Определение № 342 от 07.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. София, 06.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Веселина Вълева

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600419 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХII от НПК, чл. 341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК.

Образувано е по повод подадена частна жалба от адв. П. К. – защитник на подсъдимия Т. П. П. против определение, произнесено в разпоредително заседание на 15.03.2023г. по нохд № 83/2023г. по описа на СОС, с което е прието, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и за връщане делото на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и е потвърдена прилаганата спрямо подзащитния й мярка за неотклонение „задържане под стража“. В същата се настоява за неговата отмяна по следните съображения:

- от съдържанието на внесения обвинителен акт не става ясно по какъв начин подсъдимият е отнел паричната сума от владението на пострадалия, като „не са посочени никакви признаци от обективна страна, касателно твърдяното от прокурора деяние по чл.198, ал.1 от НК“ и „по никакъв начин не може да бъде направен извод, че е извършено при форма на вината пряк умисъл“;

- налице са противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно нанесените удари на пострадалия – на стр.3 е посочено, че е нанесен удар в лицето, а в диспозитива се претендират нанесени удари в областта на шията на същия.

- оспорва се извода на СОС за допусната очевидна фактическа грешка при изготвянето на обвинителния акт, отнасяща се до вида съвкупност, при условията на която са извършени инкриминираните престъпни посегателства – определена от прокурора като „идеална“ вместо като „реална“, като се твърди, че допуснатото „противоречие“ съставлява съществено процесуално 1 нарушение;

- нарушени са били правата на П. да се запознае с всички материали по делото – протоколът за предявяването им е от 30.01.2023г., като по делото е налице протокол от 31.01.2023г. по внчд № 102 /2023г. по описа на САС, 11 състав, съдържащо произнасяне по реда на чл.65 НПК.

Заявените пропуски и противоречия по мнение на защитата съставляват отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, които неоснователно са били пренебрегнати от първостепенния съд.

Произнасянето в частта, касаеща мярката за неотклонение също се атакува като неправилно и незаконосъобразно, като се акцентира на:

- продължаващото повече от девет месеца задържане, превръщащо се в предварително изпълнение на наказание и противоречащо на целите по чл.57 НПК;

- липсата на опасност от укриване при определяне на по-лека мярка за неотклонение;

- демонстрираното добро процесуално поведение и оказано съдействие от подсъдимия на органите на досъдебното производство, поради което се настоява за смекчаване на прилаганата мярка за неотклонение.

САС, след като се запозна с обжалваното определение и материалите по делото, намери депозираната частна жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, а разгледана по същество за неоснователна.

Производството пред СГС по нохд № 83/2023г. е било образувано по внесен обвинителен акт срещу Т. П. по обвинение за извършени три престъпления - по чл.142 ал.2 т.3 пр.2 вр. ал.1 НК, по чл. 142а ал.3 т.1 пр.3 вр.ал.1 НК и по чл.198 ал.1 пр.1 НК.

На 15.03.2023г. е било проведено разпоредително заседание, в хода на което от защитника на подсъдимия, по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК, са направени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство с искане за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, както и по чл.248 ал.1 т.6 НПК за изменение на прилаганата спрямо подзащитния му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека , които съдът е приел за неоснователни.

Настоящият въззивен състав намира това съдебно произнасяне за правилно и законосъобразно.

Функцията и предназначението на обвинителния акт е да постави фактическата и правна рамка на обвинението, и в този смисъл следва да съдържа изложение, както на относимата фактология, така и на съответните правни изводи, позволяващи на подсъдимия да разбере обвинението и пълноценно да организира защитата си в съдебното производство.

С Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 год. на ОСНК, ВКС 2 постановено по т.д. № 2/2002 год., са дадени задължителни указания на съдилищата кои нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство, са съществени и налагат връщане на делото на прокурора. Независимо от обстоятелството, че то е прието при действието на отменения НПК, изложените в него принципни постановки са актуални и към момента, предвид идентичните по съдържание норми в двата процесуални закона, регламентиращи задължителните реквизити на обвинителния акт, чието предназначение на процесуален документ е да формулира обвинението по начин, определящ предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В този смисъл в обстоятелствената част на същия задължително трябва да намерят отражение фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, включително времето, мястото и начина на неговото извършване.

В случая правилно окръжният съд е приел, че прокурорът не се е отклонил от процесуалното си задължение да формулира обвинението достатъчно ясно, изчерпателно и разбираемо, очертавайки в необходимата степен фактическите и юридическите му предели. От прочита на обвинителния акт се установява, че обстоятелствената му част съдържа надлежно описание на фактическата обстановка, при която прокурорът приема, че е било осъществено всяко от претендираните престъпни посегателства.

