и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

По отношение на иска по чл. 411 КЗ:

Основателността на исковата претенция по чл. 411 от КЗ е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане 3 да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, положителния факт на плащането.

От изявленията на страните по делото, както и предвид факта, че ответникът е изплатил извънсъдебно преди началото на процеса част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение, а именно сумата от 3654,42 лв., следва, че в отношенията на страните по делото е безспорно, че фактите, обуславящи основателността на исковата претенция са се осъществили, респ. спорът в разглежданият случай се отнася само и единствено до размера на исковата претенция.

В тази връзка съдът е изслушал заключението на назначената по делото САТЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения. Вещото лице е дало два варианта. При първия вариант вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 4278,20 лв., като при определяне на тази стойност вещото лице е взело предвид средни пазарни цени в официални и неофициални сервизи. При втория вариант вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 4230,20 лв., като при определяне на тази стойност вещото лице е взело предвид средни пазарни цени на труда в доверени сервизи и цени на алтернативни резервни части към датата на ПТП.

За да се отговори на въпроса кой от вариантите, дадени от вещото лице 4 следва да се възприеме, е необходимо да се има предвид следното:

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ. Също така обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ.

Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ (плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника) и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг.

Деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт (настъпилото застрахователна събитие). При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години към датата на произшествието (а в някои хипотези – не повече от 5 или 7 години) и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил 5 отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест – ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила (3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. При тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в оторизиран сервиз с цени над средните (с оглед запазване на гаранцията на автомобила), дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на дължимото обезщетение е на ищеца.