Заявените от защитата несъответствия и неясноти в обвинителния акт, относими към обвинението по чл.198 ал.1 НК, не засягат правото на П. да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен, като част от тях се отнасят до твърдения на прокурора, които подлежат на доказване в хода на съдебното производство. Както правилно е посочил окръжният съд, съдържанието на фактическото изложение не поражда неяснота за начина, по който е била отнета инкриминираната парична сума – по време на упражняваното от подсъдимия физическо въздействие върху пострадалия /в отсъствието на трети лица/, като освен първият силен удар в лицето му са описани и последващи „удари с ръце и крака“, нанесени от П. след падането на И. на земята и вписани в диспозитива като „множество удари в главата и шията“ на база коментираното в обстоятелствената част на обвинителния акт заключение на назначената и изготвена СМЕ по писмени данни

/констатациите от прегледа на М. И., отразени в СМУ от 12.06.2022г./.

Относно становището на СОС за допусната „очевидна фактическа грешка“ в обвинителния акт при определяне на вида съвкупност по чл.23 НК, въззивната инстанция констатира, че в срока по чл.248а НПК същата е била надлежно отстранена с внасянето на коригиран обвинителен акт на 22.03.2023г.

Според отразеното в протокол за предявяване на разследването от 30.01.2023г. / л.116-119 том 3 от ДП/ събраните в хода на досъдебното производство материали са били предоставени за запознаване на П. и неговия защитник, като подсъдимият е заявил, че не желае да се запознава лично с 3 тях. В протокола фигурира и изричното изявление на защитника му, че се е запознал с материалите по делото в цялост. Действително въпросният протокол по внчд № 102 /2023г. по описа на САС, отразяващ проведено съдебно производство по реда на чл.65 НПК, е от дата от 31.01.2023г., но от съдържанието му е видно, че подсъдимият е присъствал лично в това съдебно заседание, поради което не може да се приеме за основателно твърдението в частната жалба, че не е бил запознат с неговото съдържание, а освен това видно от разпореждането от 16.02.2023г. за насрочване на разпоредително заседание по нохд № 83/2023г. по описа на СОС , съдията –докладчик е изпълнил задължението си по чл.247в ал.5 НПК, указвайки на страните възможността да се запознаят с материалите по делото преди неговото провеждане на 15.03.2023г. .

В контекста на гореизложеното САС се солидаризира със становището на първата съдебна инстанция за отсъствие на основание за уважаване на искането на защитата за прекратяване на съдебното производство поради допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Не се налага да бъде коригирано и произнасянето на СОС по чл.248 ал.1 т.6 НПК, независимо че настоящият въззивен състав се разграничава от извода за съществуваща опасност от укриване при конкретното лице, за който впрочем в проверяваното определение не се откриват каквито и да е съображения.

Адекватността, пропорционалността и продължителността на „задържането под стража“ се обосновават както от доказателствата срещу подсъдимия и обремененото му съдебно минало, така от вида и степента на обществена опасност на инкриминираните посегателства, съставляващи тежки умишлени престъпления, които според обвинителната теза са били реализирани при условията на реална съвкупност спрямо непълнолетно лице в изпитателния срок по предходно осъждане за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК /управление на МПС след употреба на високорисково наркотично вещество на 06.04.2022 г./, за което П. е бил санкциониран и с лишаване от право да управлява МПС за три месеца, в който срок попада и претендираното от държавното обвинение управление на МПС въпросната нощ на 12.06.2022г. Изложеното, наред с приложената по делото справка за нарушител/водач за регистрирани нарушения по ЗДвП, съдържаща информация за издадени срещу него множество наказателни постановления, фишове и налагани принудителни административни мерки, несъмнено го очертават като лице със завишена степен на обществена опасност, склонно към нарушаване на установения законов ред, поради което не може да бъде споделено мнението на защитата за отпаднал риск от бъдещо престъпно поведение, който да обоснове уважаване на искането за изменение на изпълняваната мярка за неотклонение в по-лека.

Доводите в частната жалба за добро процесуално поведение на подсъдимия, не могат да аргументират на собствено основание подобно произнасяне, доколкото до момента спрямо него е била прилагана единствено най-тежката мярка за неотклонение, като поведението му е пряка и 4 непосредствена последица именно от принудителната му изолация в местата за лишаване от свобода, която и по мнение на въззивната инстанция не надвишава рамките на разумния срок.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, произнесено в разпоредително заседание на 15.03.2023г. по нохд № 83/2023г. по описа на СОС, с което са били оставени без уважение исканията на защитата на подс. Т. П. П. по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